Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“, чрез процесуален представител, срещу решение №4888 от 12.07.2019г., постановено по административно дело №7845/2018г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отменена негова заповед №1842/21.12.2016г.

С посочената заповед на осн. чл.106, ал.1, т.2 във вр. с утвърдено със заповед на ИД на ДФЗ длъжностно разписание, е прекратено служебното правоотношение на Ч.М, на длъжност главен експерт, с ранг I младши, дирекция „Селскостопански пазарни механизми“, отдел „Плодове и зеленчуци“, считано от 22.12.2016г.

Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и молба от 14.01.2020г. Претендира разноски за касационната инстанция. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба– Ч.М, чрез процесуален представител оспорва същата. Съображения излага в писмена молба. Моли съда да остави касационната жалба без уважение. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение Административен съд София-град е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и целта на закона.

Съдът е счел, че в хипотезата когато се запазват част от позициите за съответната длъжност органът по назначаването е длъжен да изложи мотиви защо съкращава едни и запазва други служители, които да изпълняват същите функции и задължения и при непроменени изисквания.

Достигнал е до извод, че дори да се приеме, че в хипотезата на чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл действията на органа по назначаването не подлежат на съдебен контрол относно правилното упражняване на правото му на оперативна самостоятелност, означава съзнателно да се допусне възможност за административен произвол и да се прилага принципа „това е така, защото е така“ и вместо на работа да останат тези, които по-добре биха се справили с поставените им задачи, да останат онези, които по някаква причина са по-добре поставени пред административния орган. Дори и като изключение такава възможност не следва да бъде допускана, а гаранция за това е възможността за реално упражняване на съдебен контрол за законосъобразност на административния акт.

АССГ е приел, че предвид получаваната от Маринов годишна оценка на изпълнението „Изпълнението надвишава изискванията“ от назначаването му на длъжност „главен експерт“ в дирекция „Селскостопански пазарни механизми“, отдел „Плодове и зеленчуци“ през 20102г. до прекратяване на служебното му правоотношение на 22.12.2016г., т. е. при това изключително ниво на компетентност което се е развило и запазило в годините, безспорно е следвало органа по назначаване да изложи съображенията, които са го отвели до извода, че със съкращаване длъжността на Маринов ще бъде постигната целената оптимизация на работа, повишаване на ефективността, ефикасността и качеството на поставените задачи. Решението е неправилно.

Незаконосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че заеманата от служителя длъжност „главен експерт, с ранг I младши, дирекция „Селскостопански пазарни механизми“, отдел „Плодове и зеленчуци“, не е реално съкратена.

По делото е установено, че Ч.М към дата на оспорената пред АССГ заповед заема длъжност главен експерт, с ранг I младши, дирекция „Селскостопански пазарни механизми“, отдел „Плодове и зеленчуци“, изпълняващ на осн. чл.84 ЗДСл по заместване и сл. задължения на началник отдел „Плодове и зеленчуци“.

Със заповед №03-РД/3466 от 21.12.2016г. на ИД на ДФЗ, на осн. чл.10, т.8 от Устройствен правилник на ДФЗ, приет с ПМС №151/2012г/ обн. ДВ, бр.55/20.07.2012г. в сила от 20.07.2012 г./, е наредено в утвърденото длъжностно разписание на администрацията на ДФЗ в дирекция „Селскостопански пазарни механизми“, да се направят изменения, съгласно приложение, считано от 22.12.2016г.

Изменението е свързано с извършени структурни промени в дирекция „Селскостопански пазарни механизми“, която до 21.12.2016г. се състои от отдел „Търговски механизми“, отдел „Плодове и зеленчуци“, отдел „Вино“, отдел „Развитие и анализ на изпълнението“, отдел „Промоционални програми“, отдел „Пчеларство, мляко и интервенция“, като в дирекция за длъжността „главен експерт“ са налични 30 щатни бройки, от които 2 свободни щ. бр. в отдел „Плодове и зеленчуци“.

След извършените структурни промени, считано от 22.12.2016г. в дирекция „Селскостопански пазарни механизми“ отдел „Плодове и зеленчуци“ и отдел „Развитие и анализ на изпълнението“ за закрити, като е създаден отдел „Методология, организация на пазара и училищни схеми“, при което общата численост за длъжността „главен експерт“ в дирекцията е намалена на 27 щатни Бройки, като са съкратени 3 щ. бр., предвидени за отдел „Плодове и зеленчуци“ -2 свободни и една, заета от Ч.М.

Видно от поименните разписания на длъжностите в ДФЗ за процесната дирекция към дата 22.12.2016г. длъжностите „главен експерт“ в новия отдел „Методология, организация на пазара и училищни схеми“ са заети, като в утвърденото ново длъжностно разписание, считано от 22.12.2016г. няма свободна /вакантна/ длъжност „главен експерт“ в дирекция „Селскостопански пазарни механизми“.

Следователно в този случай длъжността „главен експерт“ в дирекция „Селскостопански пазарни механизми“ продължава да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, но при намален брой на служителите, на които е възложено нейното изпълнение, т. е. противно на възприетото от първоинстанционния съд процесната длъжност е реално съкратена.

Съобразно чл.2, ал.3 от ЗДСл, чл.10, т.8 от Устройствен правилник на ДФЗ, от ИД на ДФЗ е изменено длъжностното разписание в ДФЗ, и съответно утвърдено ново дл. разписание в сила от 22.12.2016г., като с него е осъществена промяна в организацията на работата, в рамките на която е прието намаляване и преструктуриране броя на отделите в рамките на дирекция „Селскостопански пазарни механизми“ и съответно специфичните функции и задължения за длъжността „главен експерт“ в процесната дирекция на ДФЗ да бъдат изпълнявани от по-малко на брой служители - от 27 вместо 30. Извършеното е в обхвата на правомощията на ИД на ДФЗ да утвърждава структурата на административните звена и длъжностните и поименните разписания. Преценката относно начина на организиране на администрацията с цел оптимизиране работата й при спазване нормативните изисквания е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.

ЗДСл не съдържа изискване за органа по назначаването да извърши подбор в такава хипотеза, съответно да сочи мотиви относно извършването му, при което служебното правоотношение с Маринов правилно е прекратено на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган без провеждането на подбор и излагане на съображения за възприетия от него персонален подход.

Неправилен е извода на съда относно допуснато нарушение на целта на закона и принципа за съразмерност. Съгласно чл.169 АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. В обхвата на този контрол съдът следва да провери налице ли е нарушение на чл.6, ал.1 от АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.

Противно на възприетото от първостепенния съд, от доказателствата приети по делото не се установява оспореният административен акт да е издаден с цел, различна от целите на непосредствените нормативни актове, в приложение на които същия е издаден. Предоставената възможност на органа да действа по целесъобразност не обосновава „административен произвол“, защото в конкретния казус при извършения контрол за законосъобразност не се установява органа да е упражнил правомощията си по неразумен начин, недобросъвестно и несправедливо, или с оспорения акт да са засегнати права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава актът. Както се отбеляза по-горе в процесната хипотеза за административния орган липсва задължение за подбор, поради което преценката на органа на кое лице/независимо от квалификация, професионален опит или поставени годишни оценки/, от изпълняващите длъжността „главен експерт“ в процесната дирекция и преструктурираните отдели, да бъде прекратено служебното правоотношение поради осъщественото съкращаване на длъжността, не подлежи на съдебен контрол.

Изложението от съда мотиви свързани със забраната за дискриминация при упражняване правото на труд по чл.21 ЗЗдискр., са неотносими към предмета на настоящото производство.

От изложеното следва, че оспорената пред АССГ заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона.

Обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.222, ал.1 от АПК жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна.

Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл.143, ал.4 от АПК вр. ТР №3/13.05.2010г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №4888 от 12.07.2019г., постановено по административно дело №7845/2018г. на Административен съд София-град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ч.М срещу заповед №1842/21.12.2016г. на изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“.

ОСЪЖДА Ч.М [ЕГН], да заплати на Държавен фонд “Земеделие“, разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.