Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на председателя на административен съд (АС) - Пловдив, чрез процесуалния представител Д.Д, лице с юридическо образование, срещу решение № 6029 от 3.10.2016 г. по адм. дело № 7398 по описа за 2016 г. на административен съд - София град (АССГ).
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отманя на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на обжалваното решение на Комисията за защита на личните данни в оспорените т.2 и т.3 от него, Не се претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна по касационната жалба - Комисията за защита на личните данни оспорва същата като неоснователна чрез юрисконсулт М.А.П присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция.
Ответната страна по касационната жалба - С.В оспорва същата като неоснователна чрез становище по реда на чл.163, във връзка с 228 от АПК.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Административния съд - София град е бил сезиран с жалба от административен съд - Пловдив срещу решение № Ж-378 от 7.06.2016 г., т.2 и т.3 от него, на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
Производството пред Комисията е започнало по повод жалба на С.В за публикуване в сайта на АС - Пловдив на лични данни без нейно съгласие, а именно трите й имена, длъжност и месторабота, отразени в решение от 2014 г. по кнах дело № 1636/2014 г. по описа на АС-Пловдив, което е в нарушение на чл.64, ал.1 и ал.2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).
С цитираното решение е прието, че АС - Пловдив е администратор на лични данни като обработва такива на С.В, в качеството й на вещо лице за нуждите на съответните съдебни производства, чрез посочването им в съдебните актове. Прието е, че незаличаването на същите при публикуване на съдебните актове, представлява нарушение на чл.64, ал.1 и ал.2 от ЗСВ. С. К това незаличаване е нарушение на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД, понеже не са предприети технически и организационни мерки за защита на данните на лицето от незаконно обработване. Наложена е санкция в размер на 500 лв., в минимален размер с оглед на предприетите от съда мерки за заличаване данните на лицето.
В мотивите си административният съд - София град е изложил подробно фактическата обстановка по делото, по която няма спор, както е посочил в жалбата си и касационният жалбоподател. По делото не е бил спорен фактът, че касаторът е бил администратор на лични данни, съгласно чл.3, ал.1 от ЗЗЛД.
Основните спорни моменти в производството са били относно това дали жалбоподателят, в това си качество на администратор, е осъществил нарушение на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД, както и този относно реализирането от Комисията на санкция съответна на това нарушение. В подрепа на последното са доводите за прилагане на ЗАНН и съответните правила за давност.
По делото не е било спорно, че в интернет сайта на АС-Пловдив е извършено публикуването на лични данни за С.В, като съгласно чл.23, ал.1 от ЗЗЛД администраторът на лични данни предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. Установено е също, че след искане по реда на чл.28а от ЗЗЛД от С.В са предприети мерки и е осъществено заличаване на личните й данни. Правилно съдът не е възприел защитната теза, която представлява основното касационно възражение, че от една страна тези данни не са такива лични данни, понеже те са предоставени непосредствено от лицето, чрез искането и включването му в списъка на вещите лица за съответния съдебен район на административен съд, който се публикува и в Държавен вестник. От друга страна според него те са свързани и със самото съдебно производство, поради което като участник в него личните му данни, които го индивидуализират са публични.
Правилен и съответен на закона е изводът на АССГ, че в процесния случай обхватът на личните данни се разпростира не само върху трите имена на лицето, но и другите данни като тези за длъжност и месторабота. Съгласно чл.64, ал.1 и ал.2, сега ал.3, от ЗСВ актовете на съдилищата се публикуват при спазване изискванията на ЗЗЛД, като това става по начин, който не позволява идентифицирането на физическите лица, посочени в тези актове. Цитираните данни, относими към С.В като вещо лице, по повод на длъжност и месторабота, правилно са приети като индивидуалзиращи физическото лице. В това й качество и поради придобити знания и умения, тя е включена в списъка на вещите лица по чл.398 от ЗСВ, а в последното й качество е участвала в съдебното производство. Същата като вещо лице изготвя допуснатото доказателствено средство в съответното съдебно производство, а именно съдебна експертиза, но то не е част от съдебния състав или прокурор, за да бъде прието като лице, което осъществява задълженията си публично.
Неоснователно е и второто основно касационно възражение, че административният съд не е отчел тежестта на нарушението, което според него попада в кръга на маловажните такива по смисъла на ЗАНН, респ., че е нарушен принципа за съразмерност, както и че не е отчетено съотношението между приложения ЗЗЛД като специален и ЗАНН като общ закон. Това е така, понеже при преценка законосъобразността на административния акт съдът е приел, че санкцията е наложена в минималния размер и при отчитане на осъщественото впоследствие заличаване на личните данни макар и след искане по реда на чл.28а от ЗЗЛД. Правилно е прието от АССГ, че е спазен преклузивния срок по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД за сезиране на комисията, като срокът по ал.2 от същата разпоредба е инструктивен. Следва да се посочи, че произнасянето на последната е по чл.38, ал.2 от ЗЗЛД, респ. производството не е по ЗАНН, а по АПК, съответно различен е и редът за съдебна защита. Налице е извършване на контролни правомощия в областта на защитата на личните данни от КЗЛД по две отделни производства, а именно по чл.38 и сл. от ЗЗЛД и по чл.42 от с. закон. Реализирането на същия по последния посочен ред обуславя евентуално позоваване на ЗАНН, но не и в процесния спор.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие на материалния закон, като твърдяното негово нарушение не се установява. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, основателна е претенцията на ответната страна в настоящото производство – Комисия за защита на личните данни, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в размер на 100.00 (сто) лева, определен съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6029 от 3.10.2016 г. по адм. дело № 7398 по описа за 2016 г. на административен съд - София град.
ОСЪЖДА административен съд - Пловдив да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата 100.00 лв., съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.