Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 1997/27.07.2011 г., постановено по административно дело № 4086/2010 г., Административен съд – Варна е: 1) отменил акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-480/24.09.2010 г., издаден от инспектор „РПК” при дирекция „Местни данъци” - О. В., с който на Б. Х. Г. от гр. В. са установени задължения за местен данък и данък ПС за 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 676,93 лв. главница и 60,31 лв. – лихва към 13.09.2010 г.; 2) осъдил директора на дирекция „Местни данъци” при О. В. да заплати на Б. Х. Г. от гр. В., сумата 175 лв. за съдебно-деловодни разноски.

Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от директора на дирекция „Местни данъци” при О. В., действащ чрез процесуалния представител ст. юрисконсулт Димитрова. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и потвърждаване на решението на административния орган, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация Б. Х. Г. от гр. В., в писмен отговор чрез повереника си адв.. О., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се потвърди решението на Варненския административен съд като правилно.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и предлага решението на съда да се отмени като неправилно.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по...