Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на С. Х. П. в качеството му на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП и [фирма] – [населено място] чрез процесуалния си представител адв. И. С. срещу решение № 2494/31.10.2014 г., постановено по адм. дело № 1468/2013 г. по описа на Варненския административен съд.

Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 03251200171/21.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 46/22.03.2013 г. на директора на същата дирекция за определените данъчни задължения за ДДС за данъчен период на месец декември 2011 г. в размер на 12 304,33 лв. и лихви за просрочие – 1 083,35 лв. по фактури, издадени от [фирма] с предмет – извършване на СМР и за определен корпоративен данък за 2008 г. за разликата над 17 412,09 лв. до пълния размер от 89 944,78 лв. и за лихвите над 6 773,28 лв. до пълния размер от 34 941,61 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че е без значение, че доставчикът не е изпълнител на услугата, какъвто е основният мотив за отказ на данъчен кредит на приходната администрация. Твърди, че неправилно съдът е счел, че след като със съдебно-счетоводната експертиза са установени формалните условия при получателя за упражняване правото на данъчен кредит и със съдебно-техническата експертиза е констатирано макар и непълно съвпадение между фактурираните услуги,...