Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. чл.160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. В. от [населено място] против решение №536/28.03.2017 г. по адм. д. №1776/2016 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлено оспорване на РА № 031401476/29.07.2014г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 625/24.10.2014г. на Д. Д “ОДОП“ – Варна, за установени задължения по чл.48 ЗДДФЛ за 2008 г. за размер от 2831, 94 лв. и лихви - 1 555, 01 лв. и за 2010 г. в размер на 3 965, 33 лв. и лихви - 1 319, 70 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебното решение и вместо него постановяване на друго по същество, с което да се уважи жалбата срещу РА.
Ответникът директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, в постъпило писмено становище оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Производството е второ по реда на чл.208 и сл. АПК пред Върховния административен съд като касационна инстанция.
С решение по адм. д. №6629/2015 г. на Върховния административен съд, състав на осмо отделение, е отменил първоначално постановено решение по адм. д. №3615/2014 г. на Административен съд Варна и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда с дадени указания.
При ревизия по реда на чл.122 ДОПК, ревизиращите органи са установили за 2008г. наличие на недостиг от парични средства при съпоставка на разходи/приходи в размер на 43 711,82 лв, намален от съда на 28 319, 30 лв., върху която данъчна основа е установено задължение по чл.48 ЗДДФЛ и лихви за забава, а за 2010 г. е обложена по реда на чл.35, т.6 ЗДДФЛ постъпила сума по банкова сметка на лицето в размер на 39 039 лв., която е от сметка на [фирма], с едноличен собственик съпруга на жалбоподателката - И. В., от отпуснат банков кредит на дружеството от [фирма].
Първоначално постановеното решение е отменено в тази част и е върнато за ново разглеждане поради съществено нарушение на процесуалните правила и неизясняване на делото от фактическа страна.
При новото разглеждане на делото съдът по отношение на установения недостиг на парични средства за 2008 г. е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателката за неправилно определено начално салдо към 01.01.2008 г., тъй като не е включена сумата от 39 000 лв. преведена от съпруга й по банковата й сметка на 03.01.2008 г. Жалбоподателката не е ангажирала доказателства, че в банковата й сметка към посочената дата са налице парични суми в такъв размер. Отделно от това, сочената сума дори да е налична в банковата сметка на ревизираното лице, тя не е разполагаема сума в брой, а налична сума по сметка. Едва след като лицето изтегли част от сумата тя става разполагаема, т. е приход, а когато извърши плащане с налична сума, то същото ще бъде отразено като разход. По отношение доводите, че в началното салдо към 01.01.2008 г. не са взети предвид и доходите на лицето от трудови правоотношения, съдът въз основа на събраните по делото доказателства е установил, че трудовото възнаграждение лицето е получавала по банков път, а не в брой, а в представените извлечения от сметките в [фирма] няма данни за периода преди 01.01.2008 г. за изтеглени суми от преведените през месеците възнаграждения. Отделно от това, в представеното удостоверение от [фирма] е посочена брутната сума на трудово възнаграждение, а не нетната и не са посочени дати на изплащане на възнаграждението за съответните месеци. Недоказано е и твърдението на жалбоподателката, че за 2007 г. съпругът и е имал установени приходи в размер на 285 000 лв., които не са взети предвид, при изготвяне на началното и салдо за 2008 г. Както самата жалбоподателка сочи, към 2007 г. същата не е била в брак с В., липсват и доказателства, че същите са живеели на семейни начала, поради което на първо място няма основание за извършване на компенсация между доходите на двете лица, а отделно от това не е налице и акт, влязъл в сила и към настоящия момент, с който е да установен наличие на сочените по размер разполагаеми средства от В..
Съгласно разпоредбата на чл.17 от ЗДДФЛ, данъчната основа за облагане с данък върху доходите е годишна, ето защо, за да е налице основа за облагане по смисъла на чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК, установеното превишение на разходите над приходите следва да е на годишна база. В случая този принцип не е спазен от органите по приходите, като при предходното разглеждане на делото е изготвена ССЕ, вещото лице по която е изготвил баланс на касовата наличност на годишна база и с оглед така приетата ССЕ, неоспорена от страните, при съпоставка със събраните по делото писмени доказателства, съдът е приел, че паричният недостиг е в размер на 28 319. 30 лв. и на тази база, дължимият данък е 2831.94 лв. и лихва в размер на 1 555.01 лв.
Като е отхвърлил жалбата в тази част като неоснователна и недоказана, съдът е постановил правилно решение.
По отношение установените задължения за 2010 г. съдът е преценил безспорните данни, че по сключен договор за банков кредит между [фирма] и [фирма], от 23.06.2010 г. на 01.07.2010 г. по сметката на дружеството е преведена сумата от 20 000 евро – 39 040 лв. Жалбоподателката и съпруга й са солидарни длъжници по кредита. На следващия ден - 02.07.2010 г. дружеството е наредило превод по сметката на жалбоподателката сума в размер на 39 039 лв. От приетата по делото ССЕ е видно, че в последствие жалбоподателката е теглила от тази сметка в периода от 07.07.2010 г. до 20.05.2011 г. различни по размер суми, като е предоставила и пълномощно на съпруга си В., който също е теглил суми в периода от м.7.2010 г. до м.4.2011 г.
При тези данни, ревизиращите органи са приели, че преведаната сума по банкова сметка представлява облагаем доход за жалбоподателката на основание чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 35, т.6, вр. чл. 10, ал.1, т.6 ЗДДФЛ брутната сума на доходите, придобити от задължените лица през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или с окончателни данъци по реда на ЗКПО, се третира за данъчни цели като облагаем доход.
След като не е доказано основанието за получаване на дохода, то същият не е сред изключените необлагаеми доходи по чл. 13 ЗДДФЛ, а представлява доход от други източници съгласно чл. 35, т.6 ЗДДФЛ. Съгласно чл. 11, ал.2 ЗДДФЛ при безкасово плащане, доходът се счита получен на деня на заверка на сметката на получателя.
Решаващият извод на органа по приходите, че ревизираното лице е реализирал доходи през 2010г. в размер на 39 039 лв., чието основание за получаване не е доказан е обоснован. Безспорно е по делото, че ревизираното лице е получило посочената сума по банковата си сметка, като основание е посочено "прехвърлянето на средства", но соченото основание не може да обоснове твърдението на жалбоподателката, че сумата представлява необлагаем доход. От самия договор за кредит е видно, че същия е отпуснат на дружеството, собственост на съпруга й и то с инвестиционна цел. Съдът е взел предвид и приложените РД, РА и решения на АС - Варна и ВАС, по дела с предмет установени задължения на дружеството - кредитополучател и на съпруга И. В., в които се поддържа теза, че с този кредит са изплатени предходно получени заеми от И. В. от различни физически лица. Заявеното в хода на ревизионното производство от ревизираното лице, че с така получената сума е обслужвала кредита, като е погасявала задълженията на дружеството, не кореспондират със събраните писмени доказателства. От движението на банковата сметка на лицето е видно, че няма преведени суми с основание "погасяване на кредит". Отделно от това е установено, че този кредит е погасен, чрез продажба на заложен имот. Факта, че в последствие съпруга на жалбоподателката е теглил суми от банковата сметка на съпругата си не може да обоснове извод, че получената от нея сума по сметката през 2010 г. е необлагаем доход. Кредитът е отпуснат на дружеството, а предоставянето му на физическо лице - съпругата на собственика на дружеството, е доход получен без основание и правилно е обложен с данък по реда на чл.35, т.6 ЗДДФЛ. По изложените съображения жалбата в частта за установените задължения за 2010 г. е правилно отхвърлена с обжалваното съдебно решение.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира решението за правилно, за което следва да бъде оставено в сила.
Ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на осн. чл.161 ДОПК, вр. чл. 9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за изготвяне на отговор по касационната жалба, без явяване, следва да се присъди в размер от 610 лв.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №536/28.03.2017 г. по адм. д. №1776/2016 г. на Административен съд Варна.
ОСЪЖДА П. Г. В. от [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 610 /шестстотин и десет/ лева. Решението е окончателно.