Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

С решение № 4989 от 14.08.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 11562/2019 г. по описа на Софийския градски съд, след частична отмяна на решение № 166429/15.07.2019 г. по гр. д. № 73292/2018 г. на Софийския районен съд, са уважени предявените от И. Г. Х. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „фармацевт-магистър, ръководител на аптека“ при „МЕД ЕКО“ ООД; и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 31.10.2018 г. – 30.04.2019 г. в размер на сумата 4 391,64 лв. По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ въззивният съд е доприсъдил сумата от 1 804,69 лв. - трудово възнаграждение за м.04. и м.05.2018 г., като претенцията е уважена от двете инстанции общо до размера на сумата 2 873,13 лева и е отхвърлена за разликата до предявения размер от 3 210 лв. Първоинстанционното решение е потвърдено изцяло в частта по иска по чл.213, ал. 2 КТ за сумата 5 128 лв. – обезщетение за недопускането на ищцата до работа в периода 21.06.2018 г. – 31.10.2018 г.

Касаторът „МЕД ЕКО“ ООД, чрез адв. С. Т. обжалва въззивното решение в частите му по исковете по чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ и по чл.128, т.2 КТ, като сочи, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че касационният контрол следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следния (уточнен от настоящия състав) въпрос - за приложението на чл. 193, ал. 3 КТ, когато обясненията на работника или служителя преди налагане на дисциплинарното наказание не са изслушани или дадени по негова вина. Твърди се, че въззивното решение противоречи на установената съдебна практика на ВКС - решение № 226/22.05.2012 г. по гр. д. № 917/2011 г., IV г. о., решение № 307/24.06.2011 г. по гр. д. № 2116/2018 г., III г. о., решение № 10/30.01.2014 г. по гр. д. № 3911/2013 г., IV г. о. и др.

Касационна жалба срещу решението в частта му, с която е отхвърлен искът по чл.213, ал.2 КТ, е подадена от И. Г. Х., чрез адв.Л. Б.. Изложени са доводи за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1) допустимо ли е работодателят да издаде заповед за ползването на отпуск - платен или неплатен, без работникът да го е искал и без да има писмена молба за ползването му; 2) издадените от работодателя заповеди за отпуск, без да има писмена молба от работника, представляват ли пречка за работника да полага труд и могат ли да се считат за проявна форма на недопускане до работа; 3) следва ли работодателят да плати обезщетение за това, че служебно е наредил работникът да бъде в отпуск, по-голямата част от който е неплатен. Сочи се практика, на която според касатора въззивното решение противоречи.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба на „МЕД ЕКО“ ООД е процесуално недопустима за разглеждане в частта, с която се обжалва въззивното решение по предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лв. В разглеждания случай иска за заплащане на трудово възнаграждение е с цена 3 210 лв., която е под предвидения праг за допустимост на касационното обжалване, поради което касационното производство в тази част следва да се прекрати.

В останалите си части касационните жалби са допустими - подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

По делото е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищцата И. Х. е заемала длъжността „фармацевт магистър, ръководител аптека“ при ответника. На 07.08.2018 г. ищцата е получила заповед № 89/02.07.2018 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 325, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие, която заповед съдът е приел, че не е произвела правно действие и трудовият й договор не е бил прекратен. С последваща заповед № 95/20.09.2018 г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 330, ал.2, т. 6 КТ - поради дисциплинарно уволнение. Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е счел, че работодателят не е спазил императивното изискване на чл. 193, ал. 1 КТ да поиска обяснения от ищцата за извършеното нарушение на трудовата дисциплина, послужило като основание за налагане на наказанието дисциплинарно уволнение. Приел е, че изготвеното от работодателя писмено искане за обяснение не е връчено на служителката при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели, тъй като представените документи са оспорени от ищцата, а доколкото същите са частни свидетелстващи документи, те нямат обвързваща доказателствена сила и са негодни да докажат факта на връчване на искането. Направен е извод, че допуснатото нарушение в процедурата по налагане на дисциплинарното наказание обуславя незаконосъобразността на заповедта и само на това основание уволнението следва да бъде отменено. Като последица от уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, съдът е уважил и съединените искове за възстановяване ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа в периода 31.10.2018 г. - 30.04.2019 г. в размер на сумата 4 391,64 лв.

По иска с правно основание чл.213, ал.2 КТ съдът е приел, че ответникът не е създавал пречки на ищцата да изпълнява трудовата си функция до прекратяването на трудовия й договор. Не представляват такава пречка и издадените от работодателя заповеди, с които е разрешено на ищцата ползването на отпуск, а освен това - не се установява тя да се е явила на работното си място (в аптеката) за да изпълнява трудовите си функции и някой от представителите на работодателя или лично управителят да й е попречил за това. Посочено е, че посещенията й в офис на ответното дружество не представляват явяване по месторабота. Поради това, иска за заплащане на обезщетение за недопускане на ищцата до работа в размер на сумата 5 128 лв. е счетен за неоснователен и е отхвърлен.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставеният в изложението на касатора „МЕД ЕКО“ ООД правен въпрос - за приложението на чл. 193, ал. 3 КТ, когато обясненията на работника или служителя преди налагане на дисциплинарното наказание не са изслушани или дадени по негова вина - е обусловил решаващите изводи на въззивния съд по исковете по чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ и са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване за проверка за противоречие на въззивното решение с посочените от касатора решения на състави на ВКС.

Формулираните в изложението към касационната жалба на И. Х. въпроси не кореспондират с приетото за установено от съда и решаващите му изводи, поради което същите не могат да обусловят селектирането на жалбата. В решенията на ВКС, на които страната се позовава, съдебните състави са приели, че за да се ангажира отговорността на работодателя по чл. 213, ал. 2 КТ, е необходимо работникът/служителят да е посетил, макар и един единствен път, предприятието и да е заявил готовност да престира труд по трудовото правоотношение (решение № 191/04.05.2011 г. по гр. д. № 656/2010 г., IV г. о., решение № 518/08.07.2010 г. по гр. д. № 374/ 2009 г., IV г. о., решение № 298/28.04.2010 г. по гр. д. № 3972/2008 г., I г. о., решение № 683/21.12.2010 г. по гр. д. № 1130/2009 г., IV г. о). Разяснено е, че тогава недопускането до работа е незаконно, тъй като е извършено от работодателя в нарушение на основното му задължение да осигури на работника/служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение. В този смисъл е и произнасянето на въззивния съд, поради което предпоставки за допускане на касационния контрол по жалбата на И. Х. не са налице.

С оглед приетото, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по жалбата на „МЕД ЕКО“ ООД, съдът намира, че производството по ч. гр. д. № 1970/2021 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., образувано по подадената от касатора частна жалба вх.№ 293094/26.11.2020 г. срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение №263391/29.10.2020 г. за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, следва да се присъедини за общо разглеждане с настоящото дело.

Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 280, ал. 3, т. 3, предл. 2-ро ГПК касационната жалба на „МЕД ЕКО“ ООД – [населено място], ЕИК 131325808, в частта й, имаща за предмет постановеното въззивно решение № 4989/14.08.2020 г. по възз. гр. д. № 11562/2019 г. на Софийски градски съд, по иска за трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ с цена - 3 210 лв.

ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази му част.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4989 от 14.08.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 11562/2019 г. по описа на Софийския градски съд в частите му по исковете по чл.344, ал.1, т.1 – т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ по жалбата на „МЕД ЕКО“ ООД.

УКАЗВА на касатора „МЕД ЕКО“ ООД – [населено място], с ЕИК – 131325808, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на сумата 147,83 лв. и да представи платежния документ по делото. В противен случай, производството по делото ще бъде прекратено.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4989 от 14.08.2020 г. по възз. гр. д. № 11562/2019 г. по описа на Софийски градски съд в частта му по иска по чл.213, ал.2 КТ, предмет на жалбата на И. Г. Х..

СЪЕДИНЯВА производството по ч. гр. д. №1970/2021 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., за общо разглеждане с настоящото дело.

Определението в частта, с която е прекратено касационното производство подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на ВКС. В останалата част – определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.