Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ю. П. П., чрез адв. А. Л., срещу въззивно решение №12168/22.10.2020 г., постановено по възз. гр. д.№ 362/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което след отмяна в обжалваната част на решение от 05.01.2018 г. по гр. д. № 6248/2016 г. на Софийски градски съд, е отхвърлен иска на касатора да бъде осъден ответникът „Нирвана 8“ ЕООД, на основание чл.49 ЗЗД, да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 15 000 лв., ведно със законната лихва считано от 19.05.2016 г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл.281, т. 3 ГПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск по чл.49 ЗЗД да бъде уважен в посочения размер.

Ответната страна - „Нирвана 8“ ЕООД, чрез адв. Ц. М., изразява становище за неоснователност на жалбата като сочи, че липсват предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на дружеството. Моли постановеното решение да бъде оставено в сила и да се присъдят разноските за касационното производство.

В открито съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата си.

С определение № 60523/21.06.2021 г. касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната му част е допуснато на основание чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: кое лице отговаря по чл.49 ЗЗД, ако на трети лица са причинени вреди при или по повод възложена работа по договор за изработка – възложителя, изпълнителя, прекия извършител, или и тримата заедно; възлагането на работата по охрана на стопански обект освобождава ли възложителя от отговорност по чл. 49 ЗЗД за действия на лица от охранителната фирма, извършени при или по повод работата им в охранявания обект, от които са увредени трети лица.

На поставените въпроси следва да се отговори въз основа на общоприетото тълкуване в теорията и практиката на разпоредбите на чл.49 и чл.45 ЗЗД.Отговорност за вреди от лично поведение се носи тогава, когато това поведение е противоправно, виновно и когато в причинна връзка с него са произтекли вредите, чието обезщетяване се търси. Отговорност за вреди от чуждо поведение, когато те са настъпили при или по повод извършване на определена работа, носи този, който е възложил извършването на работата. Правната теория приема, че „възлагането“ е отделяне на собствена работа и фактическото й изпълнение чрез друг правен субект. При него едно трето лице се натоварва с работа в чужд интерес (на възложителя). Изпълнението може да се изразява както във фактически, така и в правни действия. За отговорността по чл. 49 ЗЗД е без правно значение формата, чрез която се осъществява възлагането на работа. Дори в хипотезите, при които се изисква определена форма на договора, неспазването на това изискване не освобождава възложителя от отговорност, ако са налице останалите предпоставки от фактическия състав по чл.49 ЗЗД.

В съдебната практика (вж. - ППВС №7/1958 г., ППВС №4/1961 г., ППВС №9/1966 г., ППВС №4/1975 г., ТР №59/1974 г. на ОСГК, реш. № 465/28.12.2012 г. по гр. д. №1157/2011 г.,IV г. о., реш. №142/05.06.2013 г. по гр. д. №419/2012 г.,IV г. о., реш. № 503/21.07.2010 г. по гр. д. № 1069/2009 г., III г. о., реш. № 141/08.01.2021 г. по гр. д. № 3052/2019 г., IV г. о.,реш. № 63/ 01.03.2016 г. по гр. д. № 4885/2015 г., ІV г. о. и др.) е изяснено, че отговорността по чл. 49 ЗЗД на лицата, възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия; тази отговорност е безвиновна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с работата физически лица; възложителят може да се освободи от отговорност само ако докаже, че увреждането не е причинено виновно от изпълнителя, или че вредата не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод изпълнението на възложената работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа.

Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят – за неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител. Отговорността на възложителя не се променя от това, че избраният изпълнител е превъзложил работата - на свои работници или на подизпълнител, както и ако подизпълнителят също превъзложи работата на свои работници или служители (в с. см. – реш. № 465/ 28.12.2012 г. по гр. д. №1157/2011 г., IV г. о.). В тези случаи гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя се обуславя не от противоправно и виновно поведение на негов служител при или по повод изпълнение на възложената работа, а от противоправно поведение на служител на изпълнителя по договора. Отговорността на първоначалния възложител би могла да се изключи ако се установи, че съгласно сключения договор, организацията на възложената работа, ръководството и контролът й изцяло се осъществяват от предприятието – изпълнител (и превъзложител). Ако тези действия са осъществявани съвместно и от двете предприятия, отговорността за непозволено увреждане е и на двете (вж. - т.3 от ППВС № 17/1963 г.). Съдебната практика е установена, че пострадалият има възможност да предяви иска за обезщетение срещу лицата, възложили работата (по чл.49 ЗЗД) и срещу прекия причинител на вредите (по чл.45 ЗЗД), като по отношение на деликтната солидарна отговорност са приложими разпоредбите на чл.121 - 127 ЗЗД. Задължението за обезвреда е едно и от кредитора зависи дали ще предяви иска си срещу всички длъжници и за целия дълг, както и за солидарното им осъждане в общ или отделни процеси. Съответно, регресната отговорност на изпълнителя пред възложителя (чл.54 ЗЗД), който е изплатил обезщетение на пострадалия, възниква от установените между възложител и изпълнител отношения по договора за изработка - кои работи са възложени и кога и как са изпълнени.

Във връзка с втория поставен въпрос следва да се посочи, че договорът за охрана като вид сделка, неговата форма, предмет, страни (субектите, които могат да са изпълнители и възложители), както и различните видове договори за охрана и останалите изисквания, са уредени със Закона за частната охранителна дейност (обн., ДВ бр.10/2018 г.) и отменения ЗЧОД (обн. ДВ, бр.15/2004 г.). Частната охранителна дейност е нормативно регламентирана лицензионна дейност със специфичен предмет и цели (чл.2 ЗЧОД -2018 г., чл.2 ЗЧОД – отм. ). В общия случай възлагането й се извършва с писмен договор между възложителя и изпълнителя. Последният трябва да притежава лиценз за извършване на частна охранителна дейност и да разполага със служители, отговарящи на специалните изисквания на ЗЧОД за работа като охранители. Предвид това, в производството по иска по чл.49 ЗЗД трябва да се изследва вида и съдържанието на сключения договор за охранителна дейност, поетите задължения във връзка с организацията и контрола на работата, обстоятелствата, при които е причинен деликта и поведението на всяка от страните. От изложените в отговора на първия правен въпрос принципни положения следва, че отговорността на възложителя по договор за охрана на стопански обект за вреди на трети лица, причинени от неправомерни действия/бездействия на служители на изпълнителя, извършени при или по повод възложената охранителна дейност в обекта, не е изключена и на общо основание може да се ангажира по реда на чл.49 ЗЗД.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна, поради следните съображения:

Въззивният съд е приел за установено, че на 12.04.2016 г. вечерта жалбоподателят Ю. П. и негови приятели посетили бар - клуб „П.“ в [населено място], стопанисван от ответника „Нирвана 8” ЕООД. На тръгване от заведението възникнало неразбирателство между ищеца и сервитьор по повод сметката за плащане, при което се намесил служител от охраната на заведението. Той хванал ищеца, извил ръцете му зад гърба и насила го повел навън от заведението. Достигайки изхода, охранителят пуснал ръцете на П. и неочаквано му нанесъл силен удар в тила. Вследствие на удара ищецът загубил равновесие, паднал по стълбите и получил увреждане – фрактура в областта на проксималния край на пета метатарзална кост на десния крак.

За да счете, че ответникът не е легитимиран да отговаря по иска по чл.49 ЗЗД, въззивният съд е посочил, че видно от представения при повторното разглеждане на делото (съгласно указанията на касационната инстанция в отменителното решение) договор за охранителна дейност № 126/14.09.2015 г., „Нирвана 8” ЕООД е възложило срещу заплащане охраната на обекта на третото лице - „В.” ООД. Последното се задължило да извършва работата със свои служители и ресурси, като в случая увреждането на ищеца безспорно е причинено от служител на изпълнителя по договора за охрана. Предвид това, за установените противоправни действия на охранителя, от които е пострадал ищецът, отговорност по реда на чл.49 ЗЗД носи дружеството – изпълнител на работата. Прието е, че ответникът - възложител по договора за охранителна дейност не е материално легитимиран да отговаря по иска по чл. 49 ЗЗД, тъй като охранителят не е негов служител, а организацията на охраната в обекта се осъществява и контролира от изпълнителя.

Предвид отговорите на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно – постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано.

От събраните по делото доказателства и представения договор за охранителна дейност № 126/14.09.2015 г., апелативният съд правилно е приел, че ответникът „Нирвана 8“ ЕООД е възложил работата по охрана на търговския обект на третото лице - „В.“ ООД, както и че изпълнителят е поел задължение да извършва нощна охрана на обекта (от 22.30 ч. до 6.30 ч.) по график и със свои служители. Незаконосъобразни и необосновани обаче са изводите на решаващия съд, касаещи задълженията на страните във връзка с организацията, ръководството и контрола на охраната, респ. приетото, че тези дейности са били само в правомощията на изпълнителя.

Договорът между ответника и „В.“ ООД е сключен при действието на отменения ЗЧОД (обн. ДВ, бр.15/2004 г., отм. със ЗЧОД, обн. ДВ бр.10/2018 г.). Съгласно чл.7 ЗЧОД – отм., охраната на имуществото (като един от видовете договори за охрана уредени в закона) е дейност по неговата физическа защита от противоправни посегателства (ал.1) и тази дейност може да включва и осигуряването на пропускателен режим в обектите (ал.2). Разпоредбата на чл.24, ал.1, т. 3 ЗЧОД – отм. предвижда, че организирането на охраната се осъществява по изготвени правила и указания за видовете охранителна дейност, утвърдени от възложителя по договора за охрана или от упълномощен негов представител. За всеки обект, поет за охрана, изпълнителят изготвя план, който е задължителна част от договора (чл. 24, ал. 2 ЗЧОД – отм. ). Планът следва да отговаря на изискванията по чл. 24, ал. 2, т. 1 - т. 7 ЗЧОД – отм., сред които са и - особености на охранявания обект, постове, маршрути, смени, въоръжение; технически средства за видеозаписи; правилник за пропускателния режим, утвърден от възложителя или от упълномощено от него лице; списък и график за работа на охранителите.

В случая, при повторното разглеждане на делото са представени освен договора за охрана и плана за охрана на процесния обект, но съществени клаузи от тях не са съобразени от въззивния съд. Според уговореното в чл.1, чл.11 и чл.12 от договора, охраната се осъществява по задание с конкретни изисквания на възложителя и утвърден от него план за дейността, като възложената работа включва и осигуряване на пропускателен режим. Съгласно р. II, т. 3 от плана, при осъществяване охраната на обекта, охранителите „координират действията си с администрацията на възложителя през работната част от денонощието”; следят за реда и сигурността в обекта (включително при заплаха на служители на възложителя); съблюдават и осигуряват „правилното прилагане на пропускателния режим и изискванията за вътрешен ред, зададен от възложителя“. В р. ІІ, т. 10.5 от плана също изрично е записано, че охранителите осъществяват пропускателния режим на длъжностни лица, контролни органи и граждани в обекта, съгласно „изискванията на нормативната база и правилник за пропускателния режим, утвърден от възложителя“. При констатирани нарушения на обществения и вътрешния ред в обекта, изпълнителят е длъжен да ги докладва на възложителя (чл.12, ал. 7 от договора, р. III, б. „д“ от плана), а когато това е задължително и на органите на МВР.

От изложеното следва, че нито нормите на приложимия по време на сключването на договора закон – чл.5, чл. 7, чл. 24 ЗЧОД – отм. предвиждат, нито от клаузите на разглеждания договор и план за охрана на обекта се установява, дейностите по организация, ръководство и контрол на работата изцяло да са задължение и да се извършват само от изпълнителя. Друг извод не може да бъде направен при данните, че охраната се осъществява по задание с конкретни изисквания на възложителя и утвърден от него план за дейността на изпълнителя; че пропускателният режим (в т. ч. на граждани) и спазването на реда в обекта се изпълнява от охранителите съобразно закона и изискванията за вътрешен ред, зададен от възложителя; както и че служителите на изпълнителя координират действията си с администрацията на възложителя и са длъжни да му докладват констатираните нарушения. Следователно, в случая организацията на възложената работа (като вид и характер) и контролът по изпълнението й (предварителен, текущ и последващ) са осъществявани съвместно от възложителя-ответник и третото лице – „В.“ ООД. Поради това, отговорността по чл.49 ЗЗД на ответното дружество не може да бъде изключена.

В. не само е задал изискванията за начина на извършване на работата по охраната на обекта, но е могъл и е бил длъжен да осъществява непосредствен контрол върху дейността на служителите от дружеството-изпълнител. Дежурните по график охранители са се намирали в заведението на възложителя, в работната част от денонощието, същите са имали задължение да осигуряват спазването на обществения и вътрешния ред в обекта, в т. ч. да следят за прояви на неправомерно поведение от страна на посетителите, да предотвратяват и пресичат такива, както и да се намесват в случаи, когато съществува заплаха за служители на заведението. Следователно, във всеки един момент ответното дружество, чрез своите служители е имало възможност да взаимодейства с охранителите (вкл. и да изисква съдействие), да координира дейността им, както и да осъществява контрол за точното изпълнение на задълженията им във връзка с допуска и поведението на граждани вътре в обекта. В тази връзка, от показанията на свидетеля С. (очевидец на инцидента), които няма основание да не се кредитират, се установява, че при възникналия спор за сметката, намиращият се там охранител е повикан от сервитьора. Намесата на служителя е станала след като сметката вече е била платена и при тръгването на компанията на ищеца от заведението. Последвалите действия на охранителя – извиването на ръцете на П. зад гърба му, извеждането насила навън и нанасянето на неочаквано силен удар в тила му, довел до загуба на равновесие и падане по стълбите - са неправомерни, виновно извършени и в причинна връзка с настъпилото увреждане.

Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2, чл. 7 и чл. 25, т. 1 ЗЧОД – отм., лицата, извършващи охранителна дейност, са длъжни при осъществяването й да спазват принципите за зачитане на правата, свободите и достойнството на гражданите (чл. 3, т. 2 ЗЧОД – отм. ), да използват методи или средства, които не излагат на опасност живота и здравето на други лица или не уронват честта и достойнството на гражданите. В случая, действията на прекия причинител на вредите, извършени при изпълнение на възложената му работа, са в нарушение на нормативно регламентираните изисквания, възпроизведени и в съдържанието на договора и плана за охрана. При дадения отговор на правните въпроси и установеното по делото, че организацията, ръководството и контролът на дейността по охрана на обекта са осъществявани координирано и съвместно от възложителя и изпълнителя, следва, че са налице всички предпоставки по чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответното дружество.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че вследствие на нанесения от охранителя удар и последвалото падане по стълбите, ищецът е получил счупване на горния край на пета метатарзална (предходилна) кост вдясно. Изпитал е интензивни болки, засилващи се при движение, причинено му е трайно затруднение на движенията на десния долен крайник и невъзможност да стои изправен с разпределяне на тежестта на тялото върху ходилото. Лечението е наложило имобилизация на крака за 45 дни, след което щадящ режим и постепенно натоварване на крайника в следващите два месеца. Според вещото лице, прогнозата е за пълно възстановяване, при благоприятно протичане на оздравителния процес.

При определяне размера на обезщетението, съдът отчита възрастта на пострадалия към момента на инцидента (28 г.), естеството и тежестта на полученото увреждане – фрактура в опорно-двигателния апарат, вида на проведеното лечение, продължителността (около четири месеца) на лечебния и възстановителния период, както и неприятните изживявания от упражненото насилие, грубото и унизително отношение на публично место от лице, натоварено да охранява и следи за реда в обекта на ответното дружество. Съобразявайки претърпените болки, страх, стрес, физически дискомфорт и затруднения в ежедневието за сравнително продължителен период от време, при отчитане на социално-икономическите условия на живот в страната към датата на увредата и практиката на съда за подобни случаи, настоящият състав намира, че обезщетение в размер на сумата от 15 000 лв. е справедливо и достатъчно да овъзмезди ищеца.

Изложеното налага отмяна като неправилно на обжалваното въззивно решение, с което е отхвърлен иска по чл.49 ЗЗД на Ю. П. срещу „Нирвана 8” ЕООД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата от 15 000 лв. Вместо това, следва да се постанови ново решение, с което претенцията да се уважи в посочения размер. Въззивното решение следва да се отмени и в частта за допълнително присъдените в полза на „Нирвана 8” ЕООД разноски. Първоинстанционното решение, с което искът по чл.49 ЗЗД е отхвърлен за разликата до предявения размер от 30 000 лв. не е било предмет на обжалване и е влязло в сила.

По разноските:

Предвид изхода на делото, на касатора се дължат разноски за производството, които съразмерно на уважената част от иска (15 000 лв.), за всички инстанции възлизат общо на сумата 1 030 лв. - заплатени държавни такси и разноски за експертиза. Разноски за адвокатско възнаграждение не се присъждат, тъй като по делото липсват доказателства такива да са направени от ищеца П..

На ответната страна по жалбата й се следват разноски съразмерно на отхвърлената част от иска (за сумата 15 000 лв., при предявен иск общо за сумата 30 000 лв.) само за първоинстанционното разглеждане на делото и такива са й присъдени в размер на 2 150 лв. с решението на СГС. В тази част първоинстанционното решение, с което претенцията на ищеца е отхвърлена за разликата над сумата 15 000 лв. до предявения размер от 30 000 лв., не е било обжалвано, влязло е в сила и не е отменяно в частта за присъдените в полза на „Нирвана 8“ ЕООД разноски. На ответника не се следва заплащане на разноски за двете касационни и двете въззивни инстанции, предвид предмета на обжалване и крайния резултат в настоящото производство по иска за неимуществени вреди за сумата 15 000 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение №12168 от 22.10.2020 г., постановено по възз. гр. д. №362/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което след отмяна в обжалваната му част на решение № 137/05.01.2018 г. по гр. д. №6248/2016 г. по описа на Софийски градски съд, е отхвърлен иска по чл.49 ЗЗД на Ю. П. П. срещу „Нирвана 8” ЕООД – [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 15 000 лв., ведно със законната лихва върху нея считано от 19.05.2016 г.; както и в частта за присъдените в полза на „Нирвана 8” ЕООД разноски – 650 лв. допълнителни разноски за първата инстанция; 2 300 лв. за въззивната инстанция и 330 лв. за касационното производство.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Нирвана 8“ ЕООД – [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя М. Х., на основание чл.49, вр. с чл. 45 ЗЗД, да заплати на Ю. П. П., с ЕГН - [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева) обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесна увреда, причинена на 12.04.2016 г. от действия на охранител на клуб „П.” – [населено място], заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.05.2016 г. до окончателното й изплащане; както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за производството за всички инстанции в размер на сумата 1 030 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.