Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – София /сега дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ срещу решение № 4959/05.09.2012 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 3454 по описа за 2011 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт № 2001004962/01.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, в частта, относно определените на С. Д. Д. данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2004 г. за размера над 1 644.26 лева до 1 745.56 лева със съответната част от закъснителните лихви от 16.05.2005 г.; установените допълнителни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2005 г. и 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., а за подоходния данък за 2008 г. за разликата над 179.57 лева до 5 000.85 лева със съответните лихви за забава. Касаторът сочи общо трите категории основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Според него е провел успешно доказване на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за всички ревизирани периоди; правилно е определил баланса на паричния поток и включения в данъчната основа недостиг на парични средства по периоди. Обосновава неправилност на подхода на съда при изчисляването на паричните потоци и началните салда по отчетни периоди, както и кредитирането на съдебно-оценителната експертиза, приета в хода на съдебното дирене. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация С. Д. Д., чрез повереника си адв.. Т., отрича основателността на жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АССГ ревизионен акт...