4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3681

София, 14.07.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и петата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ф.

ЧЛЕНОВЕ: В. П.

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 3630 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „Български пощи“ ЕАД, чрез адв. С. С., против въззивно решение № 123 от 9 май 2024 г., постановено по в. гр. д. № 102/2024 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено решение № 949 от 8 декември 2023 г., постановено по гр. д. № 1813/2023 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което са уважени предявените от К. Р. И. срещу „Български пощи“ ЕАД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ за признаване за незаконно на уволнението на И., извършено със заповед № 78 на директора на Регионално управление „Български пощи“ [населено място] и за възстановяване на И. на заеманата преди уволнението длъжност – „касиер, гише в съобщенията“ (ПС І категория) в ПС Д. Център в РУ „Североизточен регион“ (О. Д.) към „Български пощи“ АД.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че в съдебното производство е доказано законосъобразното провеждане на процедура по подбор във връзка с оптимизация на персонала, като ищцата е била уведомена за реда и критериите за неговото извършване. При спазване на Системата за определяне необходимата численост на персонала в пощенските станции и Правилата за осъществяване на подбор на работници и служители в „Български пощи“ ЕАД на основание чл. 329 КТ е издадена заповед на директор РУ „СИР“ за определяне на комисия за извършване на подбор в О. Д. и заповед за определяне на комисия за приемане на възражения. Поддържа се, че подбор по чл. 329 КТ следва да се извърши не в рамките на цялото предприятие, а измежду работниците в рамките на обособената структура, в която се намалява обемът на работа. Цитирана е практика на ВКС за това кое образувание представлява обособена структура в предприятието и се сочи, че всяка пощенска станция е самостоятелна организационна единица в цялостната структура и организация на предприятието. Ищцата е била касиер в ПС Д. център, която е единствената пощенска станция първа категория на територията на О. Д.. Всяка пощенска станция е отделно звено със самостоятелно ръководство – в случая пощенски клон с отделен пощенски код, самостоятелен ръководител и самостоятелен източник на приходи. Затова спецификите на организация на работа и управление, съчетани със самостоятелен начин на финансиране, обуславят извода, че трудовите функции на служителите, работещи във всяка отделна ПС, в сравнение с трудовите функции на служителите в други структурни звена на предприятието, независимо че техните длъжности са с еднакви или близки наименования, налага прекратяването на трудовите правоотношение на основание извършения подбор в съответната пощенска станция. Като необосновани се сочат изводите на съда, че работодателят не е спазил нормата на чл. 329 КТ и че представеният протокол за извършване на подбора не отговарял на изискванията на закона; според касатора в протокола е обхванат целия обем от работа, включващ знания и умения на всеки конкретен служител и са отразени от страна на работодателя законоустановените показатели и критерии и действителните качества на работника. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответницата К. Р. И., чрез адв. М. Г., в отговор представя становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване и неоснователност на касационната жалба.

С въззивното решение е прието, че по силата на сключения на 04.01.1996 г. между „Български пощи“ ЕАД, като работодател, и К. Р. И., като работник, трудов договор № 91, между страните е възникнало трудово правоотношение, като И. е изпълнявала длъжността „касиер, гише в съобщенията“ (ПС I категория) в ПС Д. Ц (Д. център) в РУ „Североизточен регион“ (О. Д.) към „Български пощи“ ЕАД. Със заповед № 78, издадена от директора на Регионално управление „Български пощи“ [населено място] е прекратено трудовото правоотношение на И. на основание чл. 328, ал. 1, т. З КТ – поради намаляване обема на работа, считано от 22.05.2023 г. Съгласно извършеното отбелязване, заповедта е връчена на 22.05.2023 г. Въззивният съд приема, че трудовото правоотношение между страните е прекратено в нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ без предварителното разрешение на инспекцията по труда: по делото е установено, че към 23.05.2023 г. И. е боледувала от захарен диабет тип 2, както и от исхемична болест на сърцето – в тази насока са приетите заключения на вещите лица лекар-ендокринолог и лекар-кардиолог по назначената комплексна медицинска експертиза, които не са оспорени от страните и като обективно изготвени са кредитирани от съда; двете заболявания са изрично посочени в чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ; работодателят може да уволни на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ такъв работник само с предварително разрешение на Инспекцията по труда за всеки отделен случай, като освен това съгласно чл. 333, ал. 2 КТ е необходимо да се вземе мнението и на трудово-експертна лекарска комисия. Съдът е посочил, че неизпълнението на задължението на работника да уведоми работодателя за заболяването и да представи документи за него не е от значение за действието на обективната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ. Тя се прилага независимо от това дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него, като това, което е необходимо, е към момента на връчване на заповедта работникът или служителят действително да е страдал от посоченото в чл. 1 от Наредба № 5 от 1987 г. заболяване. В случая по делото е установено, че към момента на уволнението ищцата е страдала от исхемична болест на сърцето и от захарен диабет. Не се спори, че не е било искано разрешение от Инспекцията по труда за уволнението й. Предвид тези обстоятелства, доколкото закрилата срещу уволнение има обективен характер и тъй като работодателят не е бил въведен умишлено в заблуждение от работничката, че не страда от заболяването към датата на уволнението, съдът е приел, че уволнението е незаконно и подлежи на отмяна, без да разглежда спора по същество. Затова първоинстанционното решение е потвърдено.

Касационният съд намира, че не се обосновават необходимите предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Поставените от касатора два въпроса са свързани със задължението на въззивния съд да определи предмета на спора и правнорелевантните за спора факти, да обсъди самостоятелно всички твърдения, възражения и доводи на страните и да обоснове доказателствените и правните си изводи. Съгласно последователната и непротиворечива съдебна практика, съдът при формиране на своите фактически и правни изводи се ръководи от правилата на чл. 12, чл. 154 и чл. 235, ал. 2 ГПК – преценява всички доказателства и доводи по вътрешно убеждение и с оглед последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, като основава решението си върху приетите от него за установени факти и обстоятелства по делото и върху закона. Съдът е длъжен да анализира всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, както и относимите доводи и възражения, направени от страните. Фактическите му изводи трябва да са конкретно, ясно и точно изведени, като се посочи върху кои доказателства приетата за установена фактическа обстановка се основава.

В случая въззивният съд е изследвал подробно фактическата обстановка по делото, като е приел за установено въз основа на събраните доказателства, че ищцата страда от болести, включени в обхвата на Наредба № 5 от 1987 г., поради което се ползва с особената закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Позовавайки се на практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, съдебният състав е стигнал до заключение, че тази закрила има обективен характер и не зависи от това, дали работникът е уведомил работодателя за заболяванията си. Затова е отхвърлено възражението на работодателя за неприложимост на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ в конкретния случай поради недобросъвестното поведение на ищцата – такова поведение според съда не се установява от доказателствата по делото. Следователно и доколкото не е било искано разрешение от Инспекцията по труда за уволнението, то е прието за незаконно и спорът по същество не е разглеждан. Тъй като е достигнал до този извод, съдът не е имал задължението да се произнесе в мотивите на решението по възраженията на ищеца, касаещи основанието за уволнение. Следователно липсва допуснато съществено процесуално нарушение, налагащо допускане на решението до касационно обжалване.

При тези изводи на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗАдв на ответника по касационната жалба следва да се определи адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна защита пред касационната инстанция в размер на 700 лева с ДДС.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 123 от 9 май 2024 г., постановено по в. гр. д. № 102/2024 г. по описа на Окръжен съд – Добрич.

ОСЪЖДА „Български пощи“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адв. М. Г. с адрес: [населено място], ул. „Д-р К. С.“ № 5, ет. 1, офис 8, сумата от 700,00 (седемстотин) лева с ДДС, представляваща разноски за осъществена безплатна правна помощ и защита пред касационния съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: