Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на К.К от [населено място] чрез адв.. Ш против Решение № 364 от 11.02.2020 година, постановено по административно дело № 3195/2018 година на Административен съд град Пловдив, в частта, с което е отхвърлена жалбата на Калинкин против Ревизионен акт (РА) № Р-16001617008910-091 -001 /02.07.2018 година, потвърден и изменен с Решение № 554 от 25.09.2018 година на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. П.. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С касационната жалба се прави възражение за неправилно определяне на наличността на парични средства в началото на данъчния период и некредитирането от съда на представени доказателства и заключението на вещото лице. Моли за отмяна на решението и отмяна на оспорения РА или евентуално връщане на делото за разглеждането му от нов състав на съда.
Ответникът - Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, представлявана от гл. юрк.. Р, в писмена защита, упълномощена от директора, поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба, както и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, преценява жалбата като процесуално допустима, а по съществото ѝ съобрази следното:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК предвид наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, с който на ревизираното местно физическо лице са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по реда на ЗДДФЛ, определени на основание чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, във връзка с чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, вноски за здравно осигуряване и лихви за забава за данъчните периоди от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 година. С оспореното решение съдът е отхвърлил частично жалбата срещу РА.Пстанционният съд е преценил, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, включително и тези за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Въз основа на събраните писмени доказателства и дадените обяснения от третите лица в хода на ревизионното производство, съдът е приел, че органите по приходите са доказали фактите, даващи основание да се счете, че е реализирана хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Съдът е отхвърлил като недоказани твърденията за изплатени суми в брой на жалбоподателя от „Дикра“ ООД, както и относно произхода на парични средства от трети лица „Виктория 2004“ ЕООД и „Никеи 09“, за което е изложил подробни доводи. Изложени са също така подробни мотиви защо и по отношение на кои обстоятелства съдът не кредитира основното и допълнително заключение на вещото лице. Съдът е потвърдил РА и в частта относно констатациите по ЗЗО.
Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с материалния закон, при правилна преценка на събраните доказателства и установените факти по делото. Настоящият касационен състав счита за доказано наличието на предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК, а именно - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период - хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. За да потвърди РА в оспорената част, правилно съдът е отхвърлил като недоказани твърденията за получени средства от трети лица – фирми от гр. Х. за парични преводи към Китай, като е посочил, че свидетелските показания на св. Мирчев не са конкретни, поради което са недостатъчни за доказване на това обстоятелство. Обосновано тези суми съдът е приел, че следва да бъдат включени от разходната част на паричния поток за 2011 г. и 2016г., като не е кредитирал допълнителното заключение на вещото лице. В този смисъл несподелими са оплакванията на жалбоподателя в открито съдебно заседание и в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, обосновани с това, че съдът не е възприел безкритично заключението на вещото лице. Съдът не е обвързан от заключението на експерта. Задължението му се простира до това експертизата да бъде обсъдена заедно с останалите доказателства по делото, което е направено видно от мотивите на съдебния акт. Първоинстанционният съд правилно не е кредитирал заключението на вещото лице, като се е обосновал за това и е посочил условния характер на направените експертни изводи, направени в зависимост от поставената задача. Съдът е изложил подробни мотиви защо не кредитира тази експертиза, които се споделят и от настоящият състав, поради което не следва да се повтарят. Горното важи и относно подробните мотиви за непризнатите писмени доказателства относно изплатени дивиденти на жалбоподателя от „Дикра“ ООД.
На следващо място неоснователно е оплакването в касационната жалба, че в началното салдо към дата 01.01.2011 година следва да се включат сочените от ревизирано лице като налични суми по банковите му сметки. Административният съд надлежно е обосновал извода си за липса на доказателства за закриване на банковите сметки на ревизираното лице преди процесния период, както и че не е установено парите да се изтеглени и съхранени, така че да участват в баланса на паричните приходи и разходи. При използвания в РА метод в баланса участват само парите в брой, тъй като няма как наличните по банкови сметки суми да се използват за погасяване на парични задължения при плащане в брой. Средствата от банковите сметки участват в оборота след изтеглянето им. Правилни и обосновани са мотивите на първоинстанционния съд и относно предоставения заем на Е.Х, както и по отношение банковите документи от 2010 година, издадени от „Банка ДСК“ за изплащане в брой на парични средства на К.К от банковата сметка на „Дикра“ ООД, без посочено основание. На основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Предвид изложеното настоящата касационна инстанция счита, че изложените в жалбата оплаквания се явяват изцяло неоснователни. С оглед разпределението на доказателствената тежест при условията на чл. 124, ал. 2 ДОПК, предвид доказаното основание за провеждане на ревизията по особения ред, административният съд е достигнал до правилния извод за законосъобразност на РА. Извършената от съда проверка на ревизионния акт е в съответствие с чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Преценени са цялостно доказателствата по делото, възраженията на жалбоподателя, изяснени са релевантните факти и обстоятелства по спора.
Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този резултат по спора, в полза на ответника предвид своевременно заявеното искане, следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 3 702,80лв. (три хиляди седемстотин и два лева и осемдесет стотинки), определени по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 364 от 11.02.2020 година, постановено по административно дело № 3195/2018 година на Административен съд град Пловдив в обжалваната му част.
ОСЪЖДА К. КАЛИНКИН, ЕГН: [ЕГН], с посочен в жалбата адрес: [населено място], [адрес] да заплати на Национална агенция за приходите - гр. П., сумата от 3 702,80лв. (три хиляди седемстотин и два лева и осемдесет стотинки) юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.