Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Т. и на К. В. Р. подадена чрез адв. Х., срещу решение № 408/10.10.2014 г. на Административен съд В. Т по адм. д. № 1078/2013 г., с което е отменен ревизионен акт №[ЕИК]/01.08.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Т., в частта относно определени за довнасяне вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2008 г. и закъснителна лихва върху тези задължения, изменен е в частта относно определените задължения за довнасяне данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007г. в размера от 9180,22 лв. на 8000,44 лв. и за 2008 г. - от 4118,88 лв. на 3580,42 лв. в едно с прилежащите им лихви и е отхвърлена жалбата на данъчния субект против РА в частта относно определените задължения по чл.48 ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г. и закъснителната лихва върху тях и за останалите задължения към различни осигурителни фондове за 2007 г., 2010 г. и 2011 г. (авансови осигурителни вноски и вноски за годишно изравняване) и прилежащите лихви за забава върху тях. Касаторите оспорват съответно отменителната, частта на изменение на РА и отхвърлителната части на решението. Оплакванията на първия касационен жалбоподател са за неправилност на решението предвид допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди стеснително тълкуване на понятието „годишна база“. Сочи като правилен избраният от администрацията подход за определянето на данъчната основа, чрез засичане на паричните потоци. Вторият касатор заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК, като конкретни са оплакванията му относно липсата на основание за прилагане чл. 122, ал. 2 от ДОПК в хипотезата на наличие данни за укрити приходи или...