Образувано е по касационна жалба на Т. А. П., от гр. В. Т. против решение №104/01.04.2008г. по адм. дело №860/2007г. на Административен съд – В. Т.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост.

Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление „Социално осигуряване” – В. Т. не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна.

Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е решение №28/07.08.2007г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” – гр. В. Т., с което е оставено в сила разпореждане №650/10.07.2007г. на ръководител на осигуряването при безработица в ТП на НОИ за възстановяване от Т. А. П., от гр. В. Т. добросъвестно получени парични обезщетения за базработица в размер на 505.89 лева за периода от 27.09.2001г. до 26.03.2002г..

За да отхвърли оспорването, административният съд не е констатирал основания по чл.146 от АПК за отмяна или прогласяване нищожност на атакуваните административни актове.

По делото е установено, че Т. А. П. е бил уволнен от работа със заповед №387/26.09.2001г. на управителя на „Хлебопроизводство и сладкарство” ООД – гр. В. Т.. С решение от 08.04.2003г. по гр. дело №1861/2001г. на Великотърновския районен съд /влязло в сила на 18.01.2007г./ уволнението е било отменено и жалбоподателят възстановен на заеманата длъжност, като дружеството е било осъдено да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 663 лева, считано от 05.11.2001г. за времето, през което е останал без работа. С решение от 01.10.2001г. началникът на „Бюро по труда” гр. В. Т. е отпуснал на Т. П. парично обезщетение за безработица за периода от 27.09.2001г. до 26.09.2002г. в размер на 84.71 лева месечно. След като лицето е започнало работа получаването на обезщетението е било прекратено, считано от 08.07.2002г..

Съгласно платежна ведомост за месец март 2007г. на търговското дружество-работодател, жалбоподателят е получил на 27.06.2007г. присъденото по чл.225, ал.1 от КТ обезщетение.

Решението на административния съд е постановено при точно приложение на материалния закон и вярна преценка на фактите. Правилно е прието, че жалбоподателят е получил обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и това е юридическия факт, от който възниква задължението за възстановяване на полученото обезщетение за безработица. Съгласно чл. 54е от КСО последното се възстановява от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и досежно него не намира приложение разпоредбата на чл.114 от КСО. Атакуваният административен акт на директора на Районно управление "Социално осигуряване" – В. Т. е издаден при спазена процедура на заместване по чл. 84, ал. 2 от Закона за държавния служител. В надлежната форма, със заповед № 725/05.07.2005г. поради отсъствието на титуляра, управителят на Националния осигурителен институт е определил лицето, което ще осъществява неговите функции, произтичащи от длъжността.

При проверка правилността на атакуваното съдебно решение настоящата инстанция не констатира нарушения на съдопроизводствени правила.

По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №104/01.04.2008г. по адм. дело №860/2007г. на Административен съд – В. Т.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. П./п/ Т. Т. Т.Т.