КС потвърди принципа на правовата държава и защити правата на собственост, труд и свободно придвижване от несъразмерни ограничения

Конституционният съд (КС) с Решение № 3 от 19 февруари 2026 г. по конституционно дело № 15 от 2025 г., обнародвано в Държавен вестник, брой 23 от 27.02.2026 г., обяви за противоконституционна разпоредбата на § 45, т. 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (ДВ, бр. 64 от 2025 г.). Тази разпоредба въвеждаше нов текст – чл. 147, ал. 9а в Закона за движението по пътищата (ЗДвП), който създаваше пречка за извършване на технически преглед на превозни средства при наличие на неплатени глоби.

Същността на оспорената разпоредба

Оспорената разпоредба на чл. 147, ал. 9а ЗДвП предвиждаше, че преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство (ППС) се извършва само след установяване на липсата на задължения на собственика или вписания ползвател, както и на лицето, представящо ППС, за заплащане на глоба или имуществена санкция за нарушения по ЗДвП, наложени с влязло в сила наказателно постановление, фиш или електронен фиш. Тези задължения трябваше да са свързани с извършени със същото превозно средство нарушения.

Конституционното дело и аргументите на страните

Делото беше образувано по искане на омбудсмана на Република България. Той твърдеше, че новата разпоредба противоречи на основни конституционни принципи като правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията), правото на собственост (чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията), правото на труд (чл. 16 и чл. 48, ал. 1 от Конституцията) и свободата на придвижване (чл. 35, ал. 1 от Конституцията).

В подкрепа на искането се обявиха още министърът на транспорта и съобщенията, Висшият адвокатски съвет и изтъкнати специалисти, доц. д.н. Изабела Чакърова-Димитрова и доц. д-р Златимир Орсов. Основните аргументи бяха:

• Разпоредбата създава изкуствена пречка пред упражняването на правото на собственост и пълноценното използване на превозното средство, без това да е свързано с легитимната цел на техническите прегледи.
• Държавата прехвърля собствената си административна неефективност при събиране на глоби върху гражданите, подкопавайки принципа на правовата държава.
• Ограничава се правото на свободно придвижване и правото на труд, тъй като за много граждани автомобилът е основно средство за достъп до работното място и упражняване на професия.
• Предвиденото ограничение е несъразмерно и не допринася пряко за пътната безопасност, а по-скоро е средство за принуда за плащане на публични вземания извън установения ред за принудително изпълнение.

Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ изрази мнение, че повишаването на събираемостта на глобите е мярка за подобряване на дисциплината и пътната безопасност, но призна, че ограничението следва внимателно да се анализира за неговата пропорционалност и може да доведе до нежелан резултат, при който ППС ще се управляват без преглед.

Мотивите на Конституционния съд

Конституционният съд взе предвид, че периодичните прегледи за техническа изправност на ППС са мярка за безопасност на движението по пътищата и опазване на околната среда, уредена и от правото на Европейския съюз (Директива 2014/45/ЕС). Със създаването на чл. 147, ал. 9а ЗДвП обаче, прегледът се превръща в средство за принуда за изпълнение на публични задължения.

КС припомни своята трайна практика, че „обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си по принудително събиране на наложените глоби, по никакъв начин не може да бъде основание за фактическо санкциониране на гражданите“ (Решение № 3 от 2021 г. по к.д. № 11/2020 г.; Решение № 6 от 2023 г. по к.д. № 7/2023 г.).

Нарушение на основни конституционни права:

• Право на собственост (чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията): КС установи, че неплащането на глоби води до невъзможност за законосъобразно ползване на ППС, независимо от техническата му изправност. Още по-сериозно е ограничението, когато ППС се представя от трето лице с неплатени глоби – тогава собственикът или ползвателят също биват лишени от възможността да използват законно вещта си. Неплатените санкции на практика се превръщат в тежест, следваща вещта.
• Право на труд и свободна стопанска инициатива (чл. 16 и чл. 48, ал. 1 от Конституцията): Разпоредбата рефлектира върху законността на ползването на ППС, които могат да са предмет на занятие или дейност. С това законодателят лишава гражданите от съществуващи гаранции за техните права, като предвижда друг ред за принуда извън законовите процедури по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) или Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
• Принцип на пропорционалност и правова държава: КС подчерта, че принудата за изпълнение на публични вземания чрез ограничаване на права не може да бъде пропорционално средство, ако не се осъществява в рамките на установените правила, основани на принципите на законност, обективност, добросъвестност и право на защита.

Решението на Конституционния съд

Въз основа на изложените съображения Конституционният съд обяви за противоконституционна разпоредбата на § 45, т. 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (ДВ, бр. 64 от 2025 г.), с която беше приета разпоредбата на чл. 147, ал. 9а ЗДвП.

Това решение е важно потвърждение на принципите на правовата държава и защитата на основните права на гражданите, гарантирани от Конституцията, като не допуска държавата да използва несъразмерни методи за събиране на публични вземания, които заобикалят установените правни процедури и пряко засягат конституционно защитени права.