Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на втори ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. П. ЧЛЕНОВЕ:Е. И. Т. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Емил Георгиевизслуша докладваното от председателяС. П. по адм. дело № 4403/2021

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „БГ Е. Д. ЕАД, ЕИК:[ЕИК], чрез адв. К., против Решение № 712/09.02.2021 г., постановено по адм. дело № 6636/2018 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р -22002217002234-091-001/08.12.2017 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/, потвърден в обжалваните части с решение № 734/28.05.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика /„ОДОП/ – София при Централно управление /ЦУ/ на НАП на доначислен за данъчен период м.06.2013г. ДДС в размер 1595,96лв; за данъчен период м.09.2013г. в размер 1265,42лв., за м.06.2014г. в размер 611,27лв., както и в частта на установените лихви върху късно начислен ДДС за данъчни периоди м.08.2013г., м.09.2013г., м.11.2013г., м.12.2013г., м.03.2014г., м.05.2014г., м.06.2014г., м.08.2014г., м.09.2014г. и м.10.2014г. в общ размер 91 688,75лв., както и в частта, в която е изменен ревизионния акт в частта на определени задължения по ЗКПО за 2013г. и 2014г., като са определени задължение по ЗКПО за 2013г. в размер 46 458,62лв. заедно с лихви за забава, възлизащи на 17 415,62лв. и задължение по ЗКПО за 2014г. в размер 5571,90лв. и закъснителни лихви в размер 1522,28лв., както и в частта на разноските.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, процесуалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че РА е валидно издаден от компетентен орган. Излага доводи, че съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните. Счита, че съдът погрешно е приел, че от страна на дружеството са представени в съдебното заседание доказателства, които не са били част от административната преписка. Подробни съображения излага в жалбата си. Иска отмяна на решението и да се постанови решение по същество, с което да се отмени РА. В условията на евентуалност моли делото да се върне за ново разглеждане. Претендират се разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК за двете инстанции.

По делото е постъпила и частна жалба от „БГ Е. Д. ЕАД срещу Определение № 1950/18.03.2021 г., постановено по адм. дело № 6636/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлено искането за изменение на решението в частта на разноските.

Ответникът по касационната жалба – директора на дирекция „ОДОП– София при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител юрк. К., оспорва касационната и частната жалба в съдебно заседание и иска оставяне в сила на решението.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 012лв.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С първоинстанционното решение е отменен РА № Р -22002217002234-091-001/08.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден в обжалваните части с решение № 734/28.05.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП – София при ЦУ на НАП в частта на доначислен ДДС за данъчен период м. 06.2014г. в размер 2 607,77лв. по нотариален акт №11/05.06.2014г. и е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА в частта, в която е доначислен за данъчен период м.06.2013г. ДДС в размер 1595,96лв; за данъчен период м.09.2013г. в размер 1265,42лв., за м.06.2014г. в размер 611,27лв., както и в частта на установените лихви върху късно начислен ДДС за данъчни периоди м.08.2013г., м.09.2013г., м.11.2013г., м.12.2013г., м.03.2014г., м.05.2014г., м.06.2014г., м.08.2014г., м.09.2014г. и м.10.2014г. в общ размер 91 688,75лв., като е изменил РА в частта на определени задължения по ЗКПО за 2013г. и 2014г., като са определени задължение по ЗКПО за 2013г. в размер 46 458,62лв. заедно с лихви за забава, възлизащи на 17 415,62лв. и задължение по ЗКПО за 2014г. в размер 5571,90лв. и закъснителни лихви в размер 1522,28лв.

Решението, в частта, в която е отменен РА, не е предмет на касационна проверка и е влязло в сила.

Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Относно начислен ДДС по нотариален акт №82/28.06.2013г. за продажбата на гараж №12 в сграда А за сумата от 4896 евро с ДДС. Съдът е стигнал до извод, че покупко-продажбата на паркомястото е извършена на 28.06.2013г. , като тази доставка по чл.6 от ЗДДС не е декларирана в дневник продажби и в справка декларацията по ЗДДС. Според съда на основание чл. 86, ал.1 от ЗДДС дружеството е следвало да начисли ДДС по процесната сделка, като същото не е било сторено, с оглед на което е приел РА за законосъобразен в тази му част.

Относно начислен ДДС по нотариален акт №6/04.09.2013г. за продажбата на гараж №39 в сграда А за сумата от 3235 евро с ДДС. Според съда по делото не са посочени доказателства за издаването на фактура за продадения от РЛ на К. Бенедская гараж/паркомясто. Приел е, че законосъобразно е начислено ДДС в размер 1265,42 лв. от ревизиращите органи.

Относно начислен ДДС в размер 611,27лв. за такса поддържане на имотите по превод от С. Ц. и И. Г.. Съдът е приел, че лицата са собственици на апартаменти в комплекс „Флорес гардън” и в платежните документи е посочено основание за плащане. Стигнал е до извод, че съгласно чл. 86, ал.1 от ЗДДС РЛ е следвало да начисли данък във връзка с извършените доставки, което не е било сторено.

Относно начислените лихви за забава по ЗДДС за по-късното отразяване в счетоводството и начисляване на ДДС във връзка с доставки на недвижими имоти, осъществените ремонтни дейности на обект, собственост на С. Ц. и във връзка с получените авансови плащания. Съдът е приел, че РЛ не оспорва включването на резултата по ЗДДС в данъчен период 08.06.2016г. на дължимия и изискуем данък по доставки. Стигнал е до извод, че ДДС по тези доставки не е намерил отражение в декларираните от дружеството резултати по ЗДДС за периода, за които се дължи, в резултат на което са определени лихви за забава от момента, в който е изтекъл срока за внасянето му в бюджета.

Съдът е обсъдил констатациите от заключението по ССчЕ и приел, че счетоводният резултат на дружеството за 2013г. от 677 139,77лв. трябва да се увеличи със сумата от 464 586,24лв. ( разликата между сумата на увеличението по РА 982 129,83лв. и приходите за начисляване 517 543,59лв.) Стигнал е до извод, че данъчният финансов резултат на дружеството за 2013г. следва да е 1 141 661,18лв., обуславящ данъчно задължение от 114 166,11лв., от които внесен е данък 67 707,49лв. и РА подлежи на изменение чрез определяне на задължение по ЗКПО в размер на 46 458,62 лв. със съответните лихви.

За 2014г. съдът е определил данък за довнасяне по ЗКПО в размер на 5 571,90лв. със съответните лихви.

Съгласно чл. 218, ал.1 от АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението.

В изпълнение на чл. 218, ал.2 от АПК касационната инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно. Така направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си и на основание чл.221,ал.2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Правилни са изводите на съда, че процесният РА е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК и в предвидените в чл. 120 ДОПК форма и съдържание. Неоснователни са доводите на касатора за нищожност на ревизионния акт. Правилно съдът е посочил, че с издаването на РА като електронен документ и подписването му с електронен подпис са спазени законовите изисквания по отношение на формата на документа и подписа на съставителя. Без значение за валидността на акта е връчването на адресата му на препис от него, в който не са видими електронните подписи на издателите на РА. Съобщението за издаване на РА не е еквивалентно на самия РА. Видно от приложения по делото РА (л. 60-79), същият е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен подпис от П. Г. - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Р. Я. - Началник сектор, възложил ревизията.

Неоснователно е оплакването, че е било нарушено правото на защита на дружеството. Въвеждането на ново основание за корекция на финансовия резултат на дружеството с решението на директора на дирекция „ОДОП” не нарушава по никакъв начин правото на защита на оспорващия РА, като това може да стори дори съдът като съд по същество.

Не могат да се приемат за основателни твърденията на касатора, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е разпределил доказателствената тежест. Това е сторено с разпореждане от 30.08.2018 г., което е връчено на страните (л. 109).

Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е изложил мотиви защо кредитира постъпилите по делото експертизи. Видно от решението (л. 259), това е сторено, като е прието, че заключението на съдебно-счетоводната експертиза е „ценено от съда като компетентно, точно и професионално изпълнено“. Именно това заключение, както и на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, обсъдени в съвкупност с другите доказателства по делото, са довели до изменението на РА и определяне на задълженията за корпоративен данък за 2013 г. и 2014 г.

Решението като правилно следва да се остави в сила.

По частната жалба:

Неоснователни са доводите, изложени в частната жалба, за неправилност на определение № 1950/18.03.2021 г., постановено по първоинстанционното дело. Правилно и обосновано съдът е приел, че са налице основанията по чл. 161, ал. 3 от ДОПК, предвид представените в хода на съдебното производство писмени доказателства от оспорващия, послужили за изготвяне на допуснатата експертиза. Както и съдът е посочил, в случая има дори и изрично изявление от процесуалния представител на жалбоподателя адв. Б. в тази насока: „Представям и моля да приемете по опис счетоводни документи, които са послужили за изготвяне на експертизата и не се намират в кориците на делото“, отразено в протокола от съдебното заседание, проведено на 20.10.2020 г.

Определението като правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски на касатора е неоснователно. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на данъчната администрация е основателно в размер 4012лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 712/09.02.2021 г., постановено по адм. дело № 6636/2018 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, в частта, с която е отхвърлена жалбата на „БГ Е. Д. ЕАД срещу Ревизионен акт /РА/ Р -22002217002234-091-001/08.12.2017 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/, потвърден в обжалваните части с решение № 734/28.05.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика /„ОДОП/ – София при Централно управление /ЦУ/ на НАП в частта на доначислен ДДС за данъчен период м.06.2013г. в размер 1595,96лв; за данъчен период м.09.2013г. в размер 1265,42лв., за м.06.2014г. в размер 611,27лв., както и в частта на установените лихви върху късно начислен ДДС за данъчни периоди м.08.2013г., м.09.2013г., м.11.2013г., м.12.2013г., м.03.2014г., м.05.2014г., м.06.2014г., м.08.2014г., м.09.2014г. и м.10.2014г. в общ размер 91 688,75лв., както и в частта, в която е изменен ревизионния акт в частта на определени задължения по ЗКПО за 2013г. и 2014г., като са определени задължение по ЗКПО за 2013г. в размер 46 458,62лв. заедно с лихви за забава, възлизащи на 17 415,62лв. и задължение по ЗКПО за 2014г. в размер 5571,90лв. и закъснителни лихви в размер 1522,28лв., както и в частта на разноските.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1950/18.03.2021 г., постановено по адм. дело № 6636/2018 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА „БГ Е. Д. ЕАД, ЕИК:[ЕИК], да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП сумата от 4012 лв. (четири хиляди и дванадесет лева) представляваща юрисконсутско възнаграждение за касационна инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Свилена Проданова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Емилия Иванова

/п/ Таня Комсалова