Член 19
Уреждане на разногласия между компетентните органи в презгранични случаи
1. В случаите, предвидени в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, и без да се засягат предвидените в член 17 правомощия, Органът може да съдейства на компетентните органи да постигнат съгласие в съответствие с предвидената в параграфи 2—4 от настоящия член процедура при наличието на някое от следните обстоятелства:
а) по искане на един или повече от съответните компетентни органи – ако даден компетентен орган възрази процедурно или по същество срещу действие, предложено действие или бездействие на друг компетентен орган;
б) в случаите, когато законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, предвиждат, че Органът може да съдейства по собствена инициатива – ако въз основа на обективни данни може да се установи, че има разногласие между компетентните органи.
Когато по силата на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове се изисква съвместно вземане на решение от компетентните органи и когато в съответствие с посочените актове Органът може по своя собствена инициатива да съдейства на компетентните органи за постигането на съгласие в съответствие с процедурата, предвидена в параграфи 2—4 от настоящия член, за разногласие се приема липсата на взето от тези органи съвместно решение в сроковете, посочени в тези актове.
1a. Съответните компетентни органи уведомяват без ненужно забавяне Органа за липсата на съгласие в следните случаи:
а) когато в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове е предвиден срок за постигане на съгласие между компетентните органи и е настъпило едно от следните събития:
i) срокът е изтекъл; или
ii) поне два компетентни органа сметнат въз основа на обективни данни, че има разногласие;
б) когато в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове не е предвиден срок за постигане на съгласие между компетентните органи и е настъпило едно от следните събития:
i) поне два компетентни органа сметнат въз основа на обективни данни, че има разногласие; или
ii) изтекат два месеца от датата, на която компетентен орган е получил искане от друг компетентен орган да предприеме дадено действие с оглед на спазването на тези актове, и получилият искането орган все още не е приел решение, което да удовлетворява това искане.
1б. Председателят преценява дали Органът следва да действа в съответствие с параграф 1. Когато се намесва по собствена инициатива, Органът уведомява съответните компетентни органи за решението си във връзка с тази намеса.
Когато по силата на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове се изисква съвместно решение, всички участващи в него компетентни органи отлагат индивидуалните си решения в очакване на вземането на решение от Органа по предвидената в член 44, параграф 3а процедура. Когато Органът реши да действа, всички участващи в съвместното решение компетентни органи отлагат решенията си до приключването на предвидената в параграфи 2 и 3 от настоящия член процедура.
2. Органът определя срок за помиряване между компетентните органи, като взема предвид приложимите срокове, определени в посочените в член 1, параграф 2 актове, както и сложността и неотложния характер на въпроса. На този етап Органът действа като медиатор.
3. ►M8 Когато съответните компетентни органи не успеят да постигнат съгласие по време на помирителната фаза по параграф 2, Органът може да вземе решение, с което да изиска от тези органи да предприемат конкретно действие или да се въздържат от определено действие с цел да бъде разрешен въпросът и да бъде спазено правото на Съюза. Решението на Органа е задължително за съответните компетентни органи. Решението на Органа може да задължи компетентните органи да отменят или изменят прието от тях решение или да упражнят предоставените им от приложимото право на Съюза правомощия. ◄
3a. Органът уведомява съответните компетентни органи за приключването на процедурите по параграфи 2 и 3 и, когато е приложимо, за решението си, взето съгласно параграф 3.
4. Без да се засягат правомощията на Комисията по член 258 ДФЕС, ако даден компетентен орган не се съобрази с решението на Органа и поради това не може да гарантира, че дадена финансова институция или, в контекста на предотвратяването и противодействието на изпирането на пари или на финансирането на тероризма, даден оператор на финансовия сектор, спазват пряко приложимите към тях изисквания съгласно законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2 от настоящия регламент, Органът може да приеме индивидуално решение, чийто адресат е тази финансова институция или оператор на финансовия сектор, с което да изиска от тях да предприемат необходимите действия, за да спазят задълженията си съгласно правото на Съюза, включително да прекратят дадена практика.
По въпросите във връзка с предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, когато съответните изисквания на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2 не са пряко приложими за операторите на финансовия сектор, Органът може също така да приеме решение в съответствие с първа алинея от настоящия член. За тази цел Органът прилага цялото приложимо право на Съюза, а когато това право на Съюза се състои от директиви – националното право, доколкото в него са транспонирани тези директиви. Когато приложимото право на Съюза се състои от регламенти и когато понастоящем тези регламенти изрично предвиждат възможност за избор от страна на държавите членки, Органът прилага и националното право, доколкото с него са били упражнени тези възможности.
5. Решенията, приети съгласно параграф 4, имат предимство пред всякакво предишно решение, прието по същия въпрос от компетентните органи. Всяко действие от страна на компетентните органи във връзка с факти, които са предмет на решение по параграф 3 или 4, трябва да е съвместимо с тези решения.
6. В доклада, посочен в член 50, параграф 2, председателят на Органа посочва естеството и вида на разногласията между компетентните органи, постигнатите споразумения и решенията, взети за уреждане на тези разногласия.
Изискване за поддържане на буфер за системен риск
Член 133Изискване за поддържане на буфер за системен риск1.Всяка държава членка може да въведе буфер за системен риск, съставен от базов собствен капитал от първи ред, за финансовия сектор или една или повече сфери на този сектор, с цел предотвратяване и намаляване на дългосрочни нециклични системни или макропруденциални рискове, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 575/2013, в...
Уреждане на разногласия между компетентните органи на различни държави членки
Чл. 163. (1) Когато по искане за обмен на информация по чл. 160, ал. 4 е получен отказ или не са били предприети действия в разумен срок, БНБ може да отнесе въпроса до Европейския банков орган (ЕБО), като поиска съдействието на ЕБО, съгласно чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010...
Правомощия за преодоляване или отстраняване на пречките пред възможността за преструктуриране: третиране на групата
Член 18Правомощия за преодоляване или отстраняване на пречките пред възможността за преструктуриране: третиране на групата1. Органът за преструктуриране на ниво група, заедно с органите за преструктуриране на дъщерните предприятия, след консултация с надзорната колегия и органите за преструктуриране на държавите, в чиято юрисдикция се намират значимите клонове, доколкото това засяга значимия клон, разглеждат изискваната съгласно член 16 оценка в рамките...
Действия за постигане на съвместно решение и за съгласуване на решения
Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Когато не е постигнато съвместно решение на органите за преструктуриране по чл. 19, ал. 4 в рамките на срока по чл. 19, ал. 6, органът за преструктуриране на ниво група по чл. 19, ал. 1 взема самостоятелно решение по плана за преструктуриране на групата....
Преглед на предложеното споразумение от компетентните органи и посредничество
Член 20Преглед на предложеното споразумение от компетентните органи и посредничество1. Институцията майка от Съюза представя на консолидиращия надзорник заявление за получаване на разрешение във връзка с всяко споразумение за вътрешногрупова финансова подкрепа, предложено в съответствие с член 19. Заявлението съдържа текста на предложеното споразумение и посочва субектите от групата, които желаят да бъдат страни по него.2. Консолидиращият надзорник незабавно препраща...
Колегии от надзорници
Член 21Колегии от надзорници1. В рамките на своите правомощия Органът насърчава и следи за ефикасността, ефективността и последователността на работата на колегиите от надзорници, когато те са създадени по силата на законодателните актове по член 1, параграф 2 и работи за подобряване на последователното и съгласувано прилагане на правото на Съюза от колегиите от надзорници. С цел да се сближат най-добрите...
Отнасяне на въпрос за съдействие до ЕБО
Чл. 228д. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) Когато комисията не е съгласна с решение, прието от надзорния орган на групата инвестиционни посредници относно работата на колегия от надзорни органи, може да отнесе съответния въпрос до ЕБО и да поиска съдействието му в съответствие с чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Консултации с ЕБО
Чл. 228з. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) Комисията за финансов надзор може да отнесе въпроса за разглеждане от ЕБО по реда на чл. 19, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 в случаите, когато:1. компетентен орган не ѝ е предоставил своевременно необходимата информация съгласно чл. 228е, ал. 1;2. искането за обмен на...
Постигане на съвместно решение с другите компетентни органи
Чл. 229д. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) (1) В случаите, когато съгласно чл. 230 и 231 комисията е консолидиращ надзорен орган или когато не е, но в надзора на консолидирана основа попада инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, който е дъщерно дружество на финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, комисията...
Индивидуално решение на консолидиращия надзорен орган
Чл. 236. (1) В случай че компетентните органи не достигнат до съвместно решение в сроковете по чл. 235, решението се взема на консолидирана основа от комисията, когато тя е консолидиращ надзорен орган, след отчитане на оценката на риска на дъщерните дружества, извършена от съответните компетентни органи. Когато в сроковете по чл. 235, ал. 1 някой от компетентните органи е отнесъл...