Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] и Т. М. Т. от [населено място], подадена чрез процесуален представител срещу решение № 5238 от 19.07.2016 г. постановено по административно дело № 11439 по описа за 2015 г. на Административен съд София - град (АССГ) В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени жалбите на [фирма] и Т. М. Т. срещу Решение № 210/20.08.2015 г. на председателя на Патентното ведомство.

Касационните жалбоподатели навеждат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че марката следва да бъде заличена на основание чл. 26, ал. 3, т. 5, б. „б” от ЗМГО (ЗАКОН ЗЗД МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ) (ЗМГО) тъй като авторското право върху промишления дизайн е възникнало в хипотезата на чл. 3, ал.1, т. 5 от ЗАПСП (ЗАКОН ЗЗД АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА) (ЗАПСП). Дизайнът е обективиран в публичното пространство в хипотезата на чл. 2 ЗАПСП, като датата на подаване на заявката за неговата регистрация е от 11.06.2011 г. Неправилно и неясно защо, първоинстанционният съд е приел, че по дизайна предмет на авторско право няма изображение идентично или сходно на спорния знак „Н./Х.”. В съдебното производство е доказано по безспорен начин, че Т. М. Т. е притежател на дизайн № [номер]/23.06.2008 г. Този дизайн визира мотокари под наименованието „Н.”, регистриран по предвидения в ЗПД (ЗАКОН ЗЗД ПРОМИШЛЕНИЯ ДИЗАЙН) (ЗПрД) начин. Съдът не е обсъдил в мотивите си голяма част от наведените от жалбоподателите възражения. Именно поради единството между правото на промишлен дизайн и възникналото право върху по-ранната марка „Х./Н.” на касаторите в хипотезата на чл. 12, ал. 6 във вр. с чл. 50а, ал. 1...