Производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от С. А. срещу решение № 94/07.01.2021 г., постановено по адм. дело № 9861/2020 г. по описа на Административен съд София-град.
Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи първоначалната жалба. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна по жалбата Директорът на ТП на НОИ София-град взема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приел за установено, че административният орган е издал правилен и законосъобразен административен акт. Оспореното решение е издадено от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Административният орган е взел предвид, че определеният по реда на чл. 70, ал. 4 - 7 от КСО индивидуален коефициент- 1,375 на жалбоподателя е по - благоприятен от ИК - 0,4344, изчислен по реда на чл. 70, ал. 8 - 9 от КСО съгласно нормативната уредба, приложима след 31.12.2018 г., от осигурителния му доход за периода от 01.01.1997г.-31.12.1999 г., поради което размерът на пенсията е определен от ИК-1,375. Следва да се отбележи, че и в приложимата нормативна уредба след 31.12.2018 г., осигурителният доход на жалбоподателя за периода 01.01.1997 г,- 31.12.1999 г. също задължително следва да бъде взет предвид при изчисляване на ИК.
По силата на чл. 70, ал. 8, изр. първо и посл. от КСО, за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периода след 31.12.1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по - малък от 36 месеца. Когато лицето няма осигурителен доход след 31.12.1999 г., какъвто е конкретния случай, индивидуалният му коефициент се изчислява от последния му осигурителен доход за 36 месеца до тази дата или от наличния му доход, когато доходът е за по - малък период.
Не намира нормативна опора и претенцията на жалбоподателя внесените за негова сметка осигурителни вноски за периода 1997 г.- 1999 г., през който е подлежал на задължително осигуряване във връзка с упражнявана трудова дейност, да бъдат пре - адресирани и считани за платени вноски за закупуване на съответен трудов стаж от годините на следването му /1970 г.-1975г./.
Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
Правният спор е свързан с осигурителния стаж на касатора за периода 01.01.97 г. - 31.12.99 г. Според същия, неправилно пенсията му е била определена в по-малък от следващия му се размер поради включване при изчисляването й на осигурителният му доход за този период. Пред административния орган и първоинстанционния съд жалбоподателят е поискал стажа за периода 97 - 99 г. да бъде заличен /или преадресиран и счетен за платени вноски за закупуване на стаж за друг период/, като тези въпроси са били решени от органа и съда правилно и обосновано. Със заявление за отпускане на лична пенсия /от 11.11.19 г./ подателя на касационната жалба е поискал изчисляването на същата за стаж по реда на чл.70 /4/-/7/ КСО, по който ред към осигурителния му доход до 01.01.97 г. се включва и осигурителния доход за периода след тази дата – до датата на отпускане на пенсията. Съгласно чл.70 /1/ АПК, доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в акта се носи от административния орган, който в хода на административното производство е изяснил релевантните обстоятелства, свързани с конкретния спорен период /97 - 99 г./. По административната преписка /и по делото/ е налична заверена осигурителна книжка за периода 01.09.94 г. – 31.12.99 г. Съответните страници от същата /л.36-38 по делото/ касаят годините 97, 98 и 99 г., като съгласно разпоредбата на чл.70 /4/ КСО, осигурителният доход на лицето за периода след 01.01.97 г. се включва при изчисляване на индивидуален. коефициент /ИК/. Това е задължително /по силата на закона/ и не е по избор на лицата, поради което ИК в казуса е определен законосъобразно. Едва с касационната жалба подателят и прави възражения и излага доводи, че за периода 97 - 99 г. е бил в чужбина и не се е намирал на територията на РБ, съответно – не се е самоосигурявал, каквито твърдения не са били изложени както пред административния орган, така и впоследствие - пред първоинстанционния съд и се правят за първи път с касационната жалба. Съгласно чл.220 АПК, ВАС преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В конкретния казус на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 /3/ КСО, ИК за която /1.375/ е определен законосъобразно по реда на чл.70 /4/ - /7/ КСО, с включване и на осигурителния доход за 97 - 99 г. Определеният от административния орган такъв коефициент е по-благоприятен от ИК, изчислен по реда на чл.70 /8/, /9/ КСО.Нтелни са и претенциите на касатора за преадресиране на внесеното за 97 - 99 г. и закупуването на стаж за 70-75 г., както и за определяне на добавки за отложено пенсиониране по чл.70 /2/ КСО.
В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на правния спор, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се определи в размер на 100.00 /сто/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 94/07.01.2021 г., постановено по адм. дело № 9861/2020 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА С. А., [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София-град съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.