Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на гл. юрисконсулт Д. като процесуален представител на [фирма] София срещу въззивното решение на СГС от 23.Х.2009г. по в. гр. д. № 2957/2009г.

Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК с определение № 937 от 13.ІХ.2010г. по въпроса по приложението на чл.10 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба Ж. Т. А. от [населено място] от София е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, ВКС, състав на ІV ГО, счита следното:

Гражданското съдопроизводство е основано на основни начала, предвидени изрично в глава втора на ГПК. Едно от тях е принципът за установяване на истината, уреден в чл.10, съгласно който съдът осигурява на страните възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото. Един от начините за осигуряване на възможност за установяване на фактите се изразява в събирането на допуснатите доказателства с участието на страните /чл.148 от ГПК/ в открито съдебно заседание /чл.143 ал.1 от ГПК/, за което те следва да бъдат призовани най-късно една седмица преди определената дата на провеждането му /чл.56 ал.3 от ГПК/. По аргумент за противното, извлечен от разпоредбата на чл.142 ал.1 от ГПК, съдът е длъжен да отложи делото, ако страната не се е явила на заседанието и е нередовно призована за него. В случай, че първоинстанционното решение е постановено при нарушаване на тези правила, обезпечаващи правото на участие на страната при събиране на доказателства, при обжалване въззивният съд следва да повтори порочните процесуални действия по събиране на доказателствата.

За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:

С атакуваното решение СГС е оставил в сила решението на СРС от 16.Х.2008г. по гр. д. № 15820/2008г., с което са уважени предявените от Ж. Т. А. от София срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. Съдът е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „шофьор вътрешен транспорт” със заповед № 25/11.ІV.2008г. на основание чл.325 т.9 от КТ - поради невъзможността да изпълнява възложената му работа поради констатираната му трайна неработоспособност, предписанията на ТЕЛК, противопоказаните условия на труд и липсата на друга подходяща работа, е незаконно. Към момента на уволнението при ответника е имало свободна длъжност портиер, която според заключение на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, приета от първоинстанционния съд, е била подходяща за здравословното състояние на ищеца, като доказателства за отправено до работника предложение за заемане на която и съответно за негов отказ по делото не са представени. С оглед на това е направен извод, че уволнението е извършено при липса на основанието за това по чл.325 т.9 от КТ. Обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ е определено на основание чл.161 от ГПК.

За единствено проведеното на 02.Х.2008г. съдебно заседание пред първоинстанционния съд, в което са събирани доказателства, включително е приета и СМЕ, ответникът, сега касатор, е бил нередовно призован с връчената му на 29.ІХ.2008г. призовка с приложено към нея определение по чл.140 ал.1 от ГПК. С протоколно определение от 09.Х.2009г. въззивният съд е оставил без уважение искането на дружеството за изслушване на СМЕ от вещо лице специалист по трудова медицина със задача, посочена във въззивната жалба, кои от длъжностите чистач и портиер са подходящи за заемане от ищеца с оглед здравословното му състояние, трудовите функции, включени в длъжностите, условията на труд и факторите на работната среда, тъй като такава експертиза е изслушана от първоинстанционния съд.

Касационната жалба срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Изложени са съображения за провеждането на съдебното заседание пред първоинстанционния съд при неспазване на правилата за редовност на призоваването на касатора, за отнемане по този начин на възможността на последния да вземе отношение по приетото в това заседание заключение на СМЕ, за отказ на въззивния съд да допусне изслушване на нова СМЕ или поне поставянето на допълнителна задача за изясняване на въпросите, свързани с конкретните условия на труд и факторите на работната среда за длъжностите “чистач” и “портиер”, което е в противоречие с разпоредбата на чл.10 от ГПК, за основаването на въззивното решение на едностранчива и непълна СМЕ, приета без участието на ответника. Изложени са и съображения за необоснованост на извода, че длъжността “портиер” е подходяща за здравословното състояние на ищеца. Необоснован и при допуснато съществено нарушение на чл.10 от ГПК бил и изводът относно размера на присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, определен по реда на чл.161 от ГПК, несъобразявайки обстоятелството, че в определения едноседмичен срок ответникът представил доказателства за брутното трудово възнаграждение на ищеца. Иска се отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане.

Атакуваното въззивно решение е неправилно.

Несъмнено установено е от преписката по делото, че за единствено проведеното пред първоинстанционния съд на 02.Х.2008г. съдебно заседание ответникът е бил нередовно призован /в противоречие с изискванията на чл.56 ал.3 от ГПК/ с връчената му на 29.ІХ.2008г. призовка. С оглед на това събирането на допуснатите на страните доказателства, включително и чрез заключение на СМЕ за подходящите за заемане от ищеца с оглед здравословното му състояние длъжности при ответника, е извършено в нарушение на правото на последния на участие в това заседание. Освен това на ответника не е дадена възможност в дадения му едноседмичен срок да представи доказателства за размера на възнаграждението на ищеца, за което е бил задължен с връченото му едновременно с призовката определение по чл.140 от ГПК. Въззивният съд не е констатирал порочността на процесуалните действия на първоинстанционния съд и не ги е отстранил чрез повторното им извършване, отказвайки изслушването на СМЕ със задача, посочена във въззивната жалба, тъй като такава била изслушана от първоинстанционния съд, на която е и основал изводите си. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, по този начин съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Ето защо атакуваното решение следва да бъде отменено и на основание чл.293 ал.3 от ГПК делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав след повтарянето на процесуалните действия по събирането на допуснатите доказателства с участието на страните.

На основание чл.294 ал.2 от ГПК при повторното разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за настоящата инстанция.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

РЕШИ

:

ОТМЕНЯВА

решението на СГС, ГО, ІІ - Д въззивен състав, от 23.х.2009г. по гр. д. № 2957/2009г. и

ВРЪЩА

делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: