Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. П. И. срещу решение 4002/16.06.2014 г., постановено по адм. д. 1509/2014 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ).

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е необосновано, неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, алтернативно да бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде установено наличие на нарушение на чл. 4, чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Претендира заплащане на разноски.

Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КДС, Комисията) оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

О. Б.газЕАД оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение 4002/16.06.2014 г., постановено по адм. д. 1509/2014 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на А. П. И. против решение 26/20.01.2014 г. на Трети специализиран постоянен заседателен състав на Комисията по преписка 335/2012 г. по описа на КЗД. АССГ е приел, че оспореното решение е издадено при спазване на предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материално правните разпоредби. Така постановеното решение е правилно.

При правилно установена фактическа обстановка АССГ е постановил обосновано и законосъобразно съдебно решение без да допусне процесуални нарушения.

От събраните по делото доказателства е прието за установено от решаващият съд, че А. И. е в трудово правоотношение с БулгартрансгазЕАД с работно място в гр. В. дол, а живее в гр. Д.. Работодателят има работни площадки в различни населени места, включително в гр. В. дол и гр. П.. За персонала, живеещ в гр. В., с работно място в гр. П., БулгартрансгазЕАД е организирал ведомствен транспорт, съобразен с работния график. Такъв транспорт не е осигурен на жалбоподателя, а само компенсиране на транспортните му разходи, което в определени хипотези дори не в пълен размер. Поради тази фактическа ситуация А. И. е сезирал КЗД с цел установяване на дискриминация по признак лично положение по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗД във връзка с непокриване на пътни разходи на служители, изпълняващи длъжността диспечер газопреносна/ газоразпределителна мрежа/ районен диспечер в Североизточен експлоатационен район Вълчи дол.

С оспореното пред АССГ решение Комисията е приела, че твърдяното дискриминационно нарушение не е доказано, защото спрямо жалбоподателя не е осъществено неравно третиране относно заплащането на пътните разходи в сравнение с други работници на дружеството. С обжалваното съдебно решение е прието, че това решение е правилно и законосъобразно.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е установил фактическата обстановка по спора, без да са допуснати нарушения при събиране на относимите към спора доказателства. Разпределението на доказателствената тежест в процеса е правилно осъществено от решаващият съд, включително и при съобразяване с правилата на специалния закон.

В конкретния случай всички страни по спора излагат правни аргументи и различни тълкувания на отделни факти, за които на практика не спорят, че осъществени. Съществото на спора не са фактите, а тяхната правна интерпретация.

С оглед на това приетите за установени факти не е възможно да се обоснове предположение за извършена от БулгартрансгазЕАД дискриминация на основата на личното положение на жалбоподателя, поради което липсва и правно основание за прехвърляне на доказателствената тежест на основание чл. 9 от ЗЗДискр. Цитираната разпоредба въвежда в националното ни право изискванията за разпределяне на доказателствената тежест, установени за производствата за защита от дискриминация в чл. 8 от Директива 2000/43 и чл.10 от Директива 2000/78, които повеляват прехвърляне/преместване на доказателствената тежест върху ответника, когато ищецът докаже факти, от които може да бъде предположено, че е налице дискриминация. В случая нито КЗД, нито АССГ са изисквали от А. И. пълно доказване на целия фактически състав на твърдяното от него нарушение, включително и причинноследствена връзка между твърдения от него защитен признак и твърдяното по-неблагоприятно третиране. Дори от твърдените от жалбоподателят факти, които са приети за доказани от АССГ, не се установява, че той е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с други негови колеги в идентично или сходно положение поради неговото лично положение (местоживеене). В този смисъл не е доказано съществуването на факти за prima facie дискриминация, които на пръв поглед и пръв прочит да дават основание за предположение, че вероятно е извършена дискриминация, за да се пристъпи към разместване на доказателствената тежест по чл. 9 от ЗЗДискр. В случая независимо от тези констатации, решаващият съд е разгледал и обсъдил и доводите на ответната страна, свързани с липса на нарушение на принципа за равенство в третирането на различни членове на персонала на дружеството, а различният подход в организацията/липсата на организация на ведомствения транспорт е в резултат на разумна и оправдана законна причина, а не въз основа на защитен признак.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че АССГ не е допуснал нарушение на законодателно установения стандарт на непълно доказателстване от страна на жалбоподателя, който е в синхрон и с практиката на Съда на Европейския съюз.

С разпоредбата на чл. 4 от ЗЗДискр. се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различни признаци. В случая А. И. по време на цялото производство твърди, че осъществяваната спрямо него дискриминация е по признак лично положение. Според КЗД жалбоподателят не е конкретизирал в какъв аспект следва да се разглежда неговото положение, поради което е анализирала обстойно всички възможни елементи на неговия статус. АССГ приема, че под признака лично положение А. И. има предвид своето местоживеене, поради което концентрира преценката относно влиянието на местоживеенето в гр. Д. за третирането на служителя от неговия работодател. И КЗД, и АССГ използват за отправна точка установената фактическа обстановка по повод организирането на транспорта за персонала, респективно липсата на такава организация, както и начина на компенсиране на направените от служителите лични разходи за транспорт до работното им място. Правилно АССГ е приел за законосъобразни изводите на Комисията за липса на нарушение. Забраненото от законодателя дискриминационно третиране се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. В случая не се установява допуснато такова третиране на жалбоподателя спрямо негови колеги въз основа на защитим признак.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд е допуснал неправилно тълкуване на ЗЗДискр.

В съдебната практика непротиворечиво е прието, че за да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неравното третиране на отделни лица трябва да е обусловено от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл доводите, че дискриминацията е обективно явление и за квалифицирането на дадено поведение, отношение или акт като такова не е необходим елемент на съзнателност, противоречи на общата теория за нарушенията като проявления на съзнателна човешка дейност, поради което и подлежат на санкциониране, за разлика от случайните събития. Правилно решаващият съд при проверка законосъобразността на решението на КЗД е анализирал наличието на признак, посочен в чл. 4 от ЗЗДискр. като причина за неблагоприятно третиране. Не всяко неравно третиране е дискриминация, а само когато то е въз основа на някой от защитените признаци, изброени в чл. 4 от ЗЗДискр., поради което следва да бъде установено и наличието на причиноследствена връзка между третирането и защитен признак.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно основното оплакване в касационната жалба за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че осигуряването от БулгартрансгазЕАД на транспорт за персонала му, пътуващ по маршрут Варна-Провадия, но не и за жалбоподателя, пътуващ по маршрут Добрич-Вълчи дол не обусловено от личното положение на А. И., а е поради финансови причини.

Организирането на ведомствен транспорт за част от персонала е извършено от работодателят след анализ на икономическата оправданост в сравнение с предоставянето за всички останали служители на парични суми за компенсиране на транспортните им разходи. В случая без правно значение са аргументите на жалбоподателя относно точния брой на пътуващите в отделните смени, начина на организиране на транспорта и наличието на удобен и достъпен обществен транспорт по различните маршрути.

Според АССГ от решаващо значение за случая е обстоятелството, че броят на служителите, пътуващи по маршрут Варна-Провадия е по-голям. От значение за тълкуване на правните норми според настоящият съдебен състав е обстоятелството, че не може да се приеме за идентично или сходно положението на служителите на БулгартрансгазЕАД, живеещите в гр. В. и работещи в гр. П. спрямо положението на А. И., който живее в друго населено място и работи в друго населено място. За нито един от служителите на БулгартрансгазЕАД, живеещи в гр. Д. и работещи в гр. В. дол, които са в идентично положение с жалбоподателя, не е осигурен ведомствен транспорт. Дори да се приеме, че служителите, живеещи в гр. В. и работещи в гр. П. са в сходно положение с жалбоподателя, защото също са работници на БулгартрансгазЕАД, чието работно място не съвпада с местоживеенето им, то неравното им третиране не е в зависимост от различното им местоживеене Варна/Добрич, а поради различните разходи за осигуряване на ведомствен транспорт по различните направления при различния брой пътуващи. Следователно различното третиране не е в резултат от личното положение на А. И., а по други установени и разумни причини.

По принцип начинът, по който работниците се придвижват до работните им места, е въпрос на техен личен избор и отговорност. Елемент на социални придобивки е осигуряването от страна на работодателя на различни компенсаторни механизми, подпомагащи достъпа до работното място на служителите. В този смисъл социалната ангажираност на работодателя спрямо своите работници, включително и чрез поемане на конкретни задължения в колективния трудов договор, не следва да бъде третирана като поставяща в по-благоприятно положение на отделни групи служители, за които тези социални придобивки са достъпни в най-пълен обем спрямо тези служители, които могат да се възползват само от базисните възможности на работодателя. Разграничението в случая е формулирано в чл. 75 от колективния трудов договор и за очевидно най-благоприятното третиране осигуряване на ведомствен транспорт са предвидени различни алтернативи, които имат логично финансово отражение. Не без значение е обстоятелството какви разходи са необходими за осигуряване на ведомствен транспорт за различните служители в зависимост от тяхното местоживеене и месторабота и доколко те са икономически оправдани в различните ситуации, защото това би оказало влияние за счетоводното третиране на разходите, включително за данъчни цели. Нито един от служителите няма право на пълна парична компенсация на извършените от него разходи за транспорт, само част от служителите, които се възползват от най-евтиния транспорт по своя маршрут или от осигурен ведомствен транспорт не биха правили реално собствени разходи за предвижването си работното място. А. И. разполага с възможност да избере да се предвижва до работното си място с най-евтиния транспорт по маршрута и също ще получи пълна компенсация на разходите си. Избягването на личното неудобство от използването на обществения транспорт (разминаване на работен график и разписание) не може да бъде прехвърлено в тежест на работодателя, за да е налице укоримо поведение в това, че се предоставя само на такава парична компенсация, която е достатъчна пълните разходи за използване на най-евтиния, но не и на най-удобния транспорт.

Категорично по делото не е установено различно третиране на служителите в зависимост от членството им в синдикална организация и в този смисъл личните причини на А. И. (недостатъчна активност на синдикалната организация в защита на правата на нейните членове) за напускане на синдикалната организация не са променили с нищо неговото положение на служител, който трябва сам да осигури предвижването си до работното място като работодателят му осигурява само определена парична сума за транспортни разходи, но не и ведомствен транспорт, съобразен с работното му време.

Настоящият съдебен състав не споделя решаващите съображения на представителя на Върховната административна прокуратура за неоснователност на касационната жалба, поради което намира, че е без значение установяването на обстоятелството дали А. И. се е присъединил към Колективния трудов договор или не. Доказано е по категоричен начин, че работодателят признава и предоставя на А. И. всички права по Колективния трудов договор. На А. И. са начислявани суми за транспортни разходи, като е без значение начина на фактическото изпълнение на това признато от работодателят му вземане в отделните периоди. Следователно не е съществено допуснатото от АССГ kd,wtekre при установяване на правно ирелевантния факт дали А. И. се е присъединил към Колективния трудов договор, след като той изцяло се е ползвал от неговите клаузи.

В пледоарията по същество адв.. Ф. обобщава позицията на жалбоподателя, според която А. И. иска да му бъдат възстановявани 100% от направените от него разходи за транспорт (гориво, амортизации и ремонт на собствено транспортно средство), като единствен, според него, начин да се намира в еднакво положение с останалите служители, на които е осигурен ведомствен транспорт. Заплащане на стойността на най-евтиния възможен транспорт, предвидено в чл. 75 от Колективния трудов договор не е възприемано от жалбоподателят като достатъчно да осигури равно третиране. При анализ на тази гледна точка е очевидно, че субективното възприятие на А. И. за неравно третиране от страна на неговия работодател не е поради неговото лично положение в какъвто и да е аспект, а поради неудовлетвореност от положението, в което той и други негови колеги се намират от финансова гледна точка. В желаното от А. И. положение не се намира нито един от останалите служители на БулгартрансгазЕАД, за да се възприемат за основателни аргументите на жалбоподателя, че само в такава ситуация той не би бил дискриминиран. По делото няма никакви данни, че ако местоживеенето на А. И. беше в друго населено място третирането относно начина на организиране предвижването му до работното му място в гр. В. дол, респективно компенсиране на транспортните му разходи, би било различно.

Като е достигнал до същите правни изводи АССГ е постановил правилно съдебно решение, по отношение на което не са налице наведените касационни основания за отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

По отношение оплакването в касационната жалба по повод присъдените разноски, настоящият съдебен състав споделя преобладаващата съдебна практика, а не цитираната от касаторът.

Съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр. за производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда. Тази разпоредба следва да се тълкува като освобождаваща само жалбоподателя (не и другите страни) и то само от заплащане на държавна такса и разноските, които би трябвало той да понесе в съдебното производство при упражняване правото си на защита, а именно за заплащане възнаграждения за вещи лица или за призоваване на свидетели. Държавната такса и посочените съдебни разноски не следва да бъдат в тежест на лицето, което твърди, че спрямо него е налице дискриминационно отношение. От друга страна не е налице основателна причина и разум, разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр. да се тълкува като изключваща прилагането на общите правила, регламентиращи отговорността за разноски. Разпоредбата на чл. 143 от АПК определя начина, по който се носи отговорността за направените от различните участници в съдебното производство разноски в зависимост от изхода на спора. Установено е принципното положение, че страната, поддържала позицията, посочена в съдебното решение като неправилна, следва да обезщети останалите страни за направените от тях разноски. Присъдените от АССГ суми в тежест на жалбоподателя на практика представляват обезщетение в размер на разноските за юрисконсултско възнаграждение, а не разноски по смисъла на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр. дължими пряко от жалбоподателя за процесуална защита на неговите твърдени права, отречени със съдебното решение. Аргумент в подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК.

По изложените съображения касационната жалба и в тази част е неоснователна.

По водене на делото пред касационната инстанция ответниците не са направили разноски, но са представлявани от юрисконсулти, поради което и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК, както и изложените вече съображения по повод определянето на разноски по делото, А. П. И. им дължи по 150 лв.

По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА

решение 4002/16.06.2014 г., постановено по адм. д. 1509/2014 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА

А. П. И., гр. Д., ж. к. Балик, бл. 48, вх. В, ет. 7, ап. 19 да заплати на Комисията за защита от дискриминация, гр. С., бул. "Д. Ц." 35 сумата 150 (сто и петдесет) лв.

ОСЪЖДА

А. П. И., гр. Д., ж. к. Балик, бл. 48, вх. В, ет. 7, ап. 19 да заплати на БулгартрансгазЕАД, гр. С., ж. к. Люлин 2, ул. П. В. 66 сумата 150 (сто и петдесет) лв.

РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. И.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Ч./п/ И. С.

Д.Ч.