Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР отм. ).

Образувано е по касационна жалба от С. Г. Й. срещу решение № 446/29.09.2014 г. по адм. дело № 476/2014 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № з-1883/27.05.2014 г. на ВНД началник отдел „Досъдебно производство“ при ОДМВР - П., с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР отм. , във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 от Правилник за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 1 година, в качеството му на разследващ полицай към отдел „Досъдебно производство” (ДП) в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – П..

В касационната жалба се посочва, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответникът – началникът на отдел „ДП“ в ОДМВР - П. не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, П. отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Й. против заповед № з-1883/27.05.2014 г. на ВНД началник на отдел „Досъдебно производство“, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 1 година на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР отм. , във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР отм. за това, че в качеството му на разследващ полицай не е изпълнил служебните си задължения, като при разследването на ДП № 84/04 г. и ДП № 25/14 г. и двете по описа на РУП – П. не е взел всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследванията.

Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е неправилно.

Съдът е изяснил спора по същество като е събрал всички относими към него доказателства, но въз основа на същите е извел неправилен извод за законосъобразност на обжалваната пред него заповед.

Дисциплинарното производство срещу Й. е образувано по сигнал с вх. № 11641/19.03.2014 г. по описа на ОД на МВР П., изготвен от прокурор при РП П. по реда на чл. 145, ал.1, т. 5 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) и чл. 222, ал.2 от Закон за Министерство на вътрешните работи – отм. (ЗМВР отм. , в който са изложени твърдения за неизпълнение на служебни задължения от страна на Й. по едно досъдебно производство – дознание № 25/2014 г. по описа на РУ „Полиция” [населено място] с предложение да се образува дисциплинарно производство срещу разследващ полицай Й. за констатираното нарушение на служебната дисциплина. По сигнала е извършена проверка от ВНД началник отдел „Досъдебно производство” (ДП) при ОД на МВР П., приключила с обобщена справка, в която е констатирано, че ДП № 25/2014 г. е образувано на 23.01.2014 г. с постановление на РП П. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309, ал.1 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (НК), като разследването е възложено на Й. на 27.01.2014 г., при което срокът на разследване изтича на 27.03.2014 г. На 07.02.2014 г. Й. изпраща писмо до Е. козметикс България” Е., с което изисква оригинала на документа – регистрационна карта на дружеството от 02.10.2013 г. с № 038 и № на представителя 2376525 на името на А. Н. Н. от [населено място], като в срока на разследване не е получил исканият документ. Отделно от това в справката се съдържат констатации за извършено нарушение на служебната дисциплина от Й., по ДП 82/2004 г. по описа на РУП П., което след спирането му е възобновено на 05.02.134 (?.) с постановление на К. Т. – прокурор при РП П.. При тези данни в обобщената справка е прието, че срокът на разследване изтича на 05.02.2014 г., въпреки, че не е установено кога и от кого същото е възложено за разследване на Й.. Установено е, че по това ДП на 07.02.2014 г. Й. е изготвил искане за определяне на служебен защитник на Б., за което от наблюдаващия прокурор са дадени указания да бъде привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал.1 НК. Установени са още два факта: че на 07.03.2014 г. Й. е започнал да ползва дългосрочен отпуск поради временна нетрудоспособност и по останалите дела, които са възложени на Й. действията по разследването са извършвани ритмично и не са установени пропуски и слабости. Наказанието е наложено със заповед рег. № з- 1883/27.035.2014 г. от ВНД началник отдел „ДП” при ОД на МВР П., който приема, че е налице извършено нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал.2, т. 2 ЗМВР отм., извършено виновно – при пряк умисъл и налага на Й. наказание”порицание” за срок от една година.

Предвид така установената фактическа обстановка, възприета от АС Пазарджик и по която страните не спорят, изводът за законосъобразност на оспорената заповед е неправилен поради следното:

Производството е образувано при неправилно приложение на разпоредбите на чл. 222 ал. 1 и ал. 2 ЗМВР отм. Цитираните разпоредби предвиждат, правомощие на наблюдаващия прокурор при системното нарушаване на сроковете, предвидени в Наказателно-процесуален кодекс (НПК), или извършването

на действия, които неоправдано забавят наказателното производство, съставляващи дисциплинарно нарушение възможност да направи предложение за налагане на дисциплинарно наказание до органа по чл. 228 ЗМВР отм. – в случая "началник на сектор", приравнените на нея и по-висока в ОД на МВР П.. В случая в сигнала са изложени твърдения за допуснато нарушение на срока по едно дело – т. е. не са налице предпоставките по чл. 222, ал.1 ЗМВР отм. за системност, съгласно § 1, т. 7 от ДР на ЗМВР отм. , предвиждаща, че "Системни нарушения" са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. И при извършената проверка по сигнала отново не са открити тези предпоставки, доколкото е налице констатация за допусната забава в работата по две досъдебни производства.

Освен това при налагане на наказанието са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За извършеното нарушение от страна на Й. не е задължително извършване на проверка, но доколкото такава е извършена е следвало същата да бъде в съответствие с правилата по чл. 230 ЗМВР отм. във вр. с чл. 231, ал. 1 ППЗМВР отм. , В случая проверката е извършена от главен инспектор Р. В. – ВНД началник отдел „ДП” - ОД на МВР П. и същото лице, в същото качество е наложило и дисциплинарното наказание. Настоящият състав намира, че съвместяването на дисциплинарно разследващия и дисциплинарно наказващия орган, предвид цитираните разпоредби е недопустимо, а освен това е в нарушение на основни принципи на административното производство като законност – чл. 6 АПК, самостоятелност и безпристрастност по чл. 10 АПК. Обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 228, т. 4 ЗМВР отм. предвижда, че наказанията по чл. 226, ал.1 т. 1-3 ЗМВР отм. могат да бъдат налагани от служители на длъжност "началник на сектор", приравнените на нея и по-висока не води до извод, че дисциплинарното разследване и налагането на наказанието може да бъде извършено от едно и също лице. Извършването им от едно и също лице е нарушение, тъй като законодателят е разграничил състава на двата органа за да осигури възможност за извършване на проверка, която да установи безпристрастно релевантните факти, въз основа на които и след като приеме обяснението на служителя дисциплинарно наказващият орган да извърши обективна и безпристрастна преценка на събраните доказателства и да наложи съответното наказание.

На следващо място настоящият състав намира, че в случая са нарушение изискванията за формата на акта, посочени в разпоредбата на чл. 246, ал.1 ППЗМВР отм. , предвиждаща задължение за дисциплинарно наказващия орган задължително да посочи в заповедта освен извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, въз основа на които то е установено. В случая липсва конкретно посочване на извършеното от Й. нарушение, като настоящият състав намира, че отразеното в заповедта извършено „неизпълнение на служебни задължения”, доколкото същите са формулирани и за двете досъдебни производства като „не вземане на всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването, което е в нарушение на изискването на типова длъжностна характеристика на длъжността, заемана от Й.” не води до извод за изпълнение на цитираните по-горе изисквания към формата на акта. Отделно от това при налагане на наказанието не е съобразено и обстоятелството, че срокът за разследване по ДП 25/2014 г. по описа на РУП П. изтича на 27.03.2014, а този по ДП84/2004 г. условно на 05.04.2014 г.(доколкото в хода на дисциплинарното производство не е установено кога същото е възложено на Й.), а същият е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност за времето от 12.03.до 14.04.2014 г., при което задължение именно на дисциплинарно наказващия орган е било да вземе мерки за приключване на работата по разследването в законоустановения срок.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което обжалваната от Й. заповед бъде отменена като незаконосъобразна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, П. отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 446/29.09.2014 г. по адм. дело № 476/2014 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ

заповед № з-1883/27.05.2014 г. на ВНД началник отдел „Досъдебно производство“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – П..

Решението е окончателно.

Особено мнение: