Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Сливен, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Д.В, срещу решение № 238/09.01.2018 г., постановено по административно дело № 282/2017 г. по описа на Административен съд – Сливен. С решението по жалба на „Д-р М.Т – АПМП–2016-ИП“ ЕООД гр. С., с адрес гр. С., ул. „С. К“ № 2, ДКЦ-2, каб. 101, е отменена като незаконосъобразна заповед за налагане на санкции № РД-09-789/25.08.2017 г., издадена от директора на РЗОК – Сливен, с която на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО (Закон за здравното осигуряване) и чл. 398, ал. 1 от НРДМД - 2017 г. (Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 г.) на „Д-р М.Т – АПМП–2016-ИП“ ЕООД гр. С. са наложени две санкции по 100 лева (общо двеста) на основание чл. 403, ал. 1 от НРДМД - 2017 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при неправилно тълкуване на материалните норми, а в допълнително представено писмено становище навежда доводи и за необоснованост на съдебния акт. Моли решението да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се потвърди заповедта на директора на РЗОК – Сливен като законосъобразна. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски – държавна такса в размер на 25 лева, както и юрисконсултско възнаграждение за представителството пред касационната инстанция.
Ответникът по касация – „Д-р М.Т – АПМП-2016-ИП“ ЕООД гр. С., ЕИК 203939091, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея съдебно решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.
Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С отменената от първоинстанционния съд заповед за налагане на санкции № РД-09-789 от 25.08.2017 г., издадена от директора на РЗОК – Сливен, на „Д-р М.Т – Амбулатория за първична медицинска помощ – 2016 – Индивидуална практика“ ЕООД, с адрес гр. С., ул. „С. К“ № 2, ДКЦ - 2, каб. 101, на основание чл. 403, ал. 1 от НРДМД - 2017 г. са наложени две санкции от по 100 лв. (общ размер 200 лв.) за нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и нарушение на чл. 4, чл. 35, ал.1 от ЗЗО и чл.128, ал. 1 и ал. 2, чл. 129 от НРДМД - 2017 г. във връзка с чл. 4 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (НОПДМП). Визираните в заповедта нарушения се състоят в това, че д-р. Т, осъществяваща дейност като общопрактикуващ лекар (ОПЛ), е включила неправомерно в пациентската си листа две здравноосигурени лица (ЗОЛ) – Х.Б и А.М, с което е нарушила правото им да избират лекар в лечебно заведение за първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) на територията на цялата страна, сключило договор с НЗОК. Издаването на заповедта е предшествано от извършена въз основа на нарочна заповед от 07.08.2017 г. проверка от поименно посочения в нея контрольор по изпълнението на индивидуалния договор на изпълнителя на медицинска помощ (ИМП), сключен на 02.05.2017 г. с НЗОК чрез директора на РЗОК – Сливен. Резултатите от проверката са надлежно документирани в констативен протокол от 17.08.2017 г., на който протокол в заповедта за налагане на санкция е извършено изрично позоваване.
За да уважи сезиралата го жалба против заповедта от адресата й, Сливенският административен съд е аргументирал теза, че оспореният пред него акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон. Съдът е приел, че не е налице нарушение на посочените в заповедта правни норми, понеже по делото не са се събрали доказателства по някакъв начин д-р. Т да е повлияла на лицата относно свободния им избор на ОПЛ, въпреки, че и двамата (Моллов и Белберов), разпитани в съдебно заседание като свидетели, са потвърдили желанието са да бъдат записани в пациентската листа на д-р. Д (за което същите са подали преди това съответната регистрационна форма) и отричат подписите им под регистрационната форма, в която са посочени като пациенти на д-р. Т (представени от нея в РЗОК – Сливен), да са положени от тях.
Изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на процесната заповед не се споделя от настоящия съдебен състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал. 1 от НРДМД - 2017 г., когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 50 до 150 лв. В конкретния случай с оспорената заповед на „Д-р М.Т – АПМП-2016-ИП“ ЕООД са наложени две санкции за допуснати две нарушения на НРД, изразяващи се в неправомерно включване на две ЗОЛ в пациентската листа на д-р. Т, в общ размер от 200 лв., по 100 лв. за всеки отделен случай. Установено е нарушение на разпоредбите на чл. 128, ал. 1 и 3, чл. 132, ал. 1 и чл. 209 от НРДМД - 2017 г. от страна на д-р. Т, тъй като с действията си е нарушила правата на здравноосигурените лица да избират сами кой общо практикуващ лекар да посещават. В случая, видно и от свидетелските показания, събрани в съдебно заседание от първоинстанционния съд, и двамата (Моллов и Белберов) са заявили желание да бъдат лекувани от д-р. Д, а не от д-р. Т. Съгласно чл. 128, ал. 1 от НРДМД - 2017 г., здравноосигурените лица могат да променят избора си на ОПЛ от 1.VІ.2017 г. до 30.VI.2017 г. и от 1.ХІІ.2017 г. до 31.ХII.2017 г. При прекратяване на договор с изпълнител на ПИМП, ЗОЛ осъществяват нов избор на ОПЛ с регистрационна форма за постоянен избор извън срока по ал. 1 - според ал. 2 на чл. 128 от НРДМД - 2017 г. Съгласно чл. 132, ал. 1, ежемесечно в срока и по реда на чл. 209 изпълнителите на ПИМП представят в съответната РЗОК списък с новоизбралите ги ЗОЛ в утвърден от НЗОК формат и първите екземпляри от регистрационните форми за първоначален, постоянен и/или временен избор на хартиен носител. Отделно чл. 209 от НРДМД - 2017 г. регламентира реда и изискванията, касаещи представянето пред РЗОК на промените относно новоизбралите ги здравноосигурени лица.
Освен това, в регистрационната форма за постоянен избор на ОПЛ от ЗОЛ, значителна част от отразената в нея информация се попълва от самия общопрактикуващ лекар, а тя трябва да съдържа и подписа на здравноосигуреното лице, което прави промяна на избора си за ОПЛ и на новоизбрания ОПЛ. Регистрационните форми на А.М и на Х.Б), са подписани от неизвестно лице и са подпечатани с печата на д-р. Т, като същите са депозирани от нея в РЗОК съобразно правилата по чл. 209 от НРДМД - 2017 г., към които препраща чл. 132. И в двете регистрационни форми в нарушение на приложимия нормативен регламент не е вписан номерът на здравноосигурителните книжки на посочените по-горе лица ЗОЛ, а положените подписи не са техни.
От горното явства, че д-р. Т неправомерно е включила Белберов и Моллов в своята пациентска листа, с което е нарушила правото им на свободен избор на общопрактикуващ личен лекар съгласно чл. 5, т. 10 от ЗЗО - свободен избор от здравноосигурените лица на изпълнители на медицинска помощ. Поради това приетото в проверявания съдебен акт, че от страна на административния орган не са били ангажирани доказателства, че д-р. Т с някое конкретно свое действие е включила лицата в пациентската си листа въпреки тяхното нежелание, и че същата е представила регистрационните форми в РЗОК - Сливен с цел отразяването им в системата на НЗОК, е необосновано, а решаващият извод на първоинстанционния съд, че д-р. Т не е нарушила визираните в заповедта като нарушени разпоредби от ЗЗО, НРДМД – 2017 г. и НОПДМП, е направен при неправилно тълкуване на приложимия материален закон.
С оглед на това, при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се отхвърли като неоснователна.
Този изход на спора обуславя уважаване и на акцесорната касаторова претенция за направените деловодни разноски за заплащане на държавна такса за касационно обжалване, и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 228 от АПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К), в полза на РЗОК – Сливен следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за тази съдебна инстанция в размер на 100 лв. (платими от „Д-р М.Т – АПМП-2016-ИП“ ЕООД), съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ (размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган), както и 25 лв. за деловодни разноски.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 238 от 09.01.2018 г., постановено по административно дело № 282/2017 г. по описа на Административен съд – Сливен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д-р М.Т – АПМП-2016-ИП“ ЕООД гр. С., ЕИК 203939091, против заповед за налагане на санкции № РД-09-789 от 25.08.2017 г., издадена от директора на РЗОК – Сливен.
ОСЪЖДА „Д-р М.Т – АПМП-2016-ИП“ ЕООД, гр. С., ЕИК 203939091, да заплати сума в размер на 125 (сто двадесет и пет) лева за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение на РЗОК – Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.