страница към решение по гр. дело №4312/2023 год. по описа на ВКС, ІV г. о., ГКР Е Ш Е Н И Е
№ 300
гр.София, 05.06.2025 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян
при секретаря Д. А. като разгледа докладваното от Х. М. гр. дело № 4312 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б. срещу въззивно решение № 112 от 27.06.2023 год., постановено по в. гр. дело №191/2023 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 2-ри граждански състав, в частта му, в която е потвърдено решение № 428 от 30.11.2022 год., постановено по гр. дело № 184/2022 год. по описа на ОС – Пазарджик, с което Прокуратурата на Р. Б. е осъдена за заплати на Г. Н. Ц. по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато на ищеца обвинение за извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК вр. с чл. 282, ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК вр. с чл. 316 НК вр. с чл. 309, ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за което е оправдан с присъда от 04.11.2020 год. по НОХД № 315/2017 год. по описа на РС – Пазарджик, потвърдена с решение от 14.04.2021 год. по ВНОХД № 42/2021 год. по описа на ОС – Пазарджик и е разпределена отговорността за разноските по делото.
С определение № 5001 от 04.11.2024 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Кои са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ вр. с чл. 4 ЗОДОВ и чл. 52 ЗЗД?
В касационната жалба на ответника се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд е присъдил обезщетението за неимуществени вреди в завишен размер, в противоречие с принципа на справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и без да обсъди всички установени по делото обстоятелства и в частност съдебното минало на ищеца /включващо две преходни осъждания, едното от които за престъпна проява в качеството му на длъжностно лице/. Освен това въззивната инстанция не се била произнесла по всички доводи и възражения на ответника, съдържащи се в подадената от него въззивна жалба.
Ответната страна Г. Н. Ц. счита, че въззивното решение е правилно в обжалваната част.
По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:
Отговор на този въпрос е даден в задължителната тълкувателна практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 11 /раздел ІІ от мотивите/ от ППВС № 4/1968 год., т. 11 и 13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 год. на ВКС по тълк. гр. дело № 3/2004 год., ОСГК, и основаната на нея, трайно установена практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 ГПК /Решение № 57 от 9.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 4641/2015 год., IV г. о., ГК, решение № 319 от 17.11.2015 год. на ВКС по гр. дело № 2829/2015 год., ІV г. о., ГК, Решение № 270 от 16.02.2018 год. на ВКС по гр. дело № 284/2017 год., ІV г. о., ГК, Решение № 281 от 30.11.2018 год. на ВКС по гр. дело № 582/2018 год., IV г. о., ГК, Решение № 388 от 21.06.2024 год. на ВКС по гр. дело № 1960/2023 год.., III г. о., ГК, Решение № 192 от 27.03.2024 год. на ВКС по гр. дело № 4814/2022 год., ІV г. о., ГК, Решение № 234 от 17.04.2024 год. на ВКС по гр. дело № 889/2023 год., ІV г. о., ГК, Решение № 377 от 19.06.2024 год. на ВКС по гр. дело № 4064/2023 год., III г. о., ГК, цитираните от касатора решения и др. Според тази константна практика, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДВ такива правно-релевантни обстоятелства – критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнато обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, какъв е техния вид /извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган, при завишени изисквания за почтеност, и е изпълнявана работа, свързани с отговорности в публичен интерес/ и дали ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за неотклонение – нейния вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус; съдебното му минало; разгласяване на обвинението и публичност /като се отчита спецификата на професията на пострадалия – когато обществото има оправдано завишени изисквания към морала и спазването на закона от изпълняващите я лица/.
Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението към периода на увреждането, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване. Справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същ вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези
Обезщетението за неимуществени вреди от деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт, но само за тези, които са пряка и непосредствена последица от процесното наказателно преследване. В този смисъл присъденото парично обезщетение следва да съответства на необходимостта от преодоляване на причинените вреди в тяхната цялост, т. е. да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост, но най-вече – с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяване на конкретно претърпените неимуществени вреди. Принципът на справедливост включва обезщетяване в най-пълна степен на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и само когато съдът е съобразил всички конкретни обстоятелства от значение за реално претърпените от увредения неимуществени вреди, размерът на обезщетението е определен в съответствие с чл. 52 ЗЗД. Поради това, в мотивите към решението съдът, в т. ч. въззивната инстанция, когато пред нея е спорен въпросът относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, трябва да обсъди всички конкретни обстоятелства, които е взел предвид, като посочи и тяхното значение за определения от него размер на обезщетението.
По същество на касационната жалба:
Въззивният съд е прел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК вр. с чл. 282, ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК вр. с чл. 316 НК вр. с чл. 309, ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК. За да определи обезщетението за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. въззивният съд е приел, че: 1/ престъплението, за което ищецът е обвинен, е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и е във връзка с длъжностното му качество – кмет на [населено място], общ. Септември; 2/ наказателното преследване е продължило около 6 години и 1 месец; 3/ на ищеца са били наложени мерки за неотклонение с нисък интензитет; 4/ съдебната фаза на наказателното производство се е развила на две инстанции, като са проведени общо 26 съдебни заседания; 5/ ищецът е търпял лични и професионални притеснения и социална изолация; процесното наказателно производство е причинило на ищеца стрес, психически травми и тормоз, увреждане на доброто име и авторитета в семейството му и в обществото и 6/ обвинението е станало обществено достояние.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение е валидно и допустимо, но се явява частично неправилно, с оглед така дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване и заявените касационни основания /чл. 290, ал. 2 ГПК/. Оплакването на касатора за допуснато нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ е основателно, тъй като въззивният съд не е отчел релевантни факти, които са от значение за определяне на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, а именно две преходни осъждания на ищеца, едното от които за престъпна проява в качеството му на длъжностно лице. Както е изяснено например в решение № 376 от 21.10.2015 год. на ВКС по гр. дело № 514/2012 год., ІV г. о., съдебното минало и наличието на други предишни осъждания следва да бъдат отчетени при преценка на личността на ищеца, която, ведно с начина му на живот, интереси, средата му, трудовата биография, обуславят и интензитета на усещането за накърненото лично достойнство и чувство за справедливост. Когато едно лице е осъждано и за други престъпления, интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по отношение на което за първи път се повдига обвинение.
Доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът между страните относно размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди следва да се разреши по същество от настоящата касационна инстанция /арг. чл. 293, ал. 3 ГПК/.
Срещу ищеца /на 64 год./ е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по служба – в качеството му на кмет на община, което е станало обществено достояние; той е бил оправдан по това обвинение; наказателното производство е с продължителност от около 6 години и 1 месец, като в съдебната му фаза ищецът е взел лично участие в общо 26 заседания. Неправомерното наказателно преследване е оказало негативно отражение върху ищеца, изразяващо се не само в психически и емоционален стрес, притеснение и страх от бъдещото поради евентуалното му осъждане, а се е отразило негативно и на здравословното му състояние, както и върху доброто му име и професионалния му авторитет. Очакванията и изискванията на обществото за почтеност и спазване на законите към органите на местната изпълнителна власт са завишени. Тези обстоятелства и конкретното им проявление по делото обуславят по-висок размер на дължимото от ответника обезщетение.
От друга страна, на ищеца са били наложени последователно леки мерки за неотклонение – парична гаранция и подписка и той не е бил ограничаван по друг начин.
Претърпените от ищеца душевен дискомфорт и притеснения, както и общото влошаване на здравословното му състояние не са по-големи от обичайните в подобни случаи. Не са необратими и негативните последици върху доброто му име. Ищецът е осъждан два пъти: с влязло в сила на 24.11.2006 год. решение по НОХД № 1812/2006 год. по описа на Районен съд – Пловдив – за престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ и с влязла в сила присъда на 15.05.2013 год. по НОХД № 384/2012 год. по описа на Окръжен съд – Пазарджик – за престъпление по чл. 254а, ал. 2 вр с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК – извършено в качеството му на длъжностно лице, при разпореждане с бюджетни средства, като му е наложено наказание „пробация“, което е изтърпяно в периода от 03.06.2013 год. до 03.04.2014 год. Второто от посочените осъждания предхожда с по-малко от две години процесното наказателно преследване. Следователно негативните изживявания, свързани с повдигнатото обвинение, са се отразили на ищеца в относително по-малка степен и интензитет в сравнение с лице, което не е извършвало престъпления и не е било обект на наказателно преследване /а и предходните осъждания на едно лице са обстоятелство, което благоприятства за създаването на негативно отношение от околните/. Тези обстоятелства и конкретното им проявление по делото обуславят по-нисък размер на дължимото от ответника обезщетение, в сравнение с присъденото от въззивния съд.
Предвид така установените обстоятелства по делото и посоченото им значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди, в т. ч. преценявайки съвкупно личността на ищеца, както и предвид социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на влизане в сила на оправдателната присъда /съгласно официалните данни на НСИ, през 2021 год. средният общ годишен доход за едно лице възлиза на 7 705 лв., а минималната месечна работна заплата през 2021 год. е в размер на 650 лв./, настоящият съдебен състав намира, че справедливото по размер обезщетение, което ще репарира процесните неимуществени вреди, търпени от ищеца и същевременно не води до неоснователно обогатяване – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост, възлиза на сумата от 12 000 лв. При определянето на този размер съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на Прокуратурата на Р. Б. да заплати това обезщетение има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди.
Ето защо и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта му, в която предявеният по делото иск за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над 12 000 лв. до сумата от 20 000 лв., като вместо това бъде постановено отхвърляне на иска в тази му част. Предвид промяната на крайния резултат по делото въззивното решение трябва да бъде отменено и в частта му, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното производство за разликата над 1 246.80 лв. и разноски за въззивното производство за разликата над 503.58 лв.
В останалата обжалвана част, в която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата от 12 000 лв., въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора касаторът /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищеца действително направените разноски в касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 071 лв.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 112 от 27.06.2023 год., постановено по в. гр. дело №191/2023 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 2-ри граждански състав, в частта му, в която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена за заплати на Г. Н. Ц. по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ разликата над 12 000 лв. до сумата от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато на ищеца обвинение за извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК вр. с чл. 282, ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК вр. с чл. 316 НК вр. с чл. 309, ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за което е оправдан с присъда от 04.11.2020 год. по НОХД № 315/2017 год. по описа на РС – Пазарджик, влязла в сила на 14.04.2021 год., както и в частта му, в която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на Г. Н. Ц. разноски за първоинстанционното производство за разликата над 1 246.80 лв. и разноски за въззивното производство за разликата над 503.58 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Н. Ц. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „..“ №.., срещу Прокуратурата на Р. Б. с адрес: [населено място], [улица], иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 12 000 лв. до сумата от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато на ищеца обвинение за извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК вр. с чл. 282, ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК вр. с чл. 316 НК вр. с чл. 309, ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за което е оправдан с присъда от 04.11.2020 год. по НОХД № 315/2017 год. по описа на РС – Пазарджик, влязла в сила на 14.04.2021 год.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 112 от 27.06.2023 год., постановено по в. гр. дело №191/2023 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 2-ри граждански състав, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Г. Н. Ц. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „...“ №..., направените разноски в касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 071 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/