Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. П. ЧЛЕНОВЕ:В. Ш. Т. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Чавдар Симеоновизслуша докладваното от съдиятаТ. К. по адм. дело № 4113/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Директора на Б. Д. „Източнобеломорски район“, подадена чрез юрк. Г., против Решение № 954 от 17.02.2021 г., постановено по адм. дело № 12205/2019 г. по описа на АССГ, с което по жалба на Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц. Б. III“ № 136, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 296 от 24.09.2019г., издаден от Директора на Б. Д. Източнобеломорски район /БД „ИБР“/ - Пловдив и са присъдени разноски в полза на юридическото лице.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството против АУПДВ № 296 от 24.09.2019 г., както и да му се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции, за което прилага и списък по чл. 78 от ГПК. Прави възражение по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК.

Ответникът - Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц. Б. III“ № 136, чрез процесуалния му представител адв. Г., депозира писмен отговор, с който оспорва касационната жалба и наведените в нея съображения. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт, с присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени оспореното решение на Административен съд – София-град, като постановено в нарушение на материалния закон, като се постанови друго такова по съществото на спора, като се отхвърли жалбата на дружеството против оспорения АУПДВ.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е частично основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – София-град е бил АУПДВ № 349 от 25.10.2019г. на Директора на БД „ИБР“ – гр.Пловдив, с който на „Напоителни системи“ЕАД е определена такса за водовземане от повърхностни води по чл.194 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗВ по Разрешително № 1036 от 10.07.2002 г., подновено с Разрешително № 1036/10.02.2006г. продължено с Решение № 3/03.01.2012г. и повторно изпратено Решение № 137/21.05.2012 г. и Решение № 204 от 24.07.2012 г. за очевидна фактическа грешка в Решение № 137/21.05.2012 г., издадени от Министъра на околната среда и водите за периода 01.01.2016г. - 31.12.2017г. в размер общо на 47 679,89 лева на главниците, ведно с дължимата лихва за периода на забавата в размер общо на 9 202,60 лева на основание чл.195б, ал. 1 и ал. 2 и чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за водите /ЗВ/, във връзка с чл. 194 ал. 2 от ЗВ, във връзка с чл. 166 ДОПК и съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1, б. „а“, чл. 3, ал. 1, чл.8 ал.1, чл. 10 ал. 1 т. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. в ДВ бр. 50/01.07.2011 г., изм. с ДВ бр. 3/10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012г., отм. с ПМС № 383/29.12.2016г., но относима и действащата към разглеждания отчетен период на 2016 г. /наричаната по-долу само Тарифата /отм./, бел. моя/и чл.1, ал.1, т.1, б.“а“, чл.3, ал. 1, чл. 7, чл. 11, ал. 1, чл. 12, ал. 1 т. 3 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., в сила от 01.01.2017г., обн.ДВ бр. 2 от 06.01.2017г. /наричана по-долу само Тарифата, бел. моя/

За да отмени по жалба на дружеството оспорения АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл.195б, ал. 1 от ЗВ, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.

Тези изводи са сторени на база обсъждане на събраните по делото доказателства и повдигнатите възражения от дружеството-жалбоподател, съотнесени към приетите за относими правни норми.

В този порядък първоинстанционният съд е констатирал като допуснати съществени нарушения на административно производствените правила следните пропуски в дейността на административния орган. Липсата на обсъждане на представените от дружеството декларации по чл. 194б от ЗВ и реален анализ на извършеното изземване/добиване на подземни води, потреблението на водата, в съответствие с представените в преписката доказателства и направените възражения от дружеството. Неизвършване на производството по реда на чл. 194б ал. 4 от ЗВ, респ. липсата на издаден и влязъл в сила АУПДВ с който да се коригират подадените декларации по чл. 194б ал. 1 от ЗВ, което производство е възприето като различно от производството по реда на чл. 195б от ЗВ, последното прието за мислимо единствено в хипотезата на липсата на подадена декларация или при влязъл в сила акт за корекция, издаден по реда на чл. 194б ал. 4 от ЗВ. Изведен в този порядък и извод за допуснати нарушение на чл. 35 и чл. 36 от ЗВ, респ. за нарушено право на защита на адресата на акта. Посоченото е дало основание на състава на АССГ да възприеме е и материалната незаконосъобразност за АУПДВ с мотива за неточно установени потребени количества вода и респ. размер на дължима такса и при неясно формирана воля на административния орган относно вмененото акцесорно задължение за лихви за забава.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но частично неправилно.

Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. За дължимата годишна такса за водовземане за 2016 г. е приложима Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр. 50 от 01.07.2011 г. и отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г. /наричана по-долу само отм. Тарифа/, а за 2017 г. - Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г. /наричана по-долу само Тарифата/

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата за 2016 г. отм. Тарифа сочи, че таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство, е посочена в чл. 8 ал. 1 от отм. Тарифа. Според чл. 10, ал. 1, т. 2, единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води с цел ползване за напояване на земеделски култури, животновъдство и аквакултури е 0,001 лв./куб. м.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от приложимата за 2017 г. Тарифа, таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление по чл. 117а от ЗВ. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, както и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство от водноелектрическа централа, е посочена в чл. 11, ал. 1. Единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води с цел обществено напояване на земеделски култури е дадена в чл. 12 ал. 1 т. 3 и конкретно за 2017 г. е 0,0012 лв./кум. м., при съобразяване и корекционните коефициенти, дефинирани в ал. 2 от същата правна норма.

От своя страна чл. 194б от ЗВ в сега действащата си редакция (приета и със ЗИДЗООС - § 40 т. 21 от ПЗР, обн. в ДВ бр. 98 от 27.11.2018 г., в сила от същата дата, която извън разбира се ал. 2, е приложимата уредба при липсата на преходна и заключителна разпоредба, уреждаща заварените от влизането й в сила правоотношения), предвижда правомощия за Директорите на басейновите дирекция, да осъществяват проверка на декларираните от задължените лица данни /относно размера на дължимите такси, вкл. и основата и начина на изчисляването им, за което деклариране е препратено и към правилата на ДОПК/ по реда на ал. 1, въз основа на резултатите от собствения мониторинг; показанията на измервателните устройства и резултатите от извършения през годината контрол /ал. 3/, която проверка при установено несъответствие /между данните по ал. 3 и декларираните данни/, засягащо основата и размера на определената такса, е предвидено да приключи с издаване на „акт за установяване на публично държавно вземане, с който се коригира декларацията“ /ал. 4/, който акт подлежи на оспорване по реда на АПК /ал.6/.

Най-сетне според чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс /ДОПК/. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.

Или в обобщение в качеството му на титуляр по Разрешително № 1036 от 10.07.2002 г., подновено с Разрешително № 1036/10.02.2006г. продължено с Решение № 3/03.01.2012г. и повторно изпратено Решение № 137/21.05.2012 г. и Решение № 204 от 24.07.2012 г. за очевидна фактическа грешка в Решение № 137/21.05.2012 г., издадени от Министъра на околната среда и водите, за ползване на повърхностен (а не както неточно е възприето от състава на АССГ подземен) воден обект: язовир „Домлян“, с цел напояване и безспорно осъществявано такова, дружеството на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а от ЗВ дължи такса за правото на ползване на повърхностни води за процесния период 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г., в която насока всъщност и страните в процеса не спорят.

По делото не е спорен и фактът на липсата на изпълнение на така вмененото задължение на титуляра на правото за процесния период, като очевидно спорът се концентрира върху правилното определяне на неговия размер, в аспекта на спазване на правилата на процесуалния и материалния закон.

Неправилно в тази връзка е становището на състава на АССГ и в тази насока се споделят възраженията в касационната жалба, че са допуснати от страна на административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила и по–конкретно провеждането на производство по реда на чл. 195б ЗВ, а не по реда на чл. 194б, ал. 4 ЗВ.

Всъщност действително основанието за издаване на процесния АУПДВ е както неточното изпълнение от страна на титуляря на разрешително за право на водовземане на задължението му за деклариране по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ на данните относно основата за изчисляване и размера на дължимата такса по чл. 194, ал.1, т. 1, б.“а“ от ЗВ за 2016 г. и 2017 г., така и на неизпълнение на задължението му да ги заплати по начина, посочен в чл. 195а, ал. 1 ЗВ. Не може да бъде приета тезата на състава на АССГ, при така посочената по-горе правна регламентация, че производството по реда на чл. 194б ал. 4 от ЗВ е различно от това по чл. 195б от същия закон и издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 195б ал. 1 от ЗВ в случаи като процесния следва да се предхожда от влязъл в сила АУПДВ, издаден по реда на чл. 194б ал. 4 от ЗВ. Касае се до единен регламентиран от законодателя ред, по който следва да бъдат установени в случаи като процесния по основание и размер дължимите по този закон такси /публични държавни вземания по дефиницията на чл. 162 ал. 2 т. 3 от ДОПК/, което производство съгласно чл. 166 от ДОПК се развива по правилата на АПК, респ. приключва с издаването на АУПДВ, подлежащ на оспорване по реда на АПК /виж и чл. 194б, ал. 5 във вр. с ал. 4 и чл. чл. 195б, ал. 1 от ЗВ/.

Същественото е, че в хода на административното производство са извършени проверки (такива по смисъла на чл. 194б ал. 3 от ЗВ), обективирани в съответствие със закона в констативни протоколи, редовно връчени на присъстващ при проверките служител на „Напоителни системи“ЕАД, в хода на които въз основа на данните, предоставени от самото юридическо лице (също конкретно цитирани), е установено несъответствие по смисъла на чл. 194б, ал. 4 от ЗВ, на дружеството е изпратена и редовно връчена и покана за доброволно изпълнение на задължението.

При така очертания нормативен регламент, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ в частта му относно установеното задължение за 2016 г. е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите ѝ реквизити, но неправилно е приел, че в тази си част същият е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на закона.

Необосновани и незаконосъобразни са изводите на съда за липсата на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водовземане по смисъла на чл. 194 ал. 1 т. 1 б.“а“ от ЗВ в установения с административния акт размер, касателно 2016 г.

Видно от доказателства по делото „Напоителни системи“ ЕАД не е ползвало водомерни устройства за измерване на пропуснатото количество водни маси за напояване, като от друга страна декларираният по реда на чл. 194 ал.1 от ЗВ от дружеството размер на задълженията се различава от размера на ползваното за 2016 г. количество вода, посочен в самото дружество в подадената Справка за изчислени и актувани и източени маси за 2016 г., съвпадащ с установените в хода на проверката данни въз основа на записите от водените на място от „Напоителни системи“ЕАД дневници /така данните от Констативен протокол №ПВ2-23 от 12.03.2018г. и приетото заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ/. Видно от посочените доказателства, вкл. и от ПДИ, размерът на дължимата такса за водовземане за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. за язовир „Домлян“ са определени на база пропуснатите водни обеми, отчетени по рейки, отразени в дневника на „Напоителни системи“ ЕАД, както и съгласно отм. Тарифа. Цената на действително пропуснатите водни обеми е определена по формулата, съдържаща се в чл. 8, ал. 1 от отм. Тарифа и при цена на водата за напояване от 0,001 лв./м3 (чл. 10, ал. 1, т. 2 от отм. Тарифа). Наред с изложеното от страна на дружеството не се твърди да е направено плащане на дължимите такси за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. или внасяне на суми по сметка на БД „ИБР“.

В този смисъл необоснован е изводът на съда и основателни са оплакванията в касационната жалба, че липсва проверка на изм. устройство, което водело до неточно определяне на потребените количества вода, респ. дължимата такса. Следва да се посочи, че такова конкретизиране на количеството иззети от дружеството води е сторено съобразно подадените от самото дружество данни, което обоснована и извода за правилността на начина, по който е изчислен размерът на публичното държавно вземане и не би могло да се приеме, че са допуснати нарушения на правилата на чл. 35 и чл. 36 от АПК, както и че начина на определяне на таксата бил лишен от правно основание. Същата е обоснована и с фактическите установявания в констативния протокол от извършените проверки - КП № ПВ2-23 от 12.03.2018г., екземпляр от който е връчен редовно на „Напоителни системи“ЕАД. На дружеството е връчено уведомление по чл. 26, ал. 1 с писмо изх. № ПО – 02 - 51 (1) от 12.07.2019 г., като му е дадена възможност за представяне на доказателства. Така е осигурено правото на страната по чл. 34, ал. 1 АПК да участва в производството и е спазено правото на защита на дружеството. След връчване на уведомлението за започване на административното производство пред него е била открита възможността да оспори отразените в КП данни за отнети водни обеми и дължими такси и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, която не е сторено.

Законодателят нормативно е определил размера на таксата за 2016 г., която се изчислява по определена формула по отм. Тарифа, действала до 31.12.2016 г., към която препраща чл. 194, ал. 6 ЗВ. Според отм. Тарифа таксата за водовземане по чл. 8 се определя по формулата Т = Е х W, където Т е размерът на дължимата годишна такса, Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта на водоползването, съгласно таблиците по чл. 12, ал. 1 (изчислена в лв./куб. м), а W - размерът на ползвания или отнетия годишен воден обем в куб. м. Действителните обеми източена вода за процесните периоди са определени, посредством водомерни рейки. Според констативния протокол действително иззетите водни обеми от яз. Домлян, отчетени по рейки, са били отразени в дневника на дружеството за процесните периоди, както и в Справките представени от него.

Заключението по назначената ССчЕ потвърждава констатациите на АУПДВ, че ползваното от „Напоителни системи“ ЕАД, количество за 2016 г. от 19 956 768 куб. метра, поради което и следва да се приеме, че таксата за 2016 г. е законосъобразно определена.

Необосновани и в нарушение на материалния закон са изводите на първостепенния съд и че размерът на лихвата върху главницата за 2016 г. не е определен по съответния ред, както и че неясна е неговата воля в този смисъл.

Съгласно чл. 15, ал. 1 от приложимата за 2016 г. отм. Тарифа, таксите са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. На основание чл. 195в от ЗВ във вр. с чл. 175, ал.1 ДОПК - за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. В тази връзка, в съответствие с приложимите разпоредби, с АУПДВ правилно е начислена лихва за забава, считано от 01.04.2017 г. до датата на издаване на акта.

Не до тези изводи е достигнал състава на АССГ, поради което и решението в тази му част подлежи на отмяна, като в условията на чл. 222 ал. 1 от АПК се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на дружеството против АУПДВ в частта му относно определените задължения за 2016 г.

За 2017 г. следва да се приеме, че правилни и обосновани като краен резултат са изводите на първостепенния съд, че в случая са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон.

На първо място посоченото в АУПДВ количество отнет воден обем не съответства нито на данните от подадената декларация по чл. 195б ла.1 от ЗВ, нито на резултатите от проверките осъществени по реда на чл. 194б ал. 3 от същия закон, обективирани в посочения по-горе Констативен протокол, нито на който и да било друг приложени към административната преписка документи. Поради което и правилно и обосновано е прието, че актът е издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК.

Правилно съдът е приел, че това е довело и до неправилно приложение на материалния закон относно задълженията за 2017 г.

Видно от доказателствата по делото, за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. дружеството е подало декларация по чл. 194б ал. 1 от ЗВ на 31.01.2018 г., в която е декларирало отнет годишен воден обем от 22 529 618 куб. м., изчислен по измервателно устройство – водомерна рейка, като е отбелязано наличието на следното обстоятелство - при напояване, когато отнетият обем вода е по-малък или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени в Наредбата за нормите на водопотребление за съответните култури (л. 28 от досието на адм. дело № 3234/2019). При извършената от страна на контролните органи проверка на декларираните данни, видно от съставения констативен протокол № ПВ2-23/12.03.2018 г., се установява, че отнетите годишни водни обеми по представената от дружеството справка (л.26-27) и записите във водените дневници са в размер на 23 102 604 куб. м., но нито една от посочените стойности не фигурира в АУПДВ.

Отделено от това съгласно чл. 194, ал. 2 ЗВ таксата за водовземане от повърхностни води по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗВ се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а, а именно действащата за 2017 г. Наредба за нормите за водопотребление, приета с ПМС № 371 от 22.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г., в сила от 27.12.2016 г.

Съгласно чл. 194, ал. 6 ЗВ размерът на таксата по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗВ за периода на 2017 г. се определя съгласно чл. 12 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., обн. ДВ бр. 2 от 6.01.2017 г. Съгласно текста на чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифата, когато водовземането е за напояване и когато отнетият обем вода е по-малък от или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, за съответните култури, единичният размер на таксата се умножава по 0,7. От страна на „Напоителни системи“ ЕАД обстоятелството, че отнетият обем вода е по–малък или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление е декларирано, но не е обсъдено в хода на проведеното административно производство.

Достигнатият от вещото лице извод за приложени от страна на административния орган единичен размер на таксата - 0,0012 лв. за куб. м., не кореспондира и с данните от АУПДВ, където размерът на таксата за 2017г. е посочен от 0,001, като нито в акта, нито в заключението е даден корекционен коефициент при изчисляване на дължимата такса за 2017 г. В мотивите на оспорения АУПДВ, както и в съставените от страна на контролните органи писмени документи, фактически основания относно горното обстоятелство не се излагат и в тази връзка изводите на съда за допуснати процесуални нарушения са основателни.

В този смисъл, възприетото от съда, че АУПДВ в тази му част е издаден в нарушение на процесуалния и материална закон (касателно начина изчисляване на дължимата такса) е законосъобразен като краен резултат.

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК оспореното в настоящото касационно производство решение на Административен съд – София – град в частта относно установените с АУПДВ задължения за 2017 г. ще следва да бъде оставено в сила. В случая е неприложимо правилото на чл. 173 ал. 2 от АПК, но това не е пречка (разбира се в регламентираните в закона срокове за това) административният орган да образува ново производство във връзка с установяване на спорното задължение по основание и размер, при съобразяване на изложените по-горе мотиви.

По въпроса с разноските.

Предвид изхода на делото неправилно е решението в частта за присъдените в полза на „Напоителни системи“ЕАД, гр. София, разноски за първа инстанция над размера им от 3 560 лева, съобразно изхода на правния спор.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, ответникът по касация следва да заплатят на Б. Д. „Източнобеломорски район“ сторените за касационното производство разноски (разноски за първа инстанция не са своевременно претендирани), съразмерно на уважената част от касационната жалба. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК се претендират разноски за заплатена ДТ и юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определя в размер на 300 лева за касационната инстанция на основание чл. 143 ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2021 г. в сила от 01.10.2021 г.). Или общо се следват разноски в размер на 332 лева.

На ответника по касация не се дължат разноски за касационната инстанция, предвид липсата на доказателства за такива.

Мотивиран така и на основание чл. 221 ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 954 от 17.02.2021 г., постановено по адм. дело № 12205/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, в която по жалба на Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц. Б. III“ № 136, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 296 от 24.09.2019г., издаден от Директора на Б. Д. Източнобеломорски район, в частта на установеното задължение за такса водовземане по Разрешително № 1036 от 10.07.2002 г., подновено с Разрешително № 1036/10.02.2006г. продължено с Решение № 3/03.01.2012г. и повторно изпратено Решение № 137/21.05.2012 г. и Решение № 204 от 24.07.2012 г. за очевидна фактическа грешка в Решение № 137/21.05.2012 г., издадени от Министъра на околната среда и водите, за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 19 956,77 лева, ведно с лихви за забава в размер на 5 028,40 лева, като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц. Б. III“ № 136, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 296 от 24.09.2019г., издаден от Директора на Б. Д. Източнобеломорски район, в частта на установеното задължение за такса водовземане по Разрешително № 1036 от 10.07.2002 г., подновено с Разрешително № 1036/10.02.2006г., продължено с Решение № 3/03.01.2012г. и повторно изпратено Решение № 137/21.05.2012 г. и Решение № 204 от 24.07.2012 г. за очевидна фактическа грешка в Решение № 137/21.05.2012 г., издадени от Министъра на околната среда и водите, за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 19 956,77 лева, ведно с лихви за забава в размер на 5 028,40 лева.

ОТМЕНЯ Решение № 954 от 17.02.2021 г., постановено по адм. дело № 12205/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която е осъдена Б. Д. „Източнобеломорски район“ да заплати Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц. Б. III“ № 136, разноски по делото за разликата над 3 560 (три хиляди петстотин и шестдесет) лева до пълния присъден размер от 6 350 (шест хиляди триста и петдесет) лева.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 954 от 17.02.2021 г., постановено по адм. дело № 12205/2019 г. по описа на Административен съд – София-град в останалата му част.

ОСЪЖДА Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц. Б. III“ № 136, да заплати на Б. Д. „Източнобеломорски район“, сумата от 332 (триста тридесет и два) лева, съдебни разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Свилена Проданова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Василка Шаламанова

/п/ Таня Комсалова