Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Г.Г от [населено място], действащ чрез пълномощника адв.. Б, срещу решение № 261 от 04.06.2018 г., постановено по административно дело № 803/2017 г. по описа на Административен съд – В. Т, с което е: 1) отхвърлена жалбата на Георгиев против решение № 1012-04-69#1/29.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - В. Т; 2) осъден жалбоподателя да заплати на ТП на НОИ – В. Т юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - В. Т, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага атакуваното с нея решение като валидно, допустимо и правилно да се остави в сила.

Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е решение № 1012-04-69#1/29.09.2017 г., издадено от директора на ТП на НОИ - В. Т, с което е отхвърлена жалбата на Георгиев против разпореждане № О-04-999-418312/16.08.2017 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – В. Т, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) му е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20164346541, издаден от ЛКК (лекарска консултативна комисия).

Представен е сключен трудов договор между жалбоподателя Г.Г с „Кар комерс 1“ ЕООД от 05.10.2014 г. за длъжност „управител продажби и маркетинг“, на пълно работно време, за неопределен срок и с възнаграждение от 2 400 лв., а като работно място е посочено „навсякъде из страната“. Собственик на капитала и управител на „Кар комерс 1“ ЕООД е К.П, който на 04.09.2014 г. е упълномощил жалбоподателя като генерален търговски пълномощник съгласно чл. 26 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) (ТЗ). ТП на НОИ – В. Т е изискало допълнителна информация от ТД на НАП – В. Т относно работодателя. От дадените отговори и справки се е установило, че работодателят надлежно е подал декларации образец 1 и 6 за работниците си, като Г.Г е с осигурителен доход от 2 400 лв. Декларираните осигуровки не са внесени. От подадените годишни данъчни декларации за данъчни периоди 2014 г. и 2015 г. е видно, че липсват отчетени приходи, а са отчетени единствено разходи, което формира загуба.

Първоинстанционният съд е стигнал до краен извод, че между страните липсва спор относно фактите за наличие на сключен между работодателя „Кар комерс 1” ЕООД и работника Г.Г трудов договор и надлежното деклариране на дължимите осигурителни вноски. Спорът се отнася до извода на контролния орган за липсата на качеството „осигурено лице” на Г.Г поради обстоятелството, че осигурителният статус на Георгиев не попада в обхвата на легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР (допълнителните разпоредби) на КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съдът е посочил, че начисляването на трудови възнаграждения, определени в рамките на максималния осигурителен доход, без внасяне на осигурителни вноски и без данни за реално осъществявана трудова дейност от лицата представлява противоречие със законовите изисквания съгласно чл. 40 от КСО, § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и чл. 10 от КСО.

Върховният административен съд, шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Административният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за временна неработоспособност имат осигурените лица за общо заболяване и майчинство. В съответствие с легалната дефиниция, установена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО изрично определя момента, от който възниква осигуряването — денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4, и продължава до прекратяването й. Тоест лицето следва добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го такова, за да придобие право на парично обезщетение.

От извършените проверки на осигурителя „Кар комерс 1“ ЕООД гр. С. органите на НОИ са установили, че за периода 2014 г. и 2015 г. търговското дружество е декларирало единствено и само разходи, като по същество липсват данни за осъществявана търговска дейност. На 27.09.2016 г. е изготвен едностранен констативен протокол от контролен орган на ТП на НОИ – В. Т, извършил проверката на осигурителя „Кар комерс 1“ ЕООД гр. С., в който са обективирани резултатите. Проверката е свързана с доказване на трудова дейност на назначените лица във фирмата, която е основание за осигуряване на тези лица през 2014 г. – 2016 г., тъй като е констатирано, че в Търговския регистър няма обявени актове (публични годишни отчети и др.) за 2014 г. и 2015 г., съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗСч (ЗАКОН ЗЗД СЧЕТОВОДСТВОТО). Издадени са задължителни предписания № ЗД-1-04-00157935 от 18.07.2016 г. на цитирания осигурител от контролен орган на ТП на НОИ – В. Т на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно–ревизионната дейност за представяне на оригинали и заверени копия за периода от 18.08.2014 г. до 18.07.2016 г., като документи в указания срок не са представени от дружеството–осигурител.

Начисляването на трудови възнаграждения, определени в рамките на максималния осигурителен доход, без внасяне на осигурителни вноски и без данни за реално осъществявана трудова дейност от лицата правилно са мотивирали административния съд да направи законосъобразния извод за отсъствие на изискуемия фактически състав по чл. 40 от КСО, § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и чл. 10 от КСО. Представеният от жалбоподателя трудов договор свидетелства за съществуване на трудово правоотношение. Сам по себе си обаче той не може да обуслови възникването на осигурително правоотношение. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Не са установени трудовите функции на работника. Законосъобразно е изведено, че съгласно чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да представи на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения между тях трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, което не е било извършено.

Обосновано е изведен от първоинстанционния съд фактът, че Георгиев е не просто наето по трудов договор лице в дружеството, а е негов генерален търговски пълномощник съгласно чл. 26 от ТЗ, видно от представено пълномощно. В качеството си на генерален търговски пълномощник Георгиев притежава представителна власт спрямо „Кар комерс 1” ЕООД и следва да разполага с всички документи – и за провежданите търговски преговори, проучвания, сключени договори, изпълнение на договорите, разходи за дейността, приходи от дейността и т. н.

Неоснователно с касационната жалба се излагат възражения относно разпределението на доказателствената тежест по отношение обстоятелствата относно фактическо упражняване на трудова дейност от страна на касатора Георгиев. Съобразно изискването на чл. 154, ал. 1 от ГПК (Г. П. К) (ГПК), приложим в съдебно-административното производство на основание чл. 144 от АПК, осъществяването на визирания по-горе факт следва да бъде доказано от страна на касатора, тъй като последният основава своите искания върху му и би черпил права от наличието му като доказан.

Неотносими към предмета на спора са представените от жалбоподателя в първоинстанционното производство служебна бележка от кмета на К. К от 16.03.2018 г. и удостоверение от „Сортови семена“ АД гр. В. Т от 15.03.2018 г. Същите като новосъздадени не следва да бъдат обсъждани и ценени, предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съгласно която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Представените от Г.Г доказателства (договори за наем, позволително за превозване на дърва за огрев – 6 обр., разписка за получена пратка от спедиторска фирма „Спиди“, протокол за доброволно предаване на документи на фирма „К. К 1“ ЕООД, молба до Районна прокуратура - гр. С., постановление на Районна прокуратура – гр. С., пълномощно, задължителни предписания) не представляват първични счетоводни документи, които да доказват наличието на валидно възникнало осигурително правоотношение.

В същия смисъл са и решение № 2439/19.02.2019 г. по административно дело № 4887/2018 г., решение № 1792/11.02.2019 г. по административно дело № 3312/2018 г., и решение № 1003/24.01.2019 г. по административно дело № 3306/2018 г., всички по описа на Върховния административен съд, постановени от тричленни съдебни състави от шесто отделение на ВАС по спорове между същите страни относно отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за различни периоди.

Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора неоснователна се явява акцесорната касаторова претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за двете инстанции, а ответникът по касация не е претендирал присъждане на разноски.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 261 от 04.06.2018 г., постановено по административно дело № 803/2017 г. по описа на Административен съд – В. Т.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.