Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. В. при ЦУ на НАП срещу решение № 137 от 20.08.2020 г. по адм. дело № 525/2019 г. по описа на Административен съд /АС/ Шумен, с което е отменен Ревизионен акт № Р – 03002718008027-091-001 от 08.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 222 от 03.10.2019 г. на директора на дирекция“ОДОП“ – гр. В., с който на Х. Х. са установени задължения по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за период 2016 г. в размер на 9 368,00 лева главница и 2 074,43 лева лихви за забава, както и дирекция „ОДОП“ – Варна е осъдена да заплати на лицето разноски в размер на 2050,00 лева.

Подадена е и частна жалба от Х. Х. срещу определение № 759 от 05.10.2020 г. по адм. дело № 525/2019 г. по описа на АС Шумен, с което по реда на чл. 248 ГПК е отхвърлено като неоснователно искането на лицето за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за разликата от 1200 лева до 1500 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т. 3 АПК. На първо място, касаторът поддържа, че първоинстанционният съд не е формирал мотиви за наличието на обстоятелства за провеждане на ревизионното производство по реда на чл.122 и сл. ДОПК. На второ място, оспорва извършения от АС Шумен анализ на събраните по делото доказателства, включително и констатациите на вещото...