Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.54б и чл. 119 Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по касационна жалба от Д. Н. Й. срещу решение № 63 от 30.06.2017 г., постановено по административно дело № 71/2017 г. по описа на Административен съд – Силистра, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1040-18-11 от 23.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Силистра, с което е потвърдено разпореждане № 181-00-59-5 от 10.01.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица и жалбоподателят е осъден да заплати на ТП на НОИ - Силистра направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на първоначалната жалба. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Силистра в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски, представляващи юристконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, поради което предлага последното да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по случая, която не е спорна и между страните по делото.
Предмет на производството пред Административен съд –Силистра е решение № 1012-12-82/18.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ - (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Силистра, с което е потвърдено разпореждане № 181-00-59-5 от 10.01.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Силистра, с което на Д. Н. Й. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО, е определен размер на парично обезщетение за безработица в размер на 72,52 лв. дневно, считано от 08.11.2015 г. Д. Н. Й. е обжалвал това разпореждане по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО пред директора на ТП на НОИ -Силистра, който с решение № 1040-18-11 от 23.02.2017 г. е отхвърлил жалбата му и е потвърдил изцяло разпореждането като правилно и законосъобразно.
В мотивите си администартивния орган е аргументирал тезата, че ръководителят на осигуряването за безработица правилно е определил периода и размера на полагащото се парично обезщетение за безработица на жалбоподателя, като се е съобразил с действащата нормативна уредба.
За да не уважи сезиралата го жалба срещу решението на административния орган, първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма (в това число надлежно мотивиран от фактическа и правна страна), без да е допуснато нарушение на процесуалните разпоредби на закона и не противоречи на материалноправните разпоредби по издаването му. В мотивите си съдът е анализирал обстойно основният спорен въпрос по делото, по който е формулирал решаващ извод, че осигурителният орган материално законосъобразно е отпуснал полагащото се на Д. Й. парично обезщетение в размер на 72, 52 лв. дневно от 08.11. 2015 г.
Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно.
От фактическа страна е безспорно установено на 07.01.2016г. Д. Н. Й. е подал в ТП на НОИ - Силистра заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО с вх. № 181-00-59/ 07.01.2016г., в което е посочил, че считано от 07.11.2015 г. е прекратено трудовото му правоотношение с осигурителя ,,Gs Growers” LTD, Великобритания. С разпореждане № 181-00-59-1/ 07.01.2016г., издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Силистра производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица е спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, поради липсата на представени със заявлението документи, удостоверяващи трудов и/или осигурителен стаж във Великобритания.
Със заявление с вх. № 1019-18-10/ 07.01.2016г. Й. е направил искане до Директора на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори" при ЦУ на НОИ - София за удостоверяване на осигурителни периоди от Великобритания, като в него същите изрично са посочени. Във връзка с така подаденото заявление е изпратено писмо с изх. № 1029-18-22/ 07.01.2016г. до ЦУ на НОИ - София, Дирекция „ЕРМД“, в чиято компетентност е отправянето на запитване до другата държава. На 30.05.2016г. в ТП на НОИ - Силистра е постъпило писмо изх. № 3209-50-4169#!/ 25.05.2016г. от Дирекция „ЕРМД“, с което са представени структурен електронен документ U002 и структурен електронен документ U004. В същите са посочени периодите на осигурена заетост по законодателството на Великобритания, а именно: от 28.04.2014г. до 14.06.2014г., от 15.06.2014г. до 01.11.2014г., от 25.04.2015г. до 16.05.2015г., и от 17.05.2015г. до 07.11.2015г., включително и доход от заетост за периода от 17.05.2015г. до 07.11.2015г., включително, в размер на 2578,06 британски лири месечно. В посочените документи е пропуснато отбелязването на причината за прекратяване на трудовия договор на жалбоподателя с посочения по - горе осигурител.
С разпореждане № 181-00-59-3/ 03.06.2016г., издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица, е отпуснато на Д. Й. парично обезщетение за безработица, считано от 08.11.2015г. до 07.03.2016г., като е определен и дневния размер на обезщетението, равен на 7.20 лева. С жалба вх. № 1012-18-104/ 03.06.2016г. срещу така издаденото разпореждане, Й. посочва, че не е съгласен с посочения в разпореждането период на изплащане и размер на паричното обезщетение за безработица, като моли да бъде направено повторно запитване до компетентната институция във Великобритания, за да бъде посочена причината за прекратяване на трудовия му договор. Прилага документ от фирмата, доказващ причината за освобождаването му. С писмо изх. № 1029-18-1952/ 10.06.2016г„ отправено до Дирекция „ЕРМД“, е поискано да бъде направено запитване до компетентната институция във Великобритания, с цел установяване причината за прекратяване трудовия договор на лицето. Установена е причината за прекратяване на трудовия договор на Й. с английския осигурител, а именно „Изтичане срока на договора“-основание по чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ.
Въз основа на получения СЕД U002 от компетентната институция на Великобритания, с разпореждане № 181-00-59-4/ 14.10.2016г., издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица, размера на отпуснатото на Й. парично обезщетение за безработица е изменен на 72.20 лева дневно, считано от 08.11.2015г., като е определен и нов период за изплащане на обезщетението, а именно от 08.11.2015г. до 07.05.2016г.
В законоустановения срок, Й. е оспорил така издаденото разпореждане пред Директора на ТП на НОИ-Силистра, който с решение № 1040-18-50/ 25.11.2016г. го е отменил в частта относно размера на отпуснатото на жалбоподателя парично обезщетение за безработица, поради допусната техническа грешка при пресмятането му и съответно го е върнал на Ръководителя на осигуряването за безработица за ново разглеждане при съобразяване с мотивите на постановеното решение. Горепосоченото решение на Директора на ТП на НОИ - Силистра е обжалвано пред Административен съд - Силистра, като е образувано адм. дело № 184/ 2016г. по описа на съда. С определение № 7/ 04.01.2017г. на основание чл. 158, ал. 3 и чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК жалбата на Д. Й. против решение № 1040-18-50/ 25.11.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Силистра е оставена без разглеждане и производството по така инициираното административно дело е прекратено.
В законоустановения 7- дневен срок за обжалване на така постановеното определение на Административен съд - Силистра жалбоподателят не е упражнил правото си да го оспори пред ВАС, вследствие на което решение № 1040-18-50/ 25.11.2016г. на Директора на ТП на НОИ - Силистра е влязло в сила.
В изпълнение на влязлото в законна сила решение на Директора на ТП на НОИ - Силистра и на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, Ръководителят на осигуряването за безработица издава разпореждане № 181-00-59-5/ 10.01.2017г., с което съобразявайки се с мотивите на решението определя нов размер на паричното обезщетение за безработица на Й., а именно 72.52 лева дневно, считано от 08.11.2015г.
Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, а доводите на касатора за противното са неоснователни.
Основният спор по делото е дали осигурителният доход на касатора Й. следва да бъде ограничен до месечния размер от 2600 лв. или трябва да бъде съобразен пълният месечен размер от 7026,06 лв. на получения от последния доход във Великобритания.
Алгоритъмът за изчисляване на обезщетението за безработица е уреден посредством разпоредбата на чл.54б от КСО, която, в съответствие с горепосочения регламент, отчита възнаграждението, респ. осигурителния доход, на правоимащото лице.Съставна част от алгоритъма за формиране размера на визирания вид обезщетение е и правилото на чл.8, ал.1, т.4 от ЗБДОО за 2015г. във вр. с чл.6, ал.2, т.1 от КСО, съгласно което максималният месечен размер на осигурителния доход за 2015г. е в размер на 2600 лева.
Този алгоритъм за изчисляване на обезщетението за безработица попада в нормативната компетентност на съответната държава-членка на ЕС, поради което обосновано съдът не е приел за основателно възражението на касатора Й. за приложимост в случая на разпоредбата на чл.62, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, според която при изчисляването на обезщетенията за безработица трябва да се отчете „изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице“.
Полученото от касатора Й. възнаграждение във Великобритания е отчетено при изчисляването на процесното обезщетение, но единствено до размера на допустимия максимален осигурителен доход в България за 2015г., поради което не са основателни възраженията на касатора Й. за нарушение на разпоредбата на чл.62, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004.
Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е възприел аргументацията на административния орган, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица на Д. Й., Ръководителят на осигуряването за безработица, съобразявайки се с чл. 6, ал. 2, т. 1 от КСО и чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗБДОО, е ограничил дохода на жалбоподателя от последната му работа във Великобритания на 2600 лева, т. е. максималният месечен размер на осигурителния доход за Р. Б за 2015 г. Прилагайки този метод на изчисление, Ръководителят по осигуряването за безработица е пресметнал, че общият осигурителен доход на Й. за периода от 17.05.2015г. до 07.11.2015г. се равнява на 14 987. 46 лева. Тази сума се е получила след като административният орган е отчел колко са работните дни през съответния месец и съответно колко са отработените дни за всеки един от месеците, включени в посочения по - горе период. Така за месец май 2015 г. работните дни са 19 за целия месец, като отработените от Й. дни са 10. Разделяйки максималният месечен размер на осигурителния доход за 2015г. ( 2600 лева ) на броя работни дни за месец май се е получила сумата от 136.84 лева, което е среднодневното възнаграждение за отработените за съответния месец дни. В настоящия случай те са 10 на брой, което показва, че сумата на осигурителния доход на Й. за месец май ще се получи при умножаване на среднодневното възнаграждение по броя отработени дни, или това е сумата от 1368.42 лева. За месеците юни, юли, август, септември и октомври месечният осигурителен доход е в размер на 2600 лева, тъй като работните дни през съответния месец отговарят на отработените такива. По отношение на месец ноември, Ръководителят на осигуряването за безработица е използвал алгоритъм идентичен на този, по който е извършено изчислението за месец май. Така работните дни през месец ноември 2015г. са били 21 на брой. а действително отработените от Й.- 5 на брой. Използвайки описаната по - горе методика се е получила сумата от 619.04 лева. представляваща осигурителния доход за месец ноември. Събирайки така получените суми, представляващи осигурителния доход на лицето за месеците, включени в периода 17.05.2015г. до 07.11.2015г.. се получава сумата от 14 987.46 лева. Последната следва да бъде разделена на броя работни дни, включени в посочения период- 124 работни дни, като по този начин се получава среднодневния осигурителен доход, а именно 120.87 лева, а 60% от него се равняват на 72.52 лева - размерът на паричното обезщетение за безработица, което следва да получава Д. Й..
По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е обосновано и в съответствие с материалния закон.
Прислужебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха касационния основания за отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на направени съдебни разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Искането на ответната страна - директорът на ТП на НОИ - Силистра, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение (платимо от касационния жалбоподател) е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт и искането е направено своевременно. Следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 200 лв., определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №63/30.06.2017 г., постановено по адм. дело № 71/2017 г. по описа на Административен съд-Силистра.
ОСЪЖДА Д. Н. Й. от [населено място] [улица] да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт-Силистра, юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.