Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пазарджик, чрез пълномощник старши юрисконсулт Миков, срещу решение № 213/15.04.2019г., постановено по адм. дело № 53/2019г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отменена заповед № 13РД-09-10 от 03.01.2019г. на директора на РЗОК – Пазарджик относно налагане на санкция „прекратяване на договор“ на ЕТ „Д-р А.П – АППДМ-ИП“. Изложените в жалбата съображения за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и неправилно приложение на нормите, установени в чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „а“ от ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО) и чл. 152, ал. 1 от НРД 2018г. за денталните дейности (НРД за ДД 2018г., отм. ) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на процесното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед за налагане на санкции. Претендира се присъждане на съдебни разноски, включително възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът - ЕТ „Д-р А.П – АППДМ-ИП“, представляван от д-р А.П, чрез пълномощник адв.. П, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № 13РД-09-10 от 03.01.2019 г. на директора на РЗОК – Пазарджик, с която на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „а“ ЗЗО във вр. чл. 59, ал. 13 ЗЗО и чл. 152, ал. 1 НРД за ДД за 2018г. на ЕТ „Д-р А.П – АППДМ-ИП“, представлявано от д-р А.П е наложена санкция „прекратяване на договор“ № 13/РД-29-688/03.05.2018 г. едностранно без предизвестие, считано от датата на получаване на заповедта.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд приема, че санкцията "прекратяване на договора" при първо нарушение се прилага частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който е отчел, но неизвършил съответната дейност, а не по отношение на лечебното заведение, към което лекарят работи и извършва дейността си. По изложени мотиви за допуснато правнотехническо смешение между двата правни субекта, заповедта за налагане на санкции е отменена като материално незаконосъобразна.
Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира съдебното решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 152, ал. 1 от Националния рамков договор за денталните дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз за 2018 г., послужила като основание за прилагане на санкцията, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установена по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО от изпълнител на извънболнична дентална помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност.
Правилното прилагане на разпоредбите на чл. 59, ал. 11, т. 1, б.“а“ ЗЗО във вр. чл. 152, ал. 1 от НРД ДД 2018 г. обуславя необходимостта от съобразяване на предвидената санкция по ал. 2, както и нормите регулиращи характера и обхвата на медицинските дейности, договаряни между НЗОК и изпълнителите на първична дентална помощ.
На основание чл.10, ал.1 от НРД за ДД 2018г., Националната здравноосигурителна каса закупува видовете дентална помощ по чл. 45, ал. 1 ЗЗО по обеми и цени, договорени в НРД. Денталната помощ се определя като пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, който се определя с Наредба № 3 от 20 март 2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (Наредба № 3 от 2018 г., отм. ). "Пакетът от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК" включва, съгласно §1, т.2 от ДР на ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния рамков договор.
С чл. 1, ал. 2 от индивидуален договор (ИД) № 13/РД-29-688/03.05.2018 г. страните са договорили извършването на дейности от обхвата на Приложение № 3 към чл.1 от Наредба № 3 от 2018 г. С чл. 2 от ИД, възложителят НЗОК се е задължил да закупува и заплаща следните дейности от пакета: За ЗОЛ на възраст до 18 години - първична дентална помощ (обстоен преглед със снемане на зъбен статус – в т. ч. еднократен допълнителен преглед за бременни; обтурация с амалгама или химичен композит; екстракция на временен зъб с анестезия; екстракция на постоянен зъб с анестезия; лечение на пулпит или периодонтит на временен зъб; лечение на пулпит или периодонтит на постоянен зъб); За ЗОЛ на възраст над 18 години - обстоен преглед със снемане на зъбен статус – в т. ч. допълнителен преглед за бременни; обтурация с амалгама или химичен композит; екстракция на постоянен зъб с анестезия. Освен горните дейности от Приложение № 3 възложителят НЗОК се е задължил да закупува и заплаща и извършени на ЗОЛ медико-диагностични изследвания: секторна рентгенография на зъби или ортопантомография (ако изпълнителят притежава разрешение за рентгенографска дейност) и експертиза на работоспособността.
Изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения не са съобразени с вида на предвидената санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена от изпълнител на извънболнична дентална помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност.
Граматическото тълкуване на нормата на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а“ ЗЗО, изведено от редакцията на текста и използваните пунктуационни знаци, обосновават извод, съобразно който прекратяването не се прилага за всички договорени дейности от пакета и засяга само лекаря, който не е извършил отчетената дейност. Предвид договорените в случая медицински дейности по пакета диагностично – лечебна дейност в денталната извънболнична медицинска помощ следва да се приеме, че при констатирано първо по ред нарушение санкцията по чл. 152, ал. 1 от НРД ДД 2018 г. "прекратяване на договора" се прилага за дейностите, за които се отнася нарушението.
В конкретния случай е прекратена дейността по целия пакет по отношение на единствения изпълнител на денталната помощ д-р А.П.Г има за резултат фактическото прекратяване на договорните отношения на денталната практика по един пакет здравни дейности, изпълнявана от едно физическо лице – дентален специалист, регистриран като едноличен търговец – ИППМП по ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН).
Законосъобразно е възприетото в първоинстанционното решение становище за особен статут на физическото лице - едноличен търговец, което е едновременно субект на граждански и търговски права и задължения. Горният извод произтича от тълкуването на чл. 56 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), съгласно който всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната може да се регистрира като едноличен търговец. С регистрирането си като едноличен търговец физическото лице разширява правосубектността си, като след прекратяване на търговската дейност носи отговорност за задълженията, възникнали в качеството му на търговец преди заличаване на регистрацията. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 611, ал. 1 от ТЗ (изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.), с която е предвидена възможност за откриване на производство по несъстоятелност на едноличен търговец, който е починал или е заличен в търговския регистър. В същия смисъл е приетото становище в Тълкувателно решение № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС.
В процесната заповед като правно основание за издаването й е посочен чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО, но реално последиците, които се постигат с нея е санкция, наложена на основание чл. 59, ал. 11, т. 2 от ЗЗО. В този смисъл, в заповедта липсват мотиви, обосноваващи цялостното прекратяване на договора, допустимо в хипотеза на повторност, каквато в казуса не е налична и доказана. Аргументирано в тази връзка на база събраните доказателства в оспореното решение е прието, че прекратяването на договора по отношение на единствения лекар, работещ в ЕТ на практика, означава загубване на качеството "лечебно заведение" и същото не може да бъде страна по договор с НЗОК, което означава, че договорът се прекратява изцяло. Приложимата разпоредба като санкционна не може да се тълкува разширително.
В същия смисъл е практиката на ВАС, обективирана в: Решение № 9090 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4025/2017 г., VI о., Решение № 6284 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12375/2018 г., VI о., Решение № 4145 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4967/2018 г., VI о., Решение № 14355 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5/2018 г., VI о., Решение № 12950 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 20/2018 г., VI о. Решение № 15195 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8925/2019 г., VI о., Решение № 15223 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3804/2019 г., VI о., др.
Въз основа на изложеното Върховният административен съд – шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат, дължими от бюджета на органа издател на отменения акт – Районна здравноосигурителна каса – Пазарджик, следва да бъдат определени, съобразно представените доказателства за реалното им извършване от ответника, обективирани в договор за правна защита и съдействие № 004189/ 15.05.2019г. и представен списък по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК, в размер на 500 лева (петстотин лева).
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 213/15.04.2019г., постановено по адм. дело № 53/2019г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса – Пазарджик да заплати на ЕТ „Д-р А.П – АППДМ-ИП“, представлявано от д-р А.П съдебни разноски в размер на 500 лева (петстотин лева) – възнаграждение за един адвокат. РЕШЕНИЕТО е окончателно.