№ 60070

гр. София, 29.06.2021г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В. К. С, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ПЪРВО търговско отделение, в открито заседание на тридесет и първи май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

при участието на секретаря А. Й, като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 904/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК,

Образувано е по касационна жалба на ЗД„Б. И„АД против решение № 146/10.12.2019 г. по т. д.№ 285/2019 г. на Бургаски апелативен съд, с което, след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 266/11.07.2019 г. по т. д.№ 428/2018 г. на Бургаски окръжен съд, като краен резултат е уважен предявеният от С. И. И. против ЗД „Б. И„АД иск, с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, за сумата от 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на неговия дядо – С. С., настъпила в резултат на ПТП от 09.01.2018 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, автомобил. Намира, че обезщетението е присъдено в противоречие със задължителните указания в ТР 1/ 2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Навежда и евентуален довод, че Тълкувателното решение – постановено на 21.06.2018 г. - не намира приложение в настоящия случай, предвид настъпването на застрахователното събитие предходно на приемането му и то при действието на ППВС № 2/1984 г., според което ищецът не е материалноправно легитимирано да претендира обезщетението лице. Касаторът счита, че събраните доказателства не установяват нищо изключително, извън обичайното съдържание на връзката дядо – внук, присъщо за обществото ни и...