Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Д“ОДОП“-Пловдив, с която се оспорва Решение № 1448 от 20.06.2018г., на Административен съд-Пловдив, по адм. д. № 2222/2017г., по описана на същия съд, в частта, в която е отменен РА № Р-16001616003900-091-001 от 13.02.2017г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 446 от 28.07.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“-Пловдив..С оспорения пред първоинстанционния съд РА на РЛ е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 97 662,63лв. и лихви в размер на 12 484,45лв.

Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл.68, ал.1,т.1 от ЗДДС с мотив за липса на издадени фактури с предмет стоки и услуги, издадени от „Т. А“ ЕООД, „С. Х“ ЕООД, „Ен БИ Ер транспорт“ ЕООД, „Пимекс 2015“ ЕООД, „ТестТрейд“ ЕООД, „ТОП РОС“ ЕООД „Ви Е. Д БГ“ ЕООД, “Аскун“ООД и „ДНК-ДН“ ЕООД.В жалбата са изложени подробни съображения относно необоснованост на решението.Иска се същото да бъде отменено, както и да бъде потвърден РА в обжалваната част.Претендира се юрисконсултско възнаграждение.Постъпило е и писмено становище, с което са изложени подробни съображения по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.161,ал.3 от ДОПК, в размер на 3400лв. за всяка инстанция.

В с. з. касационния жалбоподател не се явява, не се представлява. Ответникът по жалбата-„Строителна компания Брандера“ ЕООД се представлява от адв.. Д.Изразява становище за неоснователност на касационната жалба.Представя писмени бележки.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна.

Първоинстанционният съд е отменил РА, в частта на определените задължения по ЗДДС по фактури издадени от посочените по-горе доставчици.

Жалбата е отхвърлена, в частта на отказано право на данъчен кредит по 2 бр. фактури издадени от „Клори 1“ ЕООД, с предмет „услуги“ с ДДС в размер на 2 171,00лв. за д. п.м.10.2015г. и м.01.2016г., ведно със съответни лихви.В тази част жалба от „Строителна компания Брандера“ ЕООД срещу първоинстанционното решение не е постъпила и същото е влязло в сила.

За да отмени РА в обжалваните части съдът се е позовал на ССч.Е и СТЕ, както и на събраните въз основа на тях писмени доказателства.Приел е за установено, че от ССч.Е се установява, че данъкът по спорните фактури е начислен по смисъла на чл.86 от ЗДДС.Фактурите са отразени в счетоводствата на доставчиците.Приложени са описи, приемо -предавателни протоколи и товарителници.Придружаващите документи са подробно описани по доставчици в констативно-съобразителната част на заключението.Стоките са заприходени в счетоводствата на доставчиците и са в количества и вид съответстващи на доставките към „ Строителна компания „Брандера“ ЕООД.Придобитите от ревизираното лице стоки и услуги са отчетени, като разход и са отнасяни в себестойността на съответния обект.По този начин са участвали при осъществяване на последващи облагаеми доставки от страна на ревизираното лице.Според ССч.Е и представените документи налице е съответствие в количеството и вида стоки и услуги отразени във фактурите, с количествата и вида на стоките и услуги отразени в съпътстващите ги документи.

Съдът се е позовал и на СТЕ, според която е налице съответствие между изпълнените и актувани СМР от страна на РЛ към възложителите и от друга страна между РЛ и неговите доставчици.

Като краен извод съдът е посочил, че от събраните доказателства се установява реалност на доставките по процесните фактури.

Решението е правилно, в частта, в която РА е отменен по отношение на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от посочените по горе доставчици, с изключение на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 111-01/18.03.2016г. издадена от „Тестрейд“ ЕООД с предмет „услуга“ и ДДС в размер на 8 200лв..

По отношение на отказано право на приспадане на данъчен кредит по посочената фактура издадена от „Тестрейд“ ЕООД с предмет „услуга“ и ДДС в размер на 8 200лв.. решението е неправилно.

Процесния РА е издаден в предвидена форма и от компетентен орган.

Спор по този въпрос в оспорваното решение не е налице.

В хода на ревизията не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 12 499,59лв. по 2 бр. фактури издадени от „Т. А“ ЕООД с предмет „строителни материали“ и „СМР на обект жилищна сграда, гр. П., кв. „Прослав“; по фактура издадена от „Аскун“ ЕООД с ДДС в размер на 5 380,51лв. и предмет „строителни кофражни материали“; по фактура издадена от „С. Х“ЕООД с ДДС в размер на 8 334,00лв. и предмет „плащане по договор за СМР “; по фактура издадена от „ДНК-ДН“ ЕООД с предмет „строителни материали“ и ДДС в размер на 14 003,53лв.; по 3 бр. фактури издадени от „Ен БИ Ер Транспорт“ ЕООД с ДДС в размер на 3 500лв. и предмет „транспортна услуга“; по три фактури издадени от „Пи Мекс 2015“ЕООД с предмет „по договор“ и ДДС в размер на 16500лв.; по фактура издадена от „Тестрейд“ ЕООД с предмет „услуга“ и ДДС в размер на 8 200лв.; по фактура издадена от „Топ рос“ ЕООД с предмет „плащане по договор“ и ДДС в размер на 4 800лв.; по 5бр. фактури издадени от „Ви Е. Д БГ“ ЕООД с ДДС в общ размер на 22 274лв. с предмет „ плащане по договор за СМР в гр. П.“, „По договор за озеленяване“;“Услуга“;и 2бр. „СМР в гр. П., бул. 6-ти септември, № 145“.

За да не признае право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури органът по приходите се е позовал на разпоредбата на чл.68, ал.1 от ЗДДС.

Като мотиви за отказ от право на приспадане на данъчен кредит в хода на ревизията е посочено, че доставчиците „Аскун“ЕООД, „ДНК-ДН“ ЕООД не са открити на посочените адреси за кореспонденция и не са представили документи във връзка с доставките.Всички доставчици, с изключение на „Тестрейд“ ЕООД били дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на органи по приходите. В хода на ревизията не са кредитирани представени от доставчици документи, т. к. не била ясна в достатъчна степен информация относно осчетоводяване на стоките, т. к. не били проверени оригинални документи в счетоводството на доставчиците. Не можело да се докаже произхода на стоката, както и липсват данни за кадрова обезпеченост за извършване на СМР при част от доставчиците, т. к. в представените граждански договори с наети лица няма конкретизация на вида извършена работа.

В следствие на това в хода на ревизията е направен извод, че ревизираното лице не е получило реални доставки на услуги и материали по фактурите.

По интерпретацията на съюзното право, дадена от СЕС с решението по дело С-78/12, "... дадена сделка може да бъде окачествена като "доставка на стоки" по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ. " /т. 35 от решението/. Неоснователно са направени изводи в хода на ревизията във вреда на ревизираното лице относно неустановена складова, кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, поради ненамирането им на адрес. За да се откаже правото на приспадане за доставки от доставчик различен от издателя на фактурите е необходимо да се установи въз основа на обективни данни познание у получателя, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама /арг. от т. 1 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-18/13/. Не се твърди и не се установява съществуването на такива предпоставки по отношение на „С. К. Б“ ЕООД. Извод за такова познание не следва от броя на заетите лица и материалната база на доставчика /вж. решение по дело С-324/11 на СЕС/.

В хода на ревизията не са уточнени очакванията на приходната администрация за вида и характеристиките на персоналния и материалния капацитет на доставчиците, та да е обоснован извод, същия да е недостатъчен към момента на доставките с оглед информационните източници в системата на НАП за полагащите труд лица.

Доставчиците на услуги са представили доказателства за наети на граждански договори лица: “Т. А“ ЕООД - граждански договори от 07.10.2015г. с пет лица; “С. Х“ ЕООД-5 лица по граждански договор от 01.07.2015г.; „Пи мекс 2015“ ЕООД-8 броя граждански договори с дата 01.12.2015г.

По отношение на доставчик „Пи Мекс 2015“ ЕООД в хода на ревизията, в съответствие и със заключението на вещото лице по СТЕ са представени два броя Договори от 05.01.2016г. и от 08.01.2016г. сключени между „Строителна компания Брандера“ЕООД и „Пи Мекс 2015“ЕООД. Предмет по двата договора са изготвяне на оценка за наличния и прогнозния потенциал на ресурса за производство на електрическа енергия от слънчева радиация на обект находящ се в гр. П., ул.“Вегетарианска“№4 и за обект в гр. С., ул.“Могилата“ № 12 по задание на „СКБ“ЕООД, като за целта следва да се извършат етапи и дейности описани в договора в чл.1.

Съгласно чл.6 от договорите Възложителят има право да получи описаните дейности, предмет на настоящия договор в срок и качество.

Съгласно чл.7 изпълнителят се задължава да извърши всички дейности в срок и качество; да използва всички свои възможности, за да обезпечи своевременно и качествено изпълнение на възложените му дейности; да осведомява за причини водещи до неизпълнение на договора.

В чл.9 Конфиденционалност страните са уговорили да пазят такава информация получена от другата страна по време на срока на договора и да я използват единствено с цел неговото изпълнение. В същите е удостоверено, че изпълнителят е изпълнил в срок, а възложителят няма забележки към изпълнението.Видно от чл.7 на договора изпълнителят се задължава да изпълни, но не и да представи всички описани дейности в чл.1 от договорите, в срок и качество.

Във връзка с изпълнение на договорите са изготвени два ППП от 19.01.2016г. и от 25.02.2016г. неоспорени от ответника по делото пред първоинстанционният съд.

Представени са и граждански договори с физически лица, декларирани в НАП, сключени през 2015г. Видно от същите възложителят „ПИ МЕКС“ ЕООД възлага, а физическите лица, изчерпателно изброени, приемат да извършат оценка, съставяне и прогнозиране на ресурс за производство на ел. енергия от слънчева радиация на различни обекти, както и други дейности, определени от възложителя за определени условия и периоди до завършване на задачата.

Същите не са кредитирани от органа по приходите, като достатъчна кадрова обезпеченост с единствения мотив, че не са представени заповеди за командировки, лицата са със „софийска адресна регистрация“ и не са представени „заповеди за командировки“.

В първоинстанционното решение въз основа на приетите без оспорване ССч.Е и СТЕ са обсъдени издадените фактури и придружаващите ги документи документиращи и удостоверяващи реалност на доставките.

Понятието доставка на стока е дефинирано в чл.6,ал.1 от ЗДДС.Според чл.8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута използвани като платежно средство.Според чл.25,ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

По конкретно, когато се касае за доставка на стока следва да се установи дали получателят разполага със същата или съответно доказателства за разпореждане със стоката или влагането и в продукция.

В случай, че се касае за услуга следва да се удостовери резултата от услугата при получателя или да се удостовери използване на полученото.Необходимо е да се извърши проверка във връзка с осчетоводяване разхода при доставчика.

В тази връзка в хода на съдебното производство са изготвени ССчЕ и СТЕ, неоспорени от страните.

На стр.15 от заключителната част на ССчЕ се установява, че дължимият ДДС е начислен по см. на чл.86 от ЗДДС.Доставките са отразени в счетоводствата на дружествата доставчици.Представени са описи, приемо-предавателни протоколи и товарителници.Представени са и Договори с конкретни договорки между страните, предхождащи съставянето на горецитираните документи и процесните фактури. В счетоводствата на доставчиците са заприходени стоки в количества и вид, необходими за осъществяване на доставките към „С. К. Б“ ЕООД.Налице е съответствие на количеството и вида на стоките/услугите, които са отразени във фактурите, с количествата и вида на стоките отразени в съпътстващите ги документи.Всички фактури са платени по банков път.Констатирано е също така, че всички стоки и услуги са отчитани като разход и са отнасяни към себестойността на съответния обект при ревизираното лице.Така същите са участвали при осъществявани последващи облагаеми доставки.

Видно от заключението на СТЕ налице пълно съответствие между изпълнените и актувани СМР и получените материали по издадените от доставчиците фактури.Описаните услуги са подробно коментирани в констативната част от заключението.Получените материали и услуги са участвали в изпълнените от „С. К. Б“ ЕООД на обекти изчерпателно изброени в заключението.

Съдът е констатирал, че доколкото представените от ревизираното лице доказателства са представени във връзка с изготвените експертизи е дадена възможност на проц. представител на директора на Д“ОДОП“-Пловдив да се запознае с тях, да изрази становище по приемането им, респективно да ги оспори.Същите не са оспорени в дадения от съда срок, поради което и правилно са приети и кредитирани от съда, като доказателство по делото.

Решението е неправилно, в частта, в която РА е отменен по отношение на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № № 111….01 от 18.03.206г. издадена от „Тестрейд“ЕООД с предмет „услуга „ и ДДС в размер на 8 200лв. Видно от СТЕ по делото е представен единствено Договор, описан в таблица 6.Не са представени съпътстващи документи за анализ на състоянието на имотния пазар за периода 2015г.-2016г.В хода на ревизията при извършената насрещна проверка документирана с протокол № П-22221316135901-141-001 от 17.08.2016г. са представени счетоводни документи, договор за поръчка от 07.03.2016г., писмени обяснения.Не са представени доказателства за изпълнителите на договорената услуга и възможността на доставчика да я изпълни.

Предмет на договора е изготвяне и анализ на състоянието на имотния пазар за 2015г. и 2016г.Срокът за изготвяне на анализа е бил 2 месеца след сключване на договора.Към датата на изготвяне на ПИНП и РА, според писмени обяснения на ревизираното лице такъв доклад все още се очаква.Следователно към датата на издаване на фактурата не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, поради което и неправилно първоинстанционния съд е отменил РА в тази част, без да са изложени мотиви.

Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставките на услуги, данъчното събитие съгласно чл. 12 от ППЗДДС настъпва към момента на извършването им. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществени доставки на стоки и услуги.Такива доказателства в случая не са представени.

С оглед на изложеното съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, в частта, в която РА е отменен по отношение на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от „Т. А“ ЕООД с предмет „строителни материали“ и „СМР на обект жилищна сграда, гр. П., кв. „Прослав“; по фактура издадена от „Аскун“ ЕООД с ДДС в размер на 5 380,51лв. и предмет „строителни кофражни материали“; по фактура издадена от „С. Х“ЕООД с ДДС в размер на 8 334,00лв. и предмет „плащане по договор за СМР “; по фактура издадена от „ДНК-ДН“ ЕООД с предмет „строителни материали“ и ДДС в размер на 14 003,53лв.; по 3 бр. фактури издадени от „Ен БИ Ер Транспорт“ ЕООД с ДДС в размер на 3 500лв. и предмет „транспортна услуга“; по три фактури издадени от „Пи Мекс 2015“ЕООД с предмет „по договор“ и ДДС в размер на 16500лв.;по фактура издадена от „Топ рос“ ЕООД с предмет „плащане по договор“ и ДДС в размер на 4 800лв.; по 5бр. фактури издадени от „Ви Е. Д БГ“ ЕООД с ДДС в общ размер на 22 274лв. с предмет „ плащане по договор за СМР в гр. П.“, „По договор за озеленяване“; “Услуга“; и 2бр. „СМР в гр. П.,бул. 6-ти септември, № 145“..

В частта, в която РА е отменен, по отношение на отказано право на данъчен кредит по фактура № 111…..01 от 18.03.2016г., с предмет „услуга по договор“ издадена от „Тестрейд“ЕООД, с ДДС в размер на 8200лв. решението е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което жалбата на „Строителна компания Брандера“ ЕООД да се отхвърли като неоснователна.

Решението на първоинстанционния съд е неправилно и в частта на присъдените в полза на дирекция“ОДОП“-Пловдив разноски на основание чл.161,ал.3 от ДОПК.

Действително по делото пред първоинстанционния съд са представени писмени доказателства, с които са работили вещите лица. Приложените едва в съдебното производство документи са с оглед доказване на благоприятни факти, твърдени в жалбата до съда и предвид разпределението на доказателствената тежест, с цел оборване констатациите в спорния РА.

По водене на делото пред настоящата касационна инстанция Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив, чрез процесуалния си представител е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.161,ал.3 от ДОПК, за две съдебни инстанции, което е неоснователно по изложените съображения.

В чл. 161 от ДОПК е уредено присъждане на разноски, когато делото се разглежда по същество, като изрично е посочено, че на жалбоподателя се присъждат разноски съразмерно на уважената част на жалбата, а относно ответника разноските са съобразно отхвърлената част.

От „Строителна компания Брандера“ЕООД разноски не са поискани. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, съобразно изхода на спора, на органа следва да се присъдят своевременно поисканите разноски и за двете инстанции. Съобразно отхвърлената част от жалбата на дирекция „ОДОП“-Пловдив се дължат разноски съгласно чл.8,т.3 от Наредба 1/2004г. в размер на 1084лв.

С оглед на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1448 от 20.06.2018г., постановено по адм. д. № 2222/2017г. по описа на Административен съд-Пловдив, в частта, в която е отменен РА № Р-16001616003900-091-001 от 13.12.2017г. на органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив издаден на „Строителна компания Брандера“ ЕООД, в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 111…..01 от 18.03.2016г., с предмет „услуга по договор“ издадена от „Тестрейд“ЕООД, с ДДС в размер на 8200лв. И В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Строителна компания Брандера“ЕООД срещу РА № Р-16001616003900-091-001 от 13.12.2017г. на органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 111…..01 от 18.03.2016г., с предмет „услуга по договор“ издадена от „Тестрейд“ЕООД, с ДДС в размер на 8200лв.

ОТМЕНЯ решение №1448 от 20.06.2018г., постановено по адм. д. № 2222/2017г. по описа на Административен съд-Пловдив, в частта, в която „Строителна компания Брандера“ЕООД е осъдена да заплати на Д“ОДОП“-Пловдив разноски в размер на 410лв.

ОСЪЖДА „Строителна компания Брандера“ ЕООД да заплати на Д“ОДОП“-Пловдив юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции по 740лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № №1448 от 20.06.2018г., постановено по адм. д. № 2222/2017г. по описа на Административен съд-Пловдив в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

Решението е окончателно.