Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма] срещу решение № 469 от 08.03.2016 г. постановено по адм. дело № 3002 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) – Варна.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно. Излага, че макар и съдът да е възприел правилно главния релевантен за изхода на спора факт, а именно, че [фирма] не е придобило правото на собственост върху имота предмет на облагане с данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО), е стигнал до логически неиздържания извод, че дружеството е субект на задълженията по чл. 11, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ). Така нареченото от първоинстанционния съд „положително” за дружеството приключване на гражданскоправния спор, всъщност представлява окончателно отричане на правата му на собственик към настоящия момент. „Положителното” приключване на спора дава възможност на дружеството, ако прецени че все още има интерес, да придобие имота след изпълнение на процедура по издаване на заповед по пар. 4к, ал. 7 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) (ЗСПЗЗ) или да развали договора за продажба. Доказателствената сила, с която дружеството се е легитимирано като собственик не е необорима. Що се отнася до подадената от дружеството декларация, от нея е видно, че то е изпълнило свое законово задължение, а от друга страна е имало волята да придобие собствеността и е смятало, че я е придобило. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Директорът на дирекция „Местни данъци” („МД“) при община В., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в представен по делото писмен...