Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Хасково, гр. Х., пл. „Общински“ №1 срещу Решение №295 от 20.04.2018 г. на Административен съд, гр. Х., постановено по административно дело №1306/2017 г.

С обжалваното решение съдът е отменил чл. 33, ал. 2 в частта „или определено от него длъжностно лице“ и §5 от Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване на движението на територията на О. Х. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – Общински съвет – Хасково, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е приел, че за жалбоподателите е налице правен интерес от оспорване на чл. 33, ал. 2 и §5 от Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване на движението на територията на О. Х (Наредбата). Не е отчел, че правният интерес трябва да е личен, пряк и правен, а за двамата жалбоподатели, от които за единия дори няма доказателства, че живее на територията на общината, такъв не е доказан. Сочи, че атакуваните разпоредби касаят особен кръг правни субекти и не представляват правило за поведение в широкия смисъл. Наред с това всяко санкционирано лице би могло да се защити лично пред съда с аргументи за противозаконност на подзаконовата нормативна уредба.

Неправилно съдът е приел, че липсва законова делегация за приемане на разпоредби във връзка с административнонаказателната дейност при установени административни нарушения по чл. 189 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП). Позовава се на чл. 17, 21, ал. 2 и чл. 22, ал. 4 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА), на чл. 3, т. 1 и чл. 4, т. 4 от Европейската харта за местно самоуправление и чл....