О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60703
София, 14.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. К. С, ГК, ІІІ г. о. в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. Г.
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията С. Б гр. дело № 1856 по описа за 2021 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Информатор ББС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение № 260095 от 20.01.21г. по в. гр. дело № 2679/2020г. на Пловдивския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 260453/18.09.2020 г., постановено по гр. д. № 21022/2019 г. на Пловдивския районен съд, с която е призната за незаконна и поради това е отменена Заповед № 7/11,12,2019 г. на „ръководител“ на „ИНФОРМАТОР ББС“ ЕООД – [населено място]; с която е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ трудовото правоотношение с Е. М. Д.; същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „телефоност“ и дружеството е осъдено да й заплати сумата от 3360 лв., представляваща дължимо на основание чл. 225 ал. 1 от КТ обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 11.12.2019 г. до 11.06.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.12.2019 г. до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В приложено към касационната жалба изложение по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа наличие на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол релевирани по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК. Поставя правни въпроси, който счита за такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: 1/ Как следва да бъде мотивирана заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, за да бъде същата законосъобразна и въобще съществува ли такова задължение на работодателя, след изменение в ГПК, установяващи изрично, че практиката на ВКС по чл. 290 ГПК не е задължителна; 2/ Длъжен ли е съдът непременно да постанови решението си съобразно практиката по чл. 290 ГПК, въпреки, че няма задължителен характер, независимо, че фактите на конкретния случай сочат за друг извод и се подкрепят от друга съдебна практика на ВКС; 3/ Длъжен ли е съдът да мотивира избраната от него за приложима съдебна практика по чл. 290 ГПК, в случайна противоречие и съставлява ли липсата на мотиви съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ограничаване правото на защита на страните и ограничаване на възможността за надлежен съдебен контрол върху правилността на решението. Позовава се и на очевидна неправилност водеща до порок на въззивния акт. Счита, че постановеното въззивно решение е немотивирано. От една страна не е разгледано по същество нито едно от възраженията, направени от него, а от друга страна не е изрично посочено защо съдът избира за приложима дадена практика на ВКС без да коментира защо не кредитира друга, постановена по същия ред практика на ВКС.
В отговора по чл. 287 ГПК ответницата по жалбата Е. М. Д., счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, с което предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са уважени като основателни, въззивният съд е приел, че ищцата е работила в „Информатор ББС“ ЕООД – [населено място] по трудов договор със срок за изпитване 6 месеца, на пълно работно време, на длъжност „телефонист“. На 11.11.2019 г. на ищцата е връчено едномесечно предизвестие за предстоящо прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ, без да се пояснява фактически посоченото основание. Впоследствие със Заповед № 7/11.12.2019 г. на „Информатор ББС“ ЕООД на ответното дружество, трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ, без посочване на конкретни обстоятелства и съображения. Въззивният съд е счел, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна и че работодателят не е доказал факта „липса на качества“ у работника, което е било в негова тежест. Според въззивния състав процесната заповед не съдържа никакво посочване на обстоятелства или съображения, поради които работодателят е приел за налично посоченото в нея правно основание за уволнение. Приел е, че само на това основание заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконна и като такава – я е отменил. Позовал се е и на константната съдебна практика, която изисква заповедта за уволнение да бъде мотивирана, т. е. в нея да се излагат конкретните качества, които липсват на лицето, с оглед изискванията на работата, за която е сключен трудовият договор.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставения правен въпрос: Как следва да е мотивирана заповедта за уволнение на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ, за да бъде тя законосъобразна и съществува ли такива задължение за работодателя, тъй като възприетото от въззивния съд разрешение по въпроса е в съответствие със задължителната съдебна практика, съдържаща се в т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГК. С него се приема, че в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа.В мотивите е посочено, че фактическият състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение на работата. Липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата. Формата на волеизявлението за прекратяване трудовия договор е писмена за действителност, но законът не урежда съдържанието на заповедта. Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на знания, умения или навици биха могли да станат причина за прекратяване на трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, работодателят следва да посочи фактическата причина за прекратяване на договора – в съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение.
Останалите въпроси не отговарят на изискването за въпрос по приложението на правото, който да се е явил обуславящ за произнасянето на въззивния съд по конкретния спор. Съдебната практика на ВКС, на която се е позовал решаващият състав в обжалваното решение, при това без да излага съображения как точно е обвързан от нея, е цитирана в подкрепа на направения от него извод относно наличието на посочване в заповедта за уволнение на конкретни факти обуславящи извода му за липса на определени качества - професионални умения, навици, знания, които работникът или служителят не притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно, т. е. да посочи обстоятелствата, въз основа на които е направил извода си. Съдебната практика, независимо дали се касае до тълкувателни решения и постановления или решения по чл. 290 ГПК, има отношение към допълнителното основание за допускане на въззивното решение. При произнасяне на въззивния съд в отклонение от нея, е налице селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В случая Пловдивският окръжен съд не само се е позовал, но и се е съобразил със съдебна практика на ВКС. В допълнение следва да се отбележи, че въпросите в изложението са ирелевантни за крайния резултат, тъй като независимо, че въззивният съд се е позовал на няколко решения на ВКС, той е изградил правните си изводи след обсъждане на събраните доказателства, установяване на фактическата обстановка, към която е приложил относимите правни норми. Решаващият съдебен състав е изложил свои мотиви и е изразил собствена воля, като обосноваването на резултата от правния спор по аналогични съображения на съображенията в цитираните решения, не е в противоречие с практиката на ВКС.
Относно твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение.
Решението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. В съдебната практика трайно се приема, че за да е налице тази предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. В настоящия случай тези предпоставки не са налице. Както е видно от мотивите, решението не е постановено в грубо нарушение на материалния и процесуалния закон, и е видимо обосновано, тъй като въззивният съд е изложил собствени мотиви, въз основа на които е достигнал до постановеното решение. Доводите на жалбоподателите за неправилност поради необсъждане и разглеждане по същество на нито едно от възраженията като доказателства по съществото си са доводи за неправилност на решението като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Ето защо не може да се приеме, че обжалваното решение е и очевидно неправилно.
По изложените съображения настоящият състав счита, че не са налице твърдяните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като съдебният акт е постановен в съответствие с постоянната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на ответницата по жалбата направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1200 лв.
Воден от горното,В. К. С, ІII г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260095 от 20.01.2021г. по в. гр. дело № 2679/2020г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Информатор ББС“ ЕООД, ЕИК 115287607, със седалище и адрес на управление област П., [община], [населено място], р-н Тракия,[жк], [жилищен адрес]- да заплати на Е. М. Д., с ЕГН: [ЕГН], [населено място], [улица], ет., ап. сумата 1200 /хиляда и двеста/ лева разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.