Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. А. в качеството й на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП срещу решение № 129/02.02.2016 г., постановено по адм. дело № 2572/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Б., с което е отменен по жалба на В. Г. Ц. като [фирма] - [населено място] РА № Р-02-1400337-091-01/06.10.2014 г., издаден от орган по приходите, потвърден с решение № 344/02.12.2014 г. на същия директор за определените задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г. в размер общо на 16 360,01 лв. и лихви за забава - 4 555,88 лв. и задължения за здравни осигуровки по чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО - годишно изравняване за същия данъчен период в размер общо на 5 922,16 лв. и лихва - 1 820,82 лв. Обжалва решението и в частта за разноските за сумата от 1 600 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател безспорно установено е по делото, че издателят на процесните фактури е редовен доставчик на ревизираното лице и същите са с предмет и стойност, които не се различават от останалите фактури, осчетоводени от получателя. Счита, че съдът не е преценил правилно събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, а коментираното от съда заключение на съдебно-счетоводната експертиза е неотносимо към предмета на спора, тъй като фактът, че спорните фактури не са отразени в счетоводството на получателя, не е спорен. Подробни съображения, обосновавайки посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба,...