Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети петчленен състав)

13 май 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Митнически съюз — Митнически кодекс на Съюза — Право на обжалване — Член 44, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 — Решение, отнасящо се до обвързваща тарифна информация — Съдебно обжалване — Поправка — Обратно действие “

По дело T‑150/25

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия) с акт от 30 януари 2025 г., постъпил в Съда на 21 февруари 2025 г., в рамките на производство по дело

Zollamt Österreich

срещу

G GmbH

ОБЩИЯТ СЪД (пети петчленен състав),

състоящ се от: M. Sampol Pucurull (докладчик), председател, T. Pynnä, J. Laitenberger, M. Stancu и W. Valasidis, съдии,

генерален адвокат: J. Martín y Pérez de Nanclares,

секретар: P. Cullen, администратор,

предвид това, че на 7 март 2025 г. на основание член 50б, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз Съдът прехвърли преюдициалното запитване на Общия съд,

предвид това, че делото е от сферата по член 50б, първа алинея, буква в) от Статута на Съда на Европейския съюз и не повдига самостоятелен тълкувателен въпрос по смисъла на член 50б, втора алинея от посочения статут,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид изложеното в съдебното заседание от 10 декември 2025 г.,

като има предвид становищата, представени:

–за G Gmbh, от W. Gappmayer, Rechtsanwalt,

–за италианското правителство, от S. Fiorentino, в качеството на представител, подпомаган от F. Meloncelli, avvocato dello Stato,

–за Европейската комисия, от A. Demeneix и B. Eggers, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 21 януари 2026 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 33, 34, 44 и 45 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 2013 г., стр. 1, наричан по-нататък „Митническият кодекс на Съюза“).

2 Запитването е отправено в рамките на спор между G GmbH и Zollamt Österreich (австрийска митническа служба, наричана по-нататък „митническата служба“) по повод на тарифното класиране на турникети за еднократна употреба в решение, отнасящо се до обвързваща тарифна информация (наричана по-нататък „ОТИ“).

Правна рамка

Правото на Съюза

3 Съображения 26 и 27 от Митническия кодекс на Съюза гласят:

„(26)За да се осигури баланс между нуждите на митническите органи по отношение на правилното прилагане на митническото законодателство, от една страна, и правото на икономическите оператори да бъдат третирани справедливо, от друга страна, митническите органи следва да получат широки контролни правомощия, а икономическите оператори — право на обжалване.

(27)В съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз е необходимо като допълнение към правото на обжалване на всяко решение, взето от митническите органи, да се предвиди правото на всяко лице да бъде изслушано преди вземането на решение, което би го засегнало неблагоприятно. […]“.

4 Раздел 3, озаглавен „Решения, свързани с прилагане на митническото законодателство“, от дял I, глава 2 от Митническия кодекс на Съюза включва членове 22—37.

5 Член 33 от Митническия кодекс на Съюза, озаглавен „Решения, отнасящи се до [ОТИ]“, предвижда в параграф 1:

„Въз основа на подадено заявление митническите органи издават решения, отнасящи се до [ОТИ] […].

[…]“.

6 Член 34 от Митническия кодекс на Съюза, озаглавен „Управление на решения, отнасящи се до [ОТИ]“, гласи в параграфи 1 и 3—6:

„1.Валидността на решение ОТИ се прекратява преди края на срока, посочен в член 33, параграф 3, когато то престане да отговаря на законовите изисквания в резултат на което и да е от следните:

a)приемането на изменение на номенклатурите, посочени в член 56, параграф 2, букви а) и б);

б)приемането на мерките, посочени в член 57, параграф 4;

с действие от датата на прилагане на това изменение или на тези мерки;

[…] 3.Валидността на решенията ОТИ […] не се прекратява със задна дата.

4.Чрез дерогация от член 23, параграф 3 и член 27 решенията ОТИ […] се обезсилват, ако са издадени въз основа на невярна или непълна информация от заявителите.

5.Решенията за ОТИ […] се отменят в съответствие с член 23, параграф 3 и член 28. Тези решения обаче не се отменят по искане на титуляря на решението.

6.Решенията ОТИ […] не подлежат на изменение“.

7 Раздел 6, озаглавен „Жалби“, от дял I, глава 2 от Митническия кодекс на Съюза включва членове 43—45.

8 Член 44 от Митническия кодекс на Съюза, озаглавен „Право на обжалване“, предвижда:

„1.Всяко лице има право да обжалва решенията на митническите органи, отнасящи се до прилагането на митническото законодателство, които го засягат пряко и лично.

[…] 2.Правото на обжалване може да се упражни най-малко на две нива:

a)първоначално — пред митническите органи или пред правораздавателен или друг орган, определен за тази цел от държавите членки;

б)впоследствие — пред по-висша независима инстанция, която може да бъде правораздавателен орган или еквивалентен специализиран орган съгласно действащите разпоредби в държавите членки.

[…] 4.Държавите членки осигуряват процедура на обжалване, която позволява бързо потвърждение или поправка на решенията, взети от митническите органи“.

9 Член 45 от Митническия кодекс на Съюза, озаглавен „Спиране на изпълнението“, предвижда:

„1.Подаването на жалбата не спира изпълнението на обжалваното решение.

2.Въпреки това митническите органи спират изцяло или частично изпълнението на такова решение, когато имат основателно съмнение относно съответствието на обжалваното решение с разпоредбите на митническото законодателство или когато съществува опасност да бъде нанесена непоправима вреда на заинтересованото лице“.

[…].

Австрийското право

10 Член 279 от Bundesabgabenordnung (Федерален данъчен кодекс) предвижда:

„1. Освен случаите по член 278 Verwaltungsgericht (Административен съд) винаги сам решава по същество. В диспозитива и в мотивите съдът може да замени становището на данъчния орган със свое, да измени обжалваното решение, да го отмени или да отхвърли жалбата срещу обжалваното решение като неоснователна.

2. При отмяна на обжалваното решение производството се възстановява в положението преди постановяването му.

[…]“.

Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

11 На 27 октомври 2022 г. по искане на G митническата служба издава решение, отнасящо се до ОТИ, за стока с описание „турникет за еднократна употреба“, която класира в код 4008 2190 00 от интегрираната тарифа на Европейския съюз, със срок на валидност от 27 октомври 2022 г. до 26 октомври 2025 г.

12 На 22 ноември 2022 г. G подава жалба по административен ред срещу решението на митническата служба, като твърди, че извършеното тарифно класиране е фактически неправилно. Митническата служба отхвърля подадената по административен ред жалба.

13 На 5 май 2023 г. G обжалва решението на митническата служба пред Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд, Австрия). С решение от 12 март 2024 г. Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд) уважава жалбата и изменя това решение, като класира разглежданата стока в код 4014 9000 00 от интегрираната тарифа на Европейския съюз, считано от датата, на която посоченото решение е било издадено от митническата служба.

14 Митническата служба подава ревизионна жалба срещу решението на Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд) пред Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия), който е запитващата юрисдикция, с мотива, че на основание член 279 от Федералния данъчен кодекс Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд) възнамерявал да измени с обратна сила посоченото в точка 11 по-горе решение, отнасящо се до ОТИ, което не било допустимо според Митническия кодекс на Съюза, по-специално по силата на член 34, параграфи 3 и 6.

15 Според запитващата юрисдикция в съответствие с член 279, параграф 1 от Федералния данъчен кодекс Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд) е оправомощен да замени становището на митническата служба със своето становище и следователно да измени разглежданото решение с обратна сила, считано от датата, на която то е било издадено от митническата служба.

16 Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, че Митническият кодекс на Съюза изрично предвижда в член 34, параграф 4, че отмяна с обратна сила на решения, отнасящи се до ОТИ, се извършва само когато те се основават на невярна или непълна информация, предоставена от заявителя. От друга страна, запитващата юрисдикция констатира, че по силата на член 34, параграф 3 от този кодекс валидността на решенията, отнасящи се до ОТИ, не се прекратява със задна дата. Накрая, запитващата юрисдикция отбелязва, че по силата на член 34, параграф 6 от Митническия кодекс на Съюза решенията, отнасящи се до ОТИ, не подлежат на изменение.

17 Запитващата юрисдикция обаче изразява съмнения по въпроса дали член 34 от Митническия кодекс на Съюза има последици за жалбите, подадени на основание член 44 от същия кодекс.

18 При тези условия Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)Трябва ли членове 33, 34, 44 и 45 от [Митническия кодекс на Съюза], с оглед на обстоятелството, че съгласно член 44, параграф 4 от този [кодекс] държавите членки осигуряват процедура на обжалване, която позволява бързо потвърждение или поправка на решенията, взети от митническите органи, да се тълкуват в смисъл, че решението по жалба по член 44, параграф 2 от [Митническия кодекс на Съюза] срещу издадена съгласно член 33 от него [ОТИ] има действие с обратна сила към датата на издаването на тази [ОТИ] от митническата служба?

2)При отрицателен отговор на първия въпрос:

Трябва ли членове 33, 34, 44 и 45 от [Митническия кодекс на Съюза] да се тълкуват в смисъл, че в националните си процесуални правила държавите членки могат да предвидят, че решението по жалба по член 44, параграф 2 от този [кодекс] срещу издадена съгласно член 33 от него [ОТИ] има действие с обратна сила към датата на издаването на тази [ОТИ] от митническата служба?“.

По преюдициалните въпроси

19 С двата си преюдициални въпроса, които следва да се разгледат заедно, по същество запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 44, параграф 4 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която предвижда, че решението на съдебен орган, сезиран с жалба, подадена в съответствие с член 44, параграф 2 от този кодекс, срещу решение, отнасящо се до ОТИ, има действие с обратна сила към датата на издаване на това решение, отнасящо се до ОТИ, от митническите органи.

20 В съответствие с член 44, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза титулярят на решение на митнически орган, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, има право да обжалва посоченото решение.

21 Освен това в съответствие с член 44, параграф 4 от Митническия кодекс на Съюза държавите членки осигуряват процедура на обжалване, която позволява бързо потвърждение или поправка на решенията, взети от митническите органи.

22 От това следва, че решенията, приети от съдебните органи, водят или до потвърждаване, в случай че жалбата бъде отхвърлена, или до поправка, в случай че жалбата бъде уважена, на обжалваните пред посочените органи решения, отнасящи се до ОТИ.

23 Налага се обаче констатацията, че член 44, параграф 4 от Митническия кодекс на Съюза не уточнява по какъв начин трябва да се поправят решенията, отнасящи се до ОТИ, тъй като не определя термина „поправка“ или не препраща по този повод към националното право.

24 От постоянната съдебна практика обаче следва, че значението и обхватът на термините, за които правото на Съюза не дава никакво определение и не препраща към правото на държавите членки, трябва да се определят в съответствие с обичайното им значение в общоупотребимия език, като се държи сметка за контекста, в който те се използват, и за целите, преследвани от правната уредба, от която са част (вж. решение от 20 ноември 2025 г., Servoprax (Медицински турникети), C‑631/23, EU:C:2025:906, т. 45 и цитираната съдебна практика).

25 В това отношение, на първо място, следва да се отбележи, че в общоупотребимия език глаголът „да поправи“ се определя като обозначаващ действието да се коригира или измени нещо, за да стане то точно или подходящо.

26 Макар текстът на член 44, параграф 4 от Митническия кодекс на Съюза да не позволява да се определи еднозначно дали предвидената в него поправка поражда обратно действие, все пак следва да се отбележи, че бързата поправка на незаконосъобразно решение, отнасящо се до ОТИ, може да доведе до изменение с обратно действие на това решение. Всъщност по този начин титулярят на неправилното решение, отнасящо се до ОТИ, ще се ползва от пълна поправка именно за да бъде въведена подходящата класификация, като се предполага, че неправилната ОТИ никога не е била валидна.

27 При това положение, ако в текста на член 44, параграф 4 от Митническия кодекс на Съюза не е посочено друго, понятието „поправка“ може да се разбира като неизключващо поправка с обратно действие, която има за цел да придаде на решението, отнасящо се до ОТИ, съдържанието, което то е трябвало да има още с приемането му.

28 На второ място, що се отнася до контекстуалния анализ, първо, следва да се отбележи, че нито член 33 от Митническия кодекс на Съюза, нито член 34 от същия кодекс могат да бъдат релевантни, за да се прецени съвместимо ли е с правото на Съюза национално законодателство, което предвижда, че решението на съдебен орган, сезиран с жалба, подадена в съответствие с член 44, параграф 2 от посочения кодекс, срещу решение, отнасящо се до ОТИ, има действие с обратна сила, считано от датата на издаване на това решение от митническите органи.

29 Всъщност членове 33 и 34 от Митническия кодекс на Съюза, от една страна, и член 44 от този кодекс, от друга страна, се съдържат в различни раздели на Митническия кодекс на Съюза, първите се съдържат в раздел 3, озаглавен „Решения, свързани с прилагането на митническото законодателство“, от дял I, глава 2 от този кодекс, а член 44 попада в раздел 6, озаглавен „Жалби“ от дял I, глава 2 от този кодекс.

30 От друга страна, член 33 от Митническия кодекс на Съюза предоставя компетентност за издаване на ОТИ на митническите администрации на държавите членки, натоварени с прилагането на митническото законодателство. Освен това член 34 от Митническия кодекс на Съюза урежда управлението на ОТИ, и по-специално прекратяването на валидността, отмяната, изменението или обезсилването на решенията, отнасящи се до ОТИ, от митническите органи. Съдебните органи, на които е възложено да се произнасят в съответствие с член 44 от Митническия кодекс на Съюза по жалбите срещу решенията, взети от митническите органи, трябва обаче да бъдат разграничени от митническите органи (вж. в този смисъл решение от 21 септември 2023 г., OGL-Food Trade Lebensmittelvertrieb, C‑770/21, EU:C:2023:690, т. 69).

31 Така, както отбелязва генералният адвокат в точка 50 от заключението си, действието във времето на решенията на митническите органи не може да обуславя това на решенията на съдебните органи, нито да оказва влияние върху последните, тъй като законодателят на Съюза не е приравнил третирането на решенията на съдебните органи с това на решенията на митническите органи.

32 Следователно въпросът дали решенията, приети по жалба, подадена по съдебен ред в съответствие с член 44, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза, имат обратно действие или не, не е уреден в членове 33 и 34 от същия кодекс.

33 Второ, от член 45 от Митническия кодекс на Съюза, който се съдържа в същия раздел като член 44 от този кодекс, следва, че митническите органи спират изцяло или частично изпълнението на решение, отнасящо се до ОТИ, което се обжалва, когато имат основателно съмнение относно съответствието на посоченото решение с разпоредбите на митническото законодателство или когато съществува опасност да бъде нанесена непоправима вреда на заинтересованото лице.

34 От практиката на Съда следва, че съдът, сезиран със спор, който се урежда от правото на Съюза, трябва да може да постанови временни мерки, за да гарантира пълната ефикасност на последващото съдебно решение относно съществуването на правата, предявени въз основа на правото на Съюза. Така член 45 от Митническия кодекс на Съюза не ограничава правомощието, с което разполагат съдебните органи, сезирани с жалба, подадена в съответствие с член 44, параграф 2 от същия кодекс, да спрат изпълнението на обжалваното решение, за да изпълнят задължението си да осигурят пълната ефикасност на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 11 януари 2001 г., Kofisa Italia, C‑1/99, EU:C:2001:10, т. 48 и 49).

35 Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 66 от заключението си, отлагането на изпълнението неизбежно е свързано с възможността за изменение с обратна сила на правното положение на икономическите оператори, за да им се спестят неоснователни финансови загуби, когато първоначалното решение се окаже погрешно.

36 При това положение член 45 от Митническия кодекс на Съюза не може да ограничи възможността, с която разполагат съдебните органи, сезирани с жалба, подадена в съответствие с член 44, параграф 2 от този кодекс, срещу решение, отнасящо се до ОТИ, да придадат обратно действие на взетото по тази жалба решение, за да изпълнят задължението си да осигурят пълната ефикасност на посочената жалба.

37 На трето място, следва да се отбележи, че подобно тълкуване се подкрепя и от целта на член 44 от Митническия кодекс на Съюза, която е да се гарантира правото на икономическите оператори да обжалват решение на митнически орган.

38 Всъщност, както следва от съображения 26 и 27 от Митническия кодекс на Съюза, държавите членки трябва да предвидят система от правни средства за защита, които да осигурят спазването на основното право на ефективна съдебна защита, гарантирано с член 47, първа алинея от Хартата на основните права.

39 Жалбата по съдебен ред обаче не може да се счита за ефективна, ако не премахва положението, произтичащо от незаконосъобразна ОТИ, и не поставя икономическия оператор, титуляр на решението за тази ОТИ, в положението, в което би се намирал, ако въпросната незаконосъобразност не е била допусната.

40 От друга страна, както отбелязва генералният адвокат в точка 62 от заключението си, запазването на действието на решение, отнасящо се до ОТИ, прието за незаконосъобразно, би могло да бъде в противоречие с правото на ефективна съдебна защита, тъй като това действие би се запазило спрямо икономически оператор, подал жалба по съдебен ред срещу това решение в предвидения срок.

41 Както става ясно от точки 26 и 27 по-горе, от друга страна, член 44, параграф 4 от Митническия кодекс на Съюза не може да бъде пречка съдебните органи, сезирани с жалба по силата на член 44, параграф 2 от посочения кодекс, да разпоредят решението по жалба, подадена срещу решение, отнасящо се до ОТИ, да действа с обратна сила от датата на издаване на тази ОТИ от митническия орган, за да изпълнят задължението си да осигурят пълната ефикасност на правото на Съюза.

42 Освен това следва да се припомни, че правната сигурност е сред общите принципи, признати от правото на Съюза. Окончателният характер на административното решение, придобит след изтичане на разумните срокове за обжалване или след изчерпване на правните средства за защита, допринася за посочената сигурност, от което следва, че правото на Съюза не изисква административен орган по принцип да бъде задължен да преразгледа административно решение, придобило такъв окончателен характер (решение от 13 януари 2004 г., Kühne & Heitz, C‑453/00, EU:C:2004:17, т. 24).

43 Както обаче припомня генералният адвокат в точки 60 и 61 от заключението си, принципът на правна сигурност изисква само действието на обжалвано решение, отнасящо се до ОТИ, да стане окончателно едва след като жалбата по съдебен ред бъде окончателно отхвърлена или, при липса на обжалване, считано от изтичането на предвидените за това срокове. Така принципът на правна сигурност не може да бъде изтъкнат като основание за запазване на действието на решение, отнасящо се до ОТИ, в периода от влизането му в сила до уважаването на жалбата по съдебен ред срещу него.

44 От друга страна, противно на довода на италианското правителство, че било трудно да се гарантира, че всички останали държави членки действително са запознати с национално съдебно решение за отмяна или поправка, което има обратно действие, следва да се констатира, че според член 21, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 343, 2015 г., стр. 558) за обмен и съхранение на информация относно заявленията и решенията, отнасящи се до ОТИ, и относно всякакви последващи събития, които може да повлияят върху първоначалното заявление или решение, се използва електронна система, създадена за тези цели съгласно член 16, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза. Следователно, както потвърждава Европейската комисия в съдебното заседание, когато решение, отнасящо се до ОТИ, е отменено или изменено вследствие на решение на съдебен орган, информацията се подава от съответния митнически орган в тази информационна система чрез код за инвалидност, свързан с решението, отнасящо се до ОТИ, заедно със съответната дата, и по този начин става видима за всички митнически органи.

45 С оглед на всички изложени по-горе съображения на преюдициалните въпроси следва да се отговори, че член 44, параграф 4 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба, която предвижда, че решението на съдебен орган, сезиран с жалба, подадена в съответствие с член 44, параграф 2 от този кодекс, срещу решение, отнасящо се до ОТИ, има действие с обратна сила към датата на издаване на това решение, отнасящо се до ОТИ, от митническите органи.

По съдебните разноски

46 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения,

ОБЩИЯТ СЪД (пети петчленен състав)

реши:

Член 44, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза

трябва да се тълкува в смисъл, че

допуска национална разпоредба, която предвижда, че решението на съдебен орган, сезиран с жалба, подадена в съответствие с член 44, параграф 2 от посочения регламент, срещу решение, отнасящо се до обвързваща тарифна информация, има действие с обратна сила към датата на издаване на това решение, отнасящо се до обвързваща тарифна информация, от митническите органи.

Sampol Pucurull

Pynnä

Laitenberger

Stancu

Valasidis

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 13 май 2026 година.

Подписи

*Език на производството: немски.