Член 19

Уреждане на разногласия между компетентните органи в презгранични случаи

1. В случаите, предвидени в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, и без да се засягат предвидените в член 17 правомощия, Органът може да съдейства на компетентните органи да постигнат съгласие в съответствие с предвидената в параграфи 2—4 от настоящия член процедура при наличието на някое от следните обстоятелства:

а) по искане на един или повече от съответните компетентни органи – ако даден компетентен орган възрази процедурно или по същество срещу действие, предложено действие или бездействие на друг компетентен орган;

б) в случаите, когато законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, предвиждат, че Органът може да съдейства по собствена инициатива – ако въз основа на обективни данни може да се установи, че има разногласие между компетентните органи.

Когато по силата на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове се изисква съвместно вземане на решение от компетентните органи и когато в съответствие с посочените актове Органът може по своя собствена инициатива да съдейства на компетентните органи за постигането на съгласие в съответствие с процедурата, предвидена в параграфи 2—4 от настоящия член, за разногласие се приема липсата на взето от тези органи съвместно решение в сроковете, посочени в тези актове.

1a. Съответните компетентни органи уведомяват без ненужно забавяне Органа за липсата на съгласие в следните случаи:

а) когато в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове е предвиден срок за постигане на съгласие между компетентните органи и е настъпило едно от следните събития:

i) срокът е изтекъл; или

ii) поне два компетентни органа сметнат въз основа на обективни данни, че има разногласие;

б) когато в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове не е предвиден срок за постигане на съгласие между компетентните органи и е настъпило едно от следните събития:

i) поне два компетентни органа сметнат въз основа на обективни данни, че има разногласие; или

ii) изтекат два месеца от датата, на която компетентен орган е получил искане от друг компетентен орган да предприеме дадено действие с оглед на спазването на тези актове, и получилият искането орган все още не е приел решение, което да удовлетворява това искане.

1б. Председателят преценява дали Органът следва да действа в съответствие с параграф 1. Когато се намесва по собствена инициатива, Органът уведомява съответните компетентни органи за решението си във връзка с тази намеса.

Когато по силата на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове се изисква съвместно решение, всички участващи в него компетентни органи отлагат индивидуалните си решения в очакване на вземането на решение от Органа по предвидената в член 44, параграф 3а процедура. Когато Органът реши да действа, всички участващи в съвместното решение компетентни органи отлагат решенията си до приключването на предвидената в параграфи 2 и 3 от настоящия член процедура.

2. Органът определя срок за помиряване между компетентните органи, като взема предвид приложимите срокове, определени в посочените в член 1, параграф 2 актове, както и сложността и неотложния характер на въпроса. На този етап Органът действа като медиатор.

3. ►M8 Когато съответните компетентни органи не успеят да постигнат съгласие по време на помирителната фаза по параграф 2, Органът може да вземе решение, с което да изиска от тези органи да предприемат конкретно действие или да се въздържат от определено действие с цел да бъде разрешен въпросът и да бъде спазено правото на Съюза. Решението на Органа е задължително за съответните компетентни органи. Решението на Органа може да задължи компетентните органи да отменят или изменят прието от тях решение или да упражнят предоставените им от приложимото право на Съюза правомощия. ◄

3a. Органът уведомява съответните компетентни органи за приключването на процедурите по параграфи 2 и 3 и, когато е приложимо, за решението си, взето съгласно параграф 3.

4. Без да се засягат правомощията на Комисията по член 258 ДФЕС, ако даден компетентен орган не се съобрази с решението на Органа и поради това не може да гарантира, че дадена финансова институция или, в контекста на предотвратяването и противодействието на изпирането на пари или на финансирането на тероризма, даден оператор на финансовия сектор, спазват пряко приложимите към тях изисквания съгласно законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2 от настоящия регламент, Органът може да приеме индивидуално решение, чийто адресат е тази финансова институция или оператор на финансовия сектор, с което да изиска от тях да предприемат необходимите действия, за да спазят задълженията си съгласно правото на Съюза, включително да прекратят дадена практика.

По въпросите във връзка с предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, когато съответните изисквания на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2 не са пряко приложими за операторите на финансовия сектор, Органът може също така да приеме решение в съответствие с първа алинея от настоящия член. За тази цел Органът прилага цялото приложимо право на Съюза, а когато това право на Съюза се състои от директиви – националното право, доколкото в него са транспонирани тези директиви. Когато приложимото право на Съюза се състои от регламенти и когато понастоящем тези регламенти изрично предвиждат възможност за избор от страна на държавите членки, Органът прилага и националното право, доколкото с него са били упражнени тези възможности.

5. Решенията, приети съгласно параграф 4, имат предимство пред всякакво предишно решение, прието по същия въпрос от компетентните органи. Всяко действие от страна на компетентните органи във връзка с факти, които са предмет на решение по параграф 3 или 4, трябва да е съвместимо с тези решения.

6. В доклада, посочен в член 50, параграф 2, председателят на Органа посочва естеството и вида на разногласията между компетентните органи, постигнатите споразумения и решенията, взети за уреждане на тези разногласия.