Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – гр. В., срещу Решение № 65 от 22.04.2019г., постановено по адм. дело № 1/2019г. по описа на Административен съд - Шумен, в частта с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03002718000722-091-001/13.09.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, поправен с Ревизионен акт № П-03002718173939-003-001/04.10.2018г. за поправка на ревизионен акт, на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта му потвърдена с Решение № 327 от 07.12.2018 г. на Директор на Дирекция "ОДОП " - Варна при ЦУ на НАП, с която на Д.П, [населено място], е установено задължение за данък върху доходите на физическите лица за внасяне за 2012г. за сумата над 79,16 лева до пълния установен размер на главницата от 1 218,39 лева, ведно с прилежаща лихва за забава за сумата над 43,20 лева до пълния установен размер на задължението от 664,78 лева, както и в частта на разноските, които Дирекция „ОДОП“ – Варна е осъдена да заплати на оспорващия.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение в посочените му части е неправилно като постановено при противоречие с материалния закон, като от изложеното в касационната жалба е видно, че се релевират и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди се, че съдебния акт е лишен от мотиви, като съдът въобще не е изложил собствени съображения от фактическа и правна страна, не е обсъдил в тази връзка доводите на ответника, нито събраните доказателства. Като цяло настоява да се приеме, че РА в посочените му части е правилен и законосъобразен, а съдебно решение, в частта с която същият е отменен – неправилно, поради което и настоява за неговата отмяна. В депозираното по делото писмено становище настоява да се приеме, че касационната жалба е процесуално допустима, вкл. и съобразно правилото на чл.160 ал.6 от ДОПК доколкото се касае до установени с РА публични вземания спрямо физическото лице /а не в качеството му на ЕТ/, чийто оспорен пред съда размер е над посочения максимум от 750 лева. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Д.П, вкл. и в качеството му на ЕТ“Мобидик – Д.П“, чрез процесуалния си представител в подадения отговор на касационната жалба настоява за приемането й за процесуално недопустима с аргументи от чл.160 ал.6 от ДОПК, а по същество – за неоснователна, поради което и настоява за оставянето й без разглеждане, респ. – за оставяне в сила на съдебния акт, с присъждане на сторените разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В случая не може да намери приложение новелата на чл.160 ал.6 от ДОПК, доколкото установените с РА и оспорените пред съда публични вземания са с адресат физическото лице – Д.П, произтичащи от формирана обща данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, чийто размер е над посочения максимум от 750 лева, като така вмените публични задължения не касаят неговото търговско качество. По същество

Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната проверка обхваща и допустимостта на решението, за която съдът следи служебно.

В случая първоинстанционният съдът е конституирал като жалбоподател и е провел съдебното производство с участието и на ЕТ“Мобидик – Д.П“ в нарушение на чл.159, ал.2 от ДОПК, който предвижда, че при разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят. Адресат на процесния РА в потвърдената му от горестоящия административен орган е единствено и само физическото лице Д.П /по аргумент и от чл.9 ал.1 от ДОПК/, вкл. с тази част на РА не са вменени публични задължения и от дейността му като едноличен търговец. Логично жалбата до съда е подадена именно от адресата на РА в оспорената му част, като непрецизно е посочено и търговското му качество. Но задължение на съда е правилното конституиране на страните – чл.154 ал.1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

Следователно като е конституирал като жалбоподател в процеса и ЕТ“Мобидик – Д.П“, наред с надлежния оспорващ, и е провел съдебното производство с участието и на тази ненадлежна страна, съдът е постановил решение, което е недопустимо в тази му част и следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК.

В останалата му част решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Предмет на производството пред Административен съд - Шумен е законосъобразността на РА № Р-03002718000722-091-001/13.09.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, поправен с РА № П-03002718173939-003-001/04.10.2018г. за поправка на ревизионен акт, на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта му потвърдена с Решение № 327 от 07.12.2018 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, относно установени на Д.П, [населено място], за 2012г. задължение за данък върху доходите на физическите лица по чл-48 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 1 218,39 лева, ведно с прилежаща лихва за забава за сумата 664,78 лева.

С оспорения съдебен акт е уважена частично жалбата на физическото лице, като е отменен РА № Р-03002718000722-091-001/13.09.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, поправен с РА № П-03002718173939-003-001/04.10.2018г. за поправка на ревизионен акт, на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта му потвърдена с Решение № 327 от 07.12.2018 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, с която на Д.П, [населено място], е установено задължение за данък върху доходите на физическите лица за внасяне за 2012г. за сумата над 79,16 лева до пълния установен размер на главницата от 1 218,39 лева, ведно с прилежаща лихва за забава за сумата над 43,20 лева до пълния установен размер на задължението от 664,78 лева, респ. е отхвърлена жалбата в останалата й част и съобразно така постановения резултат са присъдени разноски в полза и на двете страни в процеса.

Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата и са присъдени в полза на Дирекция „ОДОП“ – гр. В., разноски като необжалвано е влязло в сила и не е предмет на настоящия касационен контрол.

За да приеме за частично основателна тезата на ревизираното лице и да отмени РА в посочените му части първоинстанционният съд се е позовал на приетите по делото писмени доказателства /касателно възраженията за допусната съществени нарушения на административно производствените правила, които е отрекъл/ и единствено и само на приетото по делото заключението по допусната СИЕ при разрешаването на въпроса относно материалната законосъобразност на РА.

Формиран е краен извод, че ревизионният акт и РА за поправка са издадени от материално компетентни органи по приходите, в надлежната писмена форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при извършване на ревизията, обуславящи нищожност на акта.

По материалната законосъобразност на ревизионния акт в оспорената му част съдът е приел, че размерът на годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2012г. е тази посочена в заключението на вещото лице, което е кредитирано като неоспорено от страните, и се формира от доходите от посреднически услуги при покупко-продажба на земеделски земи и доходи от продажба на земеделски земи /СИО/, а не този възприет от органите по приходите в РА, поради което и се следва данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, ведно с лихви за забава, е в размерите посочени от вещото лице. Посочено е, че разликата се дължи на обстойно проследяване на постъпленията и движението по банковите сметки на оспорващия за 2012г. и последващи преводи и плащания към други лица и съпоставката им с общия размер на покупно-продажните цени във връзка с осъществени покупко-продажби на земеделски земи с участието на жалбоподателя като пълномощник на продавачите по приобщените нотариални актове, 3 бр. пълномощни и разписка за върнати суми за неосъществена сделка, плащания на покупна цена и разноски, направени от Д.П като посредник във връзка със закупуването на земеделска земя по възлагане от трето лице.

Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Основателни са изложените в касационната жалба твърдения, че съдът въобще не е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, съответно не е преценил обосноваността на приетото по делото заключение и правилността на дадените експертни изводи съобразно правилото на чл.202 от ГПК, нито е изложил каквито и да било собствени съображения по спорните по делото факти, от които произтичат и определените с оспорения РА публични вземания спрямо физическото лице.

С обжалваното решение съдът не е осъществил каквато и да е собствена преценка, респ. липсват каквито и да било сторено от него фактически установявания, а вместо това се е позовал изцяло на заключението на вещото лице, въз основа на което е приел че данъчната основа е неправилно определена.

Липсва какъвто и да било анализ на спорните между страните въпроси от фактическа страна: липсват мотиви защо и по какъв начин съдът приема, че именно получените по банковата сметка на физическото лице суми, преведени му от К.С с посочено основание „покупка на земеделска земя“, касаят именно сделките по представените по делото нотариални актове; нито защо приема, че част от тези суми, безспорно изтеглени в брой на посочените от експерта дати са предадени на продавачите именно по тези нотариални актове /противно на възприетото в мотивите на съдебния акт вещото лице в заключението си е посочило че такива доказателства липсва/; защо е прието че с част от същите тези суми са заплатени дължимите по тези покупко-продажби местни данъци, нотариални такси и прочие разноски, при положение че при елементарен прочит на самите нотариални актове е видно, че е уговорено разноските по прехвърлянето на собствеността върху недвижимите имоти да са за сметка на купувача, респ. че самата цена на имотите е изплатена изцяло и в брой на самия продавач преди подписване на нот. акт, като липсва посочване, че сумата е получена чрез упълномощения представител, както например е изрично указано, че плащането е станало чрез упълномощения представител на купувачите.

Липсват изложени каквито и да било съображения по доводите на процесуалния представител на ответника във връзка с антидатирането и съставянето единствено и само за нуждите на процеса на представената разписка, приложена към заключението на вещото лице /приложение № 1 към същото, л.1424/, нито е анализирано нейното съдържание.

Неправилно е прието от състава на съда, че заключението не е оспорено – това е сторено с нарочна писмена молба от 08.04.2019г., докладвана в открито съдебно заседание, проведено на 09.04.2019г., с която е заявено и оспорване на датата и съдържанието на представената на експерта разписка.

Въпреки това нито заключението е обсъдено в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал, съобразно чл.202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, нито представеният частен документ /който следва да се отбележи не се ползва с материалната доказателствена сила на официалните документи, а единствено с формална доказателствена сила съобразно правилото на чл.180 от ГПК, поради което не е било необходимо откриване на производство по оспорването на съдържанието и датата на съставянето му по смисъла на чл.193 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ е обсъден в светлината на сторените възражения против датата на съставянето му по правилото на чл.181 от ГПК, респ. в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал относно неговото съдържание.

Или в обобщение във връзка с установените данъчни задължения по чл.48 ал.1 за 2012г. съдът не е изложил собствени мотиви, не е обсъдил писмените доказателства, нито становищата на страните, в резултат не е сторил собствени фактически установявания, а се е доверил единствено на заключението на вещото лице, като само е приповторил фактическите установявания и дадените експертни изводи, което в неговата съвкупност е довело до постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Липсата на изложени от съда мотиви е пречка за настоящата инстанция да извърши съдебен контрол по същество на спора. Предвид съдържащата се в чл.220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, пропускът на съда налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Предвид изложеното, на основание чл. 221 ал.3 и чл.222 ал.2, т.1 от АПК Решението в оспорената му част следва да бъде обезсилено по отношение на ЕТ“Мобидик – Д.П, а производството – прекратено по отношение на тази страна, съответно да бъде отменено в останалата му оспорена част, а делото – да се върне на Административен съд – гр. Ш. за ново разглеждане от друг съдебен състав и постановяване на решение по законосъобразността на РА в обсъжданите му тук части след обсъждане на всички относими писмени доказателства, заедно със съдебно-счетоводната експертиза и излагане на мотиви по съществото на спора.

По въпросът за разноските, вкл. и за касационната инстанция, следва да се произнесе административния съд при новото разглеждане на делото, съобразно правилото на чл.226 ал.3 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл.221 ал.3 и чл.222, ал. 2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ

ОБЕЗСИЛВА Решение № 65 от 22.04.2019 г., постановено по адм. дело № 1/2019 г. по описа на Административен съд – Шумен, в оспорената му част, постановено по отношение на ЕТ“Мобидик – Д.П“, като

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на тази страна.

ОТМЕНЯ Решение № 65 от 22.04.2019 г., постановено по адм. дело № 1/2019 г. по описа на Административен съд – Шумен, в частта му, с която по жалба на Д.П, [населено място], е ОТМЕНЕН Ревизионен акт № Р-03002718000722-091-001/13.09.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, поправен с Ревизионен акт № П-03002718173939-003-001/04.10.2018г. за поправка на ревизионен акт, на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта му потвърдена с Решение № 327 от 07.12.2018 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, с която на Д.П, [населено място], е установено задължение за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за внасяне за 2012г. за разликата над 79,16 лева до пълния установен размер на главницата от 1 218,39 лева, ведно с прилежаща лихва за забава за разликата над 43,20 лева до пълния установен размер на задължението от 664,78 лева, както и в частта с която Дирекция „ОДОП“ – Варна е осъдена да заплати на Д.П, [населено място] сумата от 1 320,60 лева, разноски по делото.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.