Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – гр. [населено място] срещу решение № 411/18.01.2017 г., постановено по адм. дело № 1841/2016 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2251200277/26.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“, потвърден с решение № 572/27.03.2013 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит за периоди на месеците май и юли 2010 г., и е изменен от решаващия административен орган частично в оспорената пред него част, както следва: за установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди от месеците от април 2007 г. до август 2009 г. и от октомври 2009 г. до декември 2009 г., формиран по фактури, издадени от доставчици [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и[фирма] и за установения корпоративен данък по ЗКПО за довнасяне за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания поради допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК Подробно касационният жалбоподател е изложил оплакванията си и фактите по делото за всяка една от доставките, както по отношение на ДДС, така и за корпоративния данък, установен в ревизионния акт, като едновременно са посочени, както оплакванията срещу ревизионния акт и действията на приходните органи, така и допуснатите нарушения от съда, най-вече за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, а също и на съдебните експертизи. Касационният жалбоподател се позовава...