Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С.М, действаща като ЕТ „Л. – С.С“ против решение № 1184 от 25.02.2019 г., постановено по адм. д. № 10570/2018 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т.3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – кметът на район „Надежда“ – Столична община, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Ответниците – „В. М – В.С“ ЕООД, ДЗЗД „Свена – Венина“ и ДЗЗД „Здравословно ученическо столово хранене“ не изразяват становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд София – град отхвърля жалбата на ЕТ „Л. - С.С“ против заповед № РНД18-РД98-15/12.09.2018 г. на кмета на Столична община – район „Надежда“, с която, на основание чл.41, ал.2 от Наредба за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси на Столичен общински съвет (НУРПТК), във връзка с Приложение № 1 към наредбата и протокол № 1/23.08.2018 г. от работата на комисията, назначена със Заповед № РНД18-РД98-14/23.08.2018 г. на кмета на район „Надежда“ - СО е утвърдено класирането на участниците, подали оферти за участие в конкурс с предмет: „Отдаване под наем на помещения – публична общинска собственост за организиране на ученическо столово хранене за 54-то СОУ „Св.И. Р“, София, р-н „Надежда“ – в част от сгради – публична общинска собственост по две обособени позиции, а именно: Ученически стол (кухня-майка) с площ от 506 кв. м., където касационният жалбоподател е класиран на трето място и Ученически бюфет с площ от 21 кв. м., за която позиция касационният жалбоподател е класиран на второ място.
За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са и мотиви, обосноваващи липсата на опорочена процедура по допускане до участие в конкурса на свързани лица, водещо до прогласяване нищожността на оспорената заповед. Съдът приема, че е налице несъвършенство в нормативната уредба, като не са въведени изключения в ЗОС и в НУРПТК, както и в утвърдената конкурсна документация за това да участват свързани лица. Приема, че е недопустимо по аналогия да се прилага разпоредба от ЗОП (ЗАКОН ЗЗД ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП), касаеща свързаните лица, с която да се създава ограничение или да се нарушава принципът на равно третиране на участниците при провеждане на конкурсната процедура, провеждана по реда на наредбата, издадена в изпълнение на чл.8, ал.2 от ЗОС. Излага съображения, че оспорената заповед е мотивирана с мотивите на комисията, изложени подробно в протокол № 1/23.08.2018 г. Посочва, че в протокола на комисията, оценяваща офертите, има данни за тежестта на отделните критерии и оценката на офертите.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.
Законосъобразни са изводите на съда, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като доводите на касатора за липса на фактически основания за издаване на заповедта, са неоснователни. Видно от оспорената заповед е, че същата е издадена на основание на протокол №1 от 23.08.2018 г. на конкурсната комисия. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд по този начин органът е инкорпорирал в своя акт мотивите, изложени от конкурсната комисия в хода на оценка на допустимостта и оценяването на офертите, който извод е в съответствие с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд. Правилно съдът приема, че при постановяване на оспореният акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства е установено, че са спазени изискванията на Наредба за откриването на конкурса, назначаването на конкурсната комисия, утвърждаване на конкурсната документация и условията за провеждане на конкурса, обявяването му и процедурата по неговото провеждане. В тази връзка е неоснователно направеното от касационния жалбоподател възражение за нарушение на чл.41, ал.2 НУРПТК, срокът е инструктивен и неспазването му няма отражение върху законосъобразността на оспорената заповед.
Законосъобразен е изводът на съда, за неприложимост по аналогия на разпоредбите на ЗОП (ЗАКОН ЗЗД ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ), тъй като в случая се касае до регламентация на различни по характер обществени отношения, съответно с различна правна регламентация, като на основание чл. 221, ал. 2 АПК изложените в този смисъл мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция.
Правилни са и изводите на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. По делото е установено, че назначената комисия извършва класиране на предложените от кандидатите оферти по предварително утвърдените критерии и методика, съдържаща се в конкурсната документация. Комплексната оценка е резултат, изчислен въз основа на заложената за определянето му формула, като на първо място е класиран кандидатът с получена най-висока оценка. Оценяването е извършено съобразно показатели, утвърдени в методиката, съгласно приложение № 1 от наредбата, а съдът проверява спазването на утвърдената методика за оценяване на предложението именно по тези критерий.
Жалбоподателят оспорва извършеното оценяване на предложенията на кандидатите съобразно утвърдената методика без да посочва в коя част, по кой критерии и по коя от двете обособени позиции е допуснато нарушение. По първата обособена позиция „Ученически стол“ (кухня майка) с площ 506 кв. м. касационният жалбоподател е класиран на трето място като разликата в оценките на кандидатите е по втория критерии „Професионален опит“, имащ 35% относителна тежест в комплексната оценка и носещ 35 точки на кандидат. Оценката на участниците по този показател се изчислява по формула: ПО=Р+К+В, където „ПО“, съгласно раздел V, т. 3.2. от одобрената от възложителя документацията се получава от сбора оценки, получен от референции, квалификация на персонала, който ще работи в съответното училище и визия. Оценката на участниците по показател „Р" се изчислява по формулата: Р=(Рп:Рmax)Х10, където: „Р" са референции (съответния брой референции и договори с предмет на дейност „Организиране на ученическо столово хранене“ от последните три години; брой на персонала, работещ в стола на училището и професионална квалификация на персонала, удостоверена с дипломи, сертификати и удостоверения, работещ във фирмата по трудови правоотношения); „Рп“ е съответният брой предложени референции, а „Рmax“ е най-големият брой предложени референции и договори с предмет на дейност „Организиране на ученическо столово хранене“ от последните три години. В първия подпоказател „референции“ между класирания на първо място и жалбоподателя разликата е 6,37 точки. По този подпоказател класираният на първо място е представил 328 референции и договори, класираният на второ място е представил 117, а жалбоподателят е представил 119. По третия подкритерии „визия“ на ДЗЗД „Здравословно ученическо столово хранене“ и „В. М – В.С“ ЕООД са дадени по 15 точки, а на жалбоподателя 10 т. Разликата в този показател между класираният на първо място – ДЗЗД „Здравословно ученическо столово хранене“ и жалбоподателят е 11,37 точки. По втората обособена позиция „Ученически бюфет“ с площ 21 кв. м. касационният жалбоподател е класиран на второ място като разликата в оценките на кандидатите е по критерий „Цена на предлагани закуски“, имащ 35% относителна тежест и „Професионален опит“, имащ 33% относителна тежест. Видно от представените от кандидатите оферти е, че класираният на първо място е предложил по-ниски цени на храни, приготвени на място, внесени отвън и за пакетираните храни, мляко и млечни продукти, плодове и зеленчуци. Следователно комисията извършва класирането на подадените оферти по предварително утвърдени критерии и методика, съдържаща се в конкурсната документация, а комплексната оценка е резултат от прилагането на определената формула, като на първо място е класиран кандидатът, получил най-висок резултат. Ето защо изводът за материална законосъобразност на оспорената заповед е правилен.
При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за неговата законосъобразност.
Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не анализира събраните по делото доказателства, като не са изложените мотиви дали класирането е извършено законосъобразно. Съдът проверява законосъобразност на оспорената заповед, съобразно утвърдените критерии и методика, обсъжда всички възражения на жалбоподателката относно заложените критерии за оценяване на офертата и правилно приема същите за неоснователни предвид събраните по делото доказателства.
С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл.143, ал. 4 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди С.М, действаща като ЕТ „Л. – С.С“, ЕИК 121579577 да заплати на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1184 от 25.02.2019 г., постановено по адм. д. № 10570/2018 г. по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА С.М, действаща като ЕТ „Л. – С.С“, ЕИК 121579577 да заплати на Столична община сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща юрисконсулско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.