Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на инспектор ПНП ППС в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД („ОДПГ“ЕООД), срещу решение № 413 от 15.10.2018 г., постановено по адм. д. № 169/2018 г. на Административен съд – В. Т, с което е прогласена за нищожна приложената на С.Г принудителна административна мярка (ПАМ), обективирана в Констативен протокол (КП) № 615/20.02.2018 г.
Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизвоствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е тълкувал превратно закона и доказателствата. Сочи, че със Заповед № РД 22-1490/17.09.2014 г. на кмета на община В. Т, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) и чл.167, ал.2, т.1 и 2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), във връзка с решение № 141/07.06.2000 г. на Общински съвет В. Т, „ОДПГ“ЕООД е определено за служба за контрол. С. З № РД 22-1688/04.10.2017 г., кмета на община В. Т е възложил на служители в „ОДПГ“ ЕООД, в качеството им на длъжностни лица да прилагат, или да нареждат прилагането на ПАМ по чл.171, т.5, б.“а“ и б.“б“ ЗДвП. Излага, че инспекторите ПНП ППС при „ОДПГ“ЕООД отговарят на легалната дефиниция за „длъжностно лице“, посочена в чл.93, ал.1, т.1 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС), поради което могат да бъдат натоварени с административни правомощия за осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение по ЗДвП. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а оспорената ПАМ потвърдена или алтернативно, делото да бъде върнато на АС В. Т за ново разглеждане. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – С.Г, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба.
Върховният административен...