12№ 448

гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Мими Фурнаджиева

Членове: Веска Райчева

Геника Михайловапри секретаря Кристина Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2342 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 33/10.01.2024 г. по гр. д. № 242/2023 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. Л. М. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК, ведно със законните лихви от 22.12.2020 г., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер 350 000 лв., и е определена отговорността на Прокуратурата по чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението е допуснато до касационно обжалване за проверка за правилност по въпросите за онези конкретно проявени обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за мотиви, с които съдът е длъжен да обоснове справедливия му размер.

По въпросите, на които следва да се отговори в аспекта на касационните основания:

Съгласно установената практика на Върховния касационен съд за обезщетението за неимуществени вреди на увреденото лице от незаконно обвинение се прилагат т. 11 ППВС № 4/23.12.1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. и ТР № 1/27.11.2023 г. по тълк. д. № 1/2022 г. ОСГК на ВКС, които имат задължително за съдилищата действие (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), а практиката на Върховния касационен съд по чл. 2, ал. 1, т. 3...