Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ - гр. С., подадена чрез ст. юрк. Ц.Ц, срещу Решение № 26/27.02.2020 г., постановено по адм. дело № 324/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – Габрово, с което по жалба на „Грийн ланд“ АД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-070-2600/1285 от 14.11.2019 г. на заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ - гр. С. и ДФ „Земеделие“ е осъден да заплати на „Грийн ланд“ АД разноски в размер на 1 250,00 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че издаването на АУПДВ следва да бъде предшествано задължително от акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. Излага аргументи, че възникването на задължението за подаването на заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане не се предшества от издаването на нарочен акт за одобрение на площи по мярката. Посочва и че в приложимата наредба липсва задължение за административния орган да издава нарочен акт за прекратяване на ангажимента като задължителен етап преди издаването на АУПДВ. В допълнение отбелязва също, че съгласно изменението на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11, доп. ДВ, бр. 24 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г., ДФ „Земеделие“ прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба за земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия...