РЕШЕНИЕ
№ 297
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ружена Керанова
Членове: Спас Иванчев
Красимир Шекерджиев
при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова
в присъствието на прокурора И. Бл. С.
като разгледа докладваното от С. И. К. наказателно дело от общ характер № 20258002200515 по описа за 2025 година Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадени касационни жалби от защитник на подсъдимата С. Ц. С. и от повереник на частните обвинители Б. В. Р. - Л., Л. Л. Л., Д. Л. Л. Л. Л. Г., И. В. Г., В. Л. Л., Ц. П. Л. и В. И. Б. срещу изменително въззивно решение рег. № 62 / 08.04.2025г. по ВНОХД № 20255000600093 / 25г. на Пловдивски апелативен съд, трети наказателен състав.
С въззивното решение е изменена първоинстанционната присъда № 82 / 14. 11. 2024г., постановена по НОХД 1068 / 2024г. по описа на Пловдивски окръжен съд,
Недоволен от постановения съдебен акт, подсъдимата чрез защитата си е подала касационна жалба, в която се твърди явна несправедливост на наложеното наказание.
Акцентира се отново на обстоятелствата, че подсъдимата С. е лице с ниска степен на обществена опасност, включително и като водач на МПС, че дълбоко се разкайва за постъпката си, а с причинената смърт на майка си е наказана в аванс за постъпката си.
Според защитата нито една от инстанциите по същество са се занимали с тези аргументи, а въззивният съд е приел, че е останал недооценен механизма на причиняване на произшествието като отегчаващо отговорността обстоятелство, приемайки че то не позволява превесът на смекчаващите отговорността обстоятелства да бъде определен като значителен. Последните не били посочени, съответно останали неанализирани.
Защитата настоява, че извън произшествието подсъдимата е дисциплиниран водач на МПС, като твърди, че размера следва да бъде съобразен и д приложение на чл.66 от НК, доколкото само съображения за генералната превенция можели да защитят ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
Моли в тази връзка наказанието да се намали на три години лишаване от свобода, което да се изтърпи при условията на чл.66 от НК. Частните обвинители по делото - Б. В. Р. - Л., Л. Л. Л., Д. Л. Л. Л. Л. Г., И. В. Г., В. Л. Л., Ц. П. Л. и В. И. Б. също са останали недоволни от решението, като чрез повереника са подали касационна жалба, в която се претендират нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание.
На първо място се оспорва приложението на диференцираната процедура по глава 27 от НПК от страна на въззивната инстанция, като се позовават на т.3 от ТР № 1 / 06. 04. 2009г. по т. д. № 1 / 200г. на ОСНК при ВКС, както и на особеното мнение на член от състава.
В жалбата се прави преглед на проведената съдебна процедура при първото по ред разглеждане пред съда от първата инстанция, като се настоява да се игнорира второто по ред разпоредително заседание при първото разглеждане на делото.
По отношение на наказанието се претендира да бъде наложено наказание в размер на средния - 9 години лишаване от свобода, съпътствано от 12 години лишаване от право да се управлява МПС, като се заявява, че наложеното наказание е необосновано снизходително предвид високата степен на обществена опасност на деянието и изключително тежките последици – смъртта на млад 34 – годишен мъж, Л. Л. и майката на подсъдимата – Р. Ц. на 74г.
Повереникът твърди, че при налагане на наказанието не е отчетен начина на извършване на деянието – с превишена скорост, в участък от пътя указващ на предстоящ опасен завой и забранено изпреварване, при мокра пътна настилка. Посочва, че пострадалият Л. не е допринесъл с нищо за настъпване на произшествието, като се е движел със скорост, по – ниска от разрешената и не е имал никаква възможност да предотврати удара. Твърди се, че деянието на подсъдимата граници със самонадеяност.
Моли да се измени решението, като се увеличи наказанието и подсъдимата бъде осъдена за нарушенията на ЗДВП, за които е оправдана, алтернативно иска отмяна на решението и връщане за ново разглеждане.
Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира за оставяне без уважение на депозираните жалби. Заявява, че въззивното решение, с което е изменена частично първоинстанционната присъда с оправдаване за нарушения на подсъдимата по смисъла на ЗДвП, е правилно и законосъобразно, относно изключването от обема на обвинението нарушението по чл.16, ал.1, както и по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Посочва, че инцидента е възникнал само поради значително превишената скорост и изгубването на контрол при движение с 136 км/ч при максимално разрешени 90 км/ч за съответния пътен участък. Относно решението на въззивната инстанция за приложение на правилата за съкратената процедура прокурорът дава становище, че е правилно приложението на чл.58а НК. Посочва, че освен по същество същото наказание от 4 години лишаване от свобода ще тежи и едно друго наказание, защото подсъдимата е причинила смъртта на майка си.
В заключение посочва, че няма нарушения, както по т.1, така и по т.2 и т.3 на чл.348 НПК и моли да се остави в сила въззивното решение.
Частните обвинители, редовно призовани, не се явяват, представляват се от повереник, който пледира да се остави без уважение касационната жалба на подсъдимата, поддържа подадената от него такава в цялост. Акцентира на основното си съображение, че е допуснато съществено процесуално нарушение при прилагане на процедурата за съкратено съдебно следствие.
Посочва, че делото е започнало по общия ред при първото му такова разглеждане и е било почти доведено до край, когато се е наложила замяна на един от съдебните заседатели. Провеждането на второ разпоредително заседание според повереника не дава основание за предоставяне на втора възможност на подсъдимата да се възползва от процедурата по глава 27 от НПК. Относно наказанието повереникът пледира, че то е необосновано снизходително. Излага доводи в тази връзка, че подсъдимата при ограничение 90 км / ч. тя е управлявала МПС със 136 км/ч, на мокра настилка, изпреварвала е преди десен завой със сигнализация „забранено за изпреварване“ два автомобила, като при навлизането в този завой губи контрол над автомобила. Отбелязва, че подсъдимата сама се е поставила в тази ситуация. Заявява, че обстоятелството, че в автомобила си подсъдимата е превозвала своята майка и проявеното безразсъдно шофиране, не дава основание смъртта на родителя да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство.
Подсъдимата С. се явява лично и се представлява от защитник.
Последният пледира, като поддържа изцяло касационната жалба по изложените в нея съображения и моли наказанието да бъде намалено, а изтърпяването да бъде отложено. Конкретно заявява, че делото е започнало трудно, провеждането му също е трудно, като вън от трагичността на казуса, той по същество не представлява от фактическа и правна страна особено предизвикателство.
Отбелязва, че претенцията, на която се основава и участието му като защитник по делото, е настояването за снизхождение. Твърди, че до момента е останало необсъдено от инстанциите по същество аргументирането на защитата относно превъзпитанието на подсъдимата, свързано с гибелта на майка й. Заявява, че тази последица не се фаворизира, но този резултат имал значение, когато се отчита степента, в която подсъдимата осмисля постъпката си и последиците от нея.
Подсъдимата С. в лична защита поддържа казаното от защитника й. При упражняването си да се изказва последна подсъдимата уточнява във връзка с обвинението, че била забавила процеса, че по никакъв начин не е искала и не е предизвикала забавянето на това дело. Посочва, че сама е поискала да бъде разпитвана, но и било заявено да пътува и че ще бъде призована, което се е случило 2022г., когато и била наложена и забрана за пътуване. Иска снизхождение, като се позовава на 30- годишен стаж и никога не била имала сериозни нарушения. Твърди, че като родител винаги й се налагало да вози сина си и нямала никакви навици да кара с превишена скорост или опасно, като била шокирана от установената скорост.
При последната си дума подсъдимата С. моли отново за снизхождение.
Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:
С присъда под № 82 / 14. 11. 2024г., постановена по НОХД 1068 / 2024г. по описа на Пловдивски окръжен съд във второ по ред първоинстанционно производство подсъдимата С. е призната за виновна да е извършила деяние по чл.343, ал.3, пр. 5 – то, б. „б“, пр. 1 – во, вр. чл. ал. 1, б. „ в “ вр. чл. 342, ал.1 от НК, като по реда на чл.54 от НК и е наложено наказание от 4 години лишаване от свобода при първоначален общ режим, като е оправдана да е извършила нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Подсъдимата С. е лишена на основание чл.343 г. и чл.37, ал. 1, т. 7 от НК от право да управлява МПС за срок от четири години.
Присъдени са и деловодните разноски.
С изменително и второ по ред въззивно решение рег. № 62 / 08.04.2025г. по ВНОХД № 20255000600093 / 25г. на Пловдивски апелативен съд, трети наказателен състав и по жалба на подсъдимата и частните обвинители присъдата е изменена, като по същество подсъдимата е оправдана да е извършила деянието по чл.343, ал.3, пр. 5 – то, б. „б“, пр. 1 – во, вр. чл. ал. 1, б. „ в „, вр. чл. 342, ал.1 от НК с нарушение на правилата за движение по чл.16, ал.1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като в останалата част присъдата е потвърдена.
Касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани процесуални субекти, каквито са защитникът и повереникът по делото, в указания от закона срок.
Разглеждайки ги по същество, съставът на ВКС намери че касационната жалба на подсъдимата се явява частично основателна, а тази на частните обвинители следва да се остави без уважение като неоснователна.
Фактите по делото са установени по един безупречен и безспорен начин.
По начало не се спори за качеството на проведената процедура по установяването им. Събрани са всички относими обстоятелства, въз основа на които да се приложи материалния закон.
Съдът не намери отклонения в процедурата по установяване на фактите, самата подсъдимата не е оспорвала обвинителната теза и фактите по делото са установени по категоричен начин. Приложението на диференцираната процедура по глава 27 от НПК едва във въззивната инстанция не може да доведе до извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото е относима към начина на определяне на наказанието, като последното подлежи на корекция в насоки и на увеличаване, и на намаляване, т. е. подлежи на ревизия, която не ограничава правата на нито една от страните.
Касационният се съгласява с доводите на подписалия решението с особено мнение член – съдия от Пловдивския апелативен съд, а и на повереника в касационната жалба, като следва да се отбележи, че диференцираната процедура по глава 27 от НПК има за цел, както справедливо се отбелязва с цитираното ТР № 1 / 06. 04. 2009г. по т. д. № 1 / 200г. на ОСНК при ВКС, да постигне бързина и икономичност на процеса, със съдействието на подсъдимите лица, които в тези случаи се бонифицират с редукция на наказанието, установена в наказателния кодекс. В настоящия казус тази икономичност и бързина не е постигната, което се дължи именно на първоначалната процесуална позиция на подсъдимата ( а не на неоснователен отказ от приложение от страна на съда на процедурата, за каквито случаи изрично има предвид цитираното тълкувателно решение), поради което бонификацията, уредена на законодателно равнище, не е приложима и съответно постижима. По тези причини не може да бъде споделена процесуалната позиция на мнозинството, която е застъпила от една страна увеличаване на наказанието по искането на частното обвинение на 6 години лишаване от свобода, а от друга съобразно становището си ( определено от настоящия касационен състав като неправилно) е редуциралата наказанието от 6 години с 1/3, отново на четири години.
Така или иначе при крайния базов резултат относно размера на наказанието, спорът се е върнал в изходната си точка – защитата иска намаляването му, а частното обвинение настоява за увеличаването му. Наказанието към момента на извършване на деянието е наказуемо с лишаване от свобода от 3 до 15 години, като в настояще време минималния праг е увеличен на пет години – със ЗИДНК, ДВ, бр. 67 от 2023г. Разбира се, приложим е чл.2, ал.2 от НК, поради което увеличения минимален праг не се дискутира.
Касационният състав намери, че определеното наказание от 4 години, най – вече поради изминалия дълъг период от време, повече от пет години, се явява несъразмерно тежко. Пенитенциарния ефект от неотвратимостта на наказанието е значително по – трудно постижим при несвоевременното правосъдие, което не се дължи на процесуалното поведение на подсъдимата.
Винаги следва да се отчита обстоятелството, че провеждането на наказателната процедура, поради ограниченията, които налага и поради самото си естество има свой принос в превъзпитателния ефект и силно въздействие върху обвинените и съдени лица, особено върху такива членове на обществото като подсъдимата, които са се дефинирали като вградени в него. Откъсването от социалната среда за изолиране и превъзпитание не следва да е прекалено дълго, тъй като тогава се превръща в самоцел и излишно ожесточаване на наказанието.
При преценката за наказанието на подсъдимата следва да се има предвид сравнително изолирания характер на инцидента. Наказанията през 2017 г. и 2018 г. действително са свързани с нарушения на ЗДвП, които са от категорията на процесното нарушение – на чл.21 от ЗДвП, а именно превишена скорост. Това е обстоятелство, което е отегчаващо отговорността, наред и с превишаването на скоростта при конкретните влошени пътни условия и специфична обстановка – предстоящ остър завой и въвеждане на забрана за изпреварване, с над 40 км / ч. Тук е мястото да се посочи, че оправдаването на подсъдимата относно нарушения по чл.16, ал.1 , и чл.20, ал.1 от ЗДвП е съобразено с константната съдебна практика и оспорването му е неоснователно. Загубата на контрол е довела до навлизане в насрещното платно за движение, а тази загуба не е в резултат на невнимание или неправилно боравене с приборите за управление, а се дължи единствено и само на превишената с 56 км / ч. скорост, съвсем близка до граничната за безпрепятствено движение по кривата на завоя.
Тези обстоятелства отегчават наказателната отговорност на подсъдимата наистина, но тяхната относителна тежест не е достатъчна, за да преодолее положителните й характеристики и необходимостта от компенсация за дългия период на наказателното производство.
Впрочем, тези нарушения не водят до извод за самонадеяност, както несправедливо отбелязва частното обвинение, а дефинират единствено и само несъзнавано непредпазливо деяние при несъобразяване с естеството на пътната настилка, която е била мокра – който комплекс от обстоятелства е могла и е била длъжна да съобрази, но не е направила. В противовес на горното възражение, което е извън контекста на самото обвинение, трябва да се отбележи, че маневрата на подсъдимата, рискована или не, е била завършена, и това е според обвинителния акт.
Посочи се, че резултатът, макар и тежък, е предвиден в нормата като минимално изискуем за съставомерност и поради това деянието не може да бъде определяно като особено тежко или от него да се извежда завишена степен на обществена опасност както на деянието, така и на самата подсъдима. Последната се е изявила като вграден член на обществото, с липса на противообществени прояви, и с липса на каквато и да било перспектива за продължаване или развитие на противоправно поведение. Това обстоятелство не предполага ожесточено наказване, като не бива да се пропуска неотменния факт, че в резултат на собственото деяние е загубила свой близък родственик – майка си, което прави много по – осезаемо декларираната скръб и отчаяние от собственото си поведение.
Поради тази причина именно касационният състав счита, че целите на специалната превенция при тази подсъдима са много лесно постижими с едно по – ниско от определеното наказание, като в никакъв случай не е необходимо ожесточаването му в посока на претендираната от частното обвинение.
Лишаването от свобода за срок от 3 години има достатъчно възмездителен характер за смъртта на пострадалия Л. по отношение на частното обвинение, а що се отнася за смъртта, причинена на собствената майка, няма съмнение, че тежестта на деянието ще бъде дамоклев меч върху съвестта на подсъдимата завинаги. Генералната превенция се удовлетворява най – вече с неотвратимостта на наказанието и с размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС, който следва да остане непроменен, като по този начин останалите членове на обществото ще бъдат в достатъчна степен предпазени от какъвто и да било възможен рецидив на това деяние, а пък неустойчивите от тях ще бъдат в удовлетворителна степен предупредени за последиците от подобно неспазване на правилата за движение и поведение като цяло.
Жалбата на подсъдимата с искане за приложение на чл.66 от НК не може да бъде удовлетворена. Макар дефинираните отегчаващи отговорността обстоятелства да не могат да надделеят при определяне размера на наказанието, с оглед и на изминалия дълъг период на провеждане на процеса, те са от такова естество – превишена с повече от 1 / 3 скорост от максимално допустимата, след като подсъдимата вече се е проявила като двукратен нарушител от подобен род, с несъобразяване на всички необходими обстоятелства от пътната обстановка, дори и включително и с конструктивната особеност на управляваното от нея пътно превозно средство, че изискват подсъдимата да изтърпи ефективно наказанието. Целите на специалната превенция не могат да бъдат декларативно постигнати и с приложението на чл.66 от НК, а това се отнася и дори и за изискванията на генералната превенция, независимо, че законодателят е поставил акцент върху възможността за поправянето на осъдения.
За да бъде предупредена и превъзпитана окончателно, подсъдимата трябва да изтърпи и последиците от своето неразумно поведение, разбира се, в намален срок.
По тези съображения съдът счете, че явната несправедливост на наложеното наказание, която се установява по жалба на подсъдимата, следва да се отчете с намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода от 4 години на 3 години.
В останалата част жалбата на подсъдимата, относно приложението на чл.66 от НК, следва да бъде отхвърлена по изложените доводи, както следва да се отхвърли и жалбата на частното обвинение за увеличаване на наказанието.
С оглед на това и на основание чл.354, ал.2, вр. ал. 1 т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ въззивно решение рег. № 62 / 08.04.2025г. по ВНОХД № 20255000600093 / 25г. на Пловдивски апелативен съд, трети наказателен състав, като НАМАЛЯВА наложеното наказание на подс.С. Ц. С. от 4 ( четири ) години лишаване от свобода на 3 ( три ) години лишаване от свобода.
Потвърждава въззивното решение в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
10