Нови стандарти за превенция, контрол и отчитане на инфекциите, свързани с медицинското обслужване и антимикробната резистентност

Въведение: Цялостен Подход към Инфекциите, Свързани с Медицинското Обслужване

С обнародването в Държавен вестник, бр. 35 от 14.04.2026 г., на Наредба № Н-4 от 30 март 2026 г. за организацията на профилактиката и контрола на инфекциите, свързани с медицинското обслужване, Министерството на здравеопазването въвежда нов, унифициран регулаторен режим в борбата с инфекциите, свързани с медицинското обслужване (ИСМО), известни още като вътреболнични инфекции. Този ключов нормативен акт цели да оптимизира превенцията, контрола и отчитането на тези инфекции, както и да ограничи антимикробната резистентност (АМР) в лечебните заведения.

Основна Цел и Обхват на Наредбата

Наредбата урежда организацията на профилактиката и контрола на ИСМО, дефинирайки ги като инфекции, придобити от пациенти във връзка с медицинско обслужване или от медицински и друг персонал на лечебното заведение. Тя не се прилага за остри заразни болести, когато инфекцията е съществувала или е била в инкубационен период при постъпване на пациента и не е свързана с предходно медицинско обслужване.

ИСМО се установяват както по време на хоспитализация и извънболнично лечение, така и след изписване, в срокове, посочени в Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести (чл. 3).

Организация на Профилактиката и Контрола

Наредбата ясно разграничава отговорностите за профилактика и контрол на ИСМО в лечебните заведения:

• Ръководителят на лечебното заведение носи основна отговорност за осигуряване на условия, обучение на персонала, утвърждаване на годишни планове и предприемане на мерки при възникнали ИСМО (чл. 8).
• Лицата по контрол на инфекциите (лекари, инспектори по обществено здраве, медицински сестри и др. с обучение в областта) подпомагат комисиите по ВБИ, контролират прилагането на мерки и участват в разследването на случаи (чл. 9).
• Микробиологичната лаборатория участва във формирането на политиката, осъществява методическо ръководство, мониторира антимикробната резистентност и изпраща данни до Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) (чл. 12).
• Екип по антибиотична политика, мултидисциплинарен по състав, разработва политиката на лечебното заведение и осъществява мониторинг на антибиотичната употреба (чл. 14).
• Звеното за централно снабдяване със стерилни материали (ЦССМ) е специализирано звено за обеззаразяване на медицински изделия (чл. 15).

Мерки за Ограничаване на Разпространението и Отчет

Наредбата въвежда детайлни мерки за:

• Незабавно предприемане на противоепидемични мерки при съмнение за ИСМО (чл. 16).
• Селективен скрининг за безсимптомно носителство на множествено-резистентни причинители (чл. 17).
• Мерки при заразяване на персонал, включително временно преустановяване на участие в рискови процедури или преместване (чл. 18).
• Уведомяване и регистриране на случаи на ИСМО (чл. 19, чл. 21, чл. 22).
• Действия при епидемичен взрив, включително сформиране на екип за управление на взрива и сътрудничество с РЗИ и НЦЗПБ (чл. 20).

Приложенията към Наредбата детайлизират стандартните и допълнителни предпазни мерки (Приложение № 1), методите за контрол на почистване, дезинфекция и стерилизация (Приложение № 2), превенцията на наранявания с остри и режещи предмети (Приложение № 3), както и изисквания към планове и програми за контрол на ИСМО и АМР (Приложения № 4 и № 5).

Отмяна на Предходни Наредби

Наредба № Н-4 от 2026 г. отменя два ключови нормативни акта, които до момента регулираха въпросите на вътреболничните инфекции:

• Наредба № 2 от 2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции (обн., ДВ, бр. 8 от 2005 г.; изм., бр. 69 от 2010 г.).
• Наредба № 3 от 2013 г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции (ДВ, бр. 43 от 2013 г.).

Тази отмяна консолидира регулаторния режим и осигурява единна правна рамка за дейностите по профилактика и контрол на ИСМО.

Изменения в Други Нормативни Акта

Новата наредба въвежда и промени в други съществуващи нормативни актове, за да синхронизира законодателството:

• Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести:
  • Алинея 3 на чл. 2 се отменя (§ 2, т. 1).
  • Създава се изцяло нов раздел IIIа с чл. 28а (§ 2, т. 2), който детайлизира реда за регистрация, съобщаване и отчет на специфични здравни проблеми. Този нов раздел изисква лечебните заведения да изпращат тримесечни сведения на регионалните здравни инспекции (РЗИ), които от своя страна обобщават информацията и я изпращат на НЦОЗА и НЦЗПБ за годишен анализ.
• Наредба № 7 от 2016 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Педиатрия“: Препратката към отменената Наредба № 3 от 2013 г. в Приложението към чл. 1, ал. 1, раздел ІV, подраздел „Б. Второ ниво на компетентност“, т. 2.3.3.1.3 е заличена и заменена с обща препратка към „наредбата по чл. 60, ал. 4 от Закона за здравето“, т.е. настоящата Наредба № Н-4 (§ 3).
• Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи: Препратките към отменената Наредба № 2 от 2005 г. и медицинския стандарт за вътреболнични инфекции в чл. 31, ал. 2 и в Приложение № 1 към чл. 13, раздел „II. Специфични изисквания“, т. 2 също са заменени с обща препратка към „наредбата по чл. 60, ал. 4 от Закона за здравето“ (§ 4).
• Наредба № 4 от 2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“: Препратката към „медицинския стандарт за вътреболнични инфекции“ в Приложението към член единствен, раздел 3 „Изисквания към лечебните заведения за осъществяване на дейността по специалността ПВЕХ“, т. 3.2.1.1.7 е заменена с „наредбата по чл. 60, ал. 4 от Закона за здравето“ (§ 5).

Заключение

Наредба № Н-4 от 2026 г. представлява значителна стъпка към подобряване на стандартите за хигиена и контрол на инфекциите в българските лечебни заведения. С нейното влизане в сила се осигурява по-ясна, консолидирана и съвременна правна рамка, която ще подпомогне ефективната профилактика на ИСМО и борбата с антимикробната резистентност, спестявайки усилията и времето на действащите юристи да четат целия оригинален документ.