Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н.Н от [населено място], чрез пълномощника му адв. Д.Ц срещу решение № 143 от 22 ноември 2018 год., постановено по адм. дело № 192/2018 год., по описа на Административен съд – Видин, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 812100-7808 от 26 април 2018 год. на главния секретар на Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), обективиращо отказ за възобновяване на административното производство по издаване на влязъл в сила административен акт – заповед № 368з-357 от 17 март 2016 год., издадена от директора на ОД на МВР – Видин за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от ОД на МВР – Видин, на основание чл. 99, т. 2 и т. 4 от АПК и е оставено без разглеждане искането за възобновяване на производството, на основание чл. 99, т. 1 от АПК.

В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и вместо него съдът да постанови друго по същество на спора и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът главният секретар на МВР, чрез пълномощника му юрисконсулт Стоев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като излага подробни съображения в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, при извършена служебна проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната...