Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. С. при ЦУ на НАП и Г.К от [населено място], чрез адв.. К срещу решение № 7659/17.12.2018 г., постановено по адм. дело № 9872/2018 г. по описа на Административен съд – София – град.

Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № Р-22002217001641-091-001/30.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 972/06.07.2018 г. на същия директор за ангажирана отговорност на Г.К по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК и определени задължения за лихви за неплатени в срок данъчни и осигурителни задължения в общ размер на 141 154,07 лв. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдът правилно е анализирал доказателствата и е достигнал до извода за наличието на всички законоизискуеми предпоставки, които ангажират отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК, но в нарушение на чл. 14, т. 3 и чл. 16, ал. 1 и 3 ДОПК е ограничил размера на отговорността му единствено до главниците на публичните задължения. Твърди се, че незаконосъобразно съдът е приел, че отговорността на Г.К е само за задълженията за данъци и осигурителни вноски, а лихвите, регламентирани в чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК, като отделен вид публични задължения са изключени от обхвата на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Цитира се практика на ВАС. Искането е за отмяна на оспореното...