Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалнияткодекс /АПК/ вр. с чл.160 ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на А. А. от гр. Д. срещу решение № 2351/17.10.2011г. на Варненския административен съд, Първо административно отделение, XXVII - ми състав, постановено по адм. д. № 3123 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт № 1001395/28.06.2010г.,потвърден с решение № 654/24.08.2010г. на Д. Д. ОУИ гр. В. при ЦУ на НАП с който акт са му определени задължения в размер на 119418.06 лв., представляващи главница и 67382.44 лв. - лихва.

Касаторът твърди, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, тъй като е необосновано и е в постановено в нарушение на процесуалния закон. Претендира отмяна на решението.

Ответната страна – Директорът на Дирекция обжалване и управление на изпълнението /ОУИ/ - Варна при централно управление на Националната агенция по приходите /ЦУ на НАП/, редовно призован, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административен прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за допустима, защото е подадена в срок и от лице с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

При постановяване на съдебния акт са спазени изискванията на чл.156 и следващите от ДОПК. Съдът е допуснал и е събрал всички относими към спора доказателства. На Атанасов е осигурена процесуалната възможност да изложи и защити твърденията си. Съдът е разпределил правилно доказателствената тежест, съобразно чл.124 ал.2 ДОПК. Съдебното решение е постановено от законен състав, в съответната форма и е валидно. Касационната инстанция не установи да са допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила.

Във връзка с твърдението за необоснованост и неправилност на съдебния акт, настоящия касационен състав счита, че решение № 2351/17.10.2011г. на Варненския административен съд е постановено в резултат на обстоен анализ на релевантните към спора факти, обстоятелства и действащи законови презумпции, поради което същото е обосновано и правилно. С оглед на конкретните за спора въпроси, се налага извода, че когато ревизиращият орган установи както в процесния случай наличие на предпоставки по чл.122 ал.1 т.2 ДОПК, т. е. превишаване на разходите над приходите на ревизираното лице, разликата следва да се счете за доход с недоказан произход. Последният подлежи на облагане, като размерът на данъчната основа се определя съобразно чл.122 ал.2 от ДОПК. Законодателят е регламентирал една презумпция.

В производството по съставянето на акта за установяване на конкретното задължението, Атанасов е имал не само право, но и задължение по силата на чл.124 ал.3 от ДОПК, да декларира своето имущество, вида и размера на направените разходи, както и всички източници на доходи, приходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране и техния размер. Поради констатирано несъответствие между двете финансови величини, на ревизираното лице е била предоставена възможността да докаже нейната липса.

Върховният администартивен съд се е произнасял нееднократно в своята практика, че съгласно разпоредбата на

чл.124, ал.2 ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по

чл.122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. Съотнесено към процесния казус това означава, че наличието на основание по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК е подкрепено в случая със събраните доказателства. Тази императивна норма е с процесуален характер. /виж Решение № 3496 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12762/2008 г. и др./

Атанасов се е позовал на сключени договори за заем, по които в личното си качество е предоставил суми на управляваното от него дружество – „А. И.” ЕООД. Жалбоподателят твърди относно заетите средства, че са придобити в заем от Й. К., което твърдение обаче е останало неустановено с надлежни писмени доказателства. В този смисъл съдът е формулирал обоснования извод за неналичието на реално осъщественият юридически факт по соченото заемно правоотношение.

Колев е дал писмени обяснения по преписката за сумата в размер на 68 000 евро, в които е признал че, не разполага с валутни митнически декларации или други документи, удостоверяващи получаването на сумата. Колев е обяснил, цит. "... Не мога да преставя дрги документи, които биха удостоверили общата сума по договора, тъй като сумата я събирах от роднини..." Това обяснение е нелогично и е недоказано. Същото не съдържа ясна и конкретна информация относно реалния произход на конкретната сума за която са снети обясненията.

Съдебната проверка правилно е включила и друго констатирано от ревизионния орган несъответствие между приходи и разходи в размер на 450 000 лева. За техния произход Атанасов твърди, че са му предоставени по сключени между него и негови кредитори договори за заем. Съдържанието на договорите обаче установява, че горепосочената сума представлява сбор от парични средства по отделни заемни правоотношения между юридическото лице „Атанасов инвест” ЕООД и описаните в решението кредитори. Физическото лице А. А. няма качеството на кредитополучател/заемополучател на обсъжданите суми.

Касационната инстанция не споделя доводите на касатора, че паричните средства са му предоставени в лично качество. М. А. да е собственик на капитала на едноличното дружество, последното като юридическо лице притежава правосубектност, различна от физическото лице. Правосубектността на "А. И." ЕООД се характеризира с възможността на дружеството, участвайки в търговския оборот да сключва договори за заем, да отговаря с имущството си. Собственикът на капитала упражнява чрез управителя на дружеството представителна власт не от свое лично име, а от името и за сметка на дружеството. Конкретните договори за заем са подписани от А. А., в качеството му на управител на „А. И.” ЕООД. Физическо лице А. А. е субект, различен в гражданско - правен смисъл от юридическото лице "А. И." ООД. В случая дружеството е контрагент по договорите за заем.

Съдът е спазил разпоредбата на чл.202 ГПК, обсъждайки заключението по ССчЕ в съвкупност с останалите доказателства. При изготвянето на касовия баланс експертът не е посочил конкретните дати на плащане и получаване на сумите по договорите за заем. П. А. е предоставял средствата в касата на "Атанасов инвест" ЕООД без да е доказан техния произход. Относно заключението по ССчЕ съдът правилно е преценил обстоятелството, че целевите банкови заеми са след датата на договора за заем - 22.02.2005 година.

Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховият административен съд, състав на Осмо отделение, на основания чл.221 ал.2 предл. първо от АПК, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 2351 от 17.10.2011г. на Варненския административен съд, Първо административно отделение, XXVII - ми състав, постановено по адм. дело № 3123 по описа за 2010г. на този съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Е. М./п/ С. П.

М.М.