Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. А. В. срещу решение №.260983/4.11.20 по г. д.№.16758/19 на СГС, ІІ Е състав – с което решение №.99455/22.04.19 по г. д.№.10745816 на СРС, ІІ ГО, 75с., е: обезсилено – в частта, с която е отхвърлен предявения от касаторката иск с правно основание чл.124 ал.1 КТ за признаване за установено, че е полагала труд при ответното дружество за периода м.07.15-м.12.15 и е присъдена законна лихва върху сумата 2838лв. /обезщетение за оставане без работа за времето 29.12.15-29.06.16/ считано от датата на исковата молба 25.02.16 до окончателното изплащане; отменено - в частта, с която исковете по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са уважени ведно със съответно произнасяне по разноски и държавни такси-вместо което същите са отхвърлени; потвърдено – в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.128 КТ и чл.224 ал.1 КТ за сумите 3311лв. неплатено трудово възнаграждение за периода м.07-м.12.15 и 190лв. неплатено обезщетение за неползван отпуск за 2015 и в частта за разноските, изменена с определение №.279081/19.11.19.

Ответникът по касационната жалба „Би шеърд“ООД я оспорва.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима с изключение на частта, която касае претенциите по чл.128 КТ и чл.224 ал.1 КТ – доколкото размерите на последните /3311лв. и 190лв./ са под предвидения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в тези части не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба относно същите следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е частично недопустимо - в частите, с които е налице произнасяне по иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК - за признаване за установено, че ищцата е полагала труд за периода 8.05.-29.12.15г., и е присъдена законна лихва върху обезщетението по чл.344 ал.1 т.3 КТ считано от 26.02.16. Изложени са мотиви, че от една страна законодателят допуска установяване на факти с правно значение само по изключение – в изрично предвидените случаи, като сочи фактите, които могат да се установят посредством предявяване на установителен иск – и в разглежданата хипотеза се касае за иск за установяване на факт, който не попада сред изрично посочените /фактът на полагане на труд подлежи на преценка при предявен иск по чл.128 КТ/, а от друга страна, че е присъдена законна лихва, каквато не е била претендирана. Във връзка със спорния въпрос относно момента на връчване на заповедта за уволнение и съответно прекратяване на трудовото правоотношение, съдът се е позовал на задължителна практика на ВКС /реш.№.264/10.06.15 по г. д.№.1222/15, ІV ГО/, съгласно която правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата и именно към този правнорелевантен момент следва да се преценява законността на изявлението, респективно съществувало ли е правото на уволнение и законосъобразно ли е било упражнено /чл.335 ал.2 т.1 КТ/. Отразил е, че в случая предизвестието и заповедта за уволнение на ищцата са от една и съща дата – 20.07.15, като работодателят твърди, че ги е връчил при отказ, за което е съставил констативен протокол. При наличие на оспорване на това удостоверяване, доказването на удостоверените обстоятелства се осъществява чрез разпит на свидетели, като е достатъчно да се установи фактическото предоставяне на документа на разположение на неговия адресат /реш.№.48/28.02.13 по г. д.№.265/12, ІV ГО, реш.№.155/20.04.15 по г. д.№.6897/14, ІV ГО/. Ответникът не е ангажирал свидетели за установяване на тези обстоятелства - поради което, предвид оспорването, само въз основа на представените по делото протоколи не би могло да се приеме за доказано оспореното обстоятелство. Посочено е, обаче, че при преценка на момента на връчване на заповедта за уволнение следва да се съобрази извънсъдебното признание, което се съдържа в сигнала на ищцата до ИА“Главна инспекция по труда“-Дирекция „Инспекция по труда“-София. Доколкото в него се твърди, че заповедта за уволнение на ищцата й е връчена през м.12.15г., а ответникът не е ангажирал доказателства относно точния момент на връчване, и с оглед заявеното в исковата молба, следва да се приеме, че най-късния момент, в който е връчена заповедта, е 29.12.15. В нея основанието за уволнение е посочено само като текст -чл.328 ал.1 т.2 КТ – без уточнение на конкретното предложение, но сам по себе си този факт не води до незаконност на уволнението /реш.№.205/ 2.08.13 по г. д.№.1244/12, ІV ГО/. Доказването на конкретното основание по т.2 /съкращение в щата или закриване на част от предприятието/ се извършва в процеса - и от събраните доказателства се установява, че заеманата от ищцата длъжност „офис мениджър“ е била съкратена. Отразено е, че в исковата молба конкретни доводи относно правото на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение лисват – посочени са само такива относно момента на връчване на заповедта за уволнение. Независимо от това ответникът е изпълнил доказателствената си тежест и е установил правото си на уволнение и законосъобразното му упражняване /преди уволнението на ищцата той е взел решение за съкращаване на заеманата от нея длъжност – като в новото щатно разписание, в сила от 1.06.15, тя вече не фигурира/. Извършеното съкращение е реално, предхожда уволнението и доколкото касае единствена бройка, за работодателя не е възникнало задължение за подбор по чл.329 КТ – в каквато насока липсват и доводи от страна на ищцата. При тези обстоятелства е формиран извод за неоснователност на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ, както и на акцесорните такива по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпроси относно възможността за преодоляване по реда на касационния контрол на несъответствие в мотивите и диспозитива на съдебния акт на въззивния съд /№.1/, относно допустимостта на установяване на трудов стаж, респективно на съществуване на трудово правоотношение за период, за който работодателят отрича наличие на такова, а работникът твърди, че е полагал труд /№.2/, относно процедирането на въззивния съд при обезсилване на първоинстанционното решение, в това число предвид дадените указания от Инспекцията по труда, и преодоляването на невярно отразяване в официален документ на датата на прекратяване на трудово правоотношение при конкретните обстоятелства по делото и възможността за прекратяване на трудовото правоотношение на 17.07.15. /№.3-№.7/; сочи практика/реш.№.108/29.05.14 по г. д.№.4764/13, ІІІ ГО, реш.№.664/30.11.10 по г. д.№.1896/09, ІІІ ГО, реш.№.618/2.12.10 по г. д.№.1565/09, ІІІ ГО, реш.№.358/31.10.11 по г. д.№.265/11, ІІІ ГО/.

Първият въпросът се задава с оглед твърдения, че при обсъждането на правната страна на спора съдът е посочил, че жалбата е неоснователна, а впоследствие е уважена. Въпросът не кореспондира на обстоятелствата по делото. Въззивната инстанция е изложила подробни мотиви защо намира, че решението в атакуваните части е недопустимо и неправилно – посочила е защо приема, че са налице основания за обезсилване и съответно за отмяна. Така формираната воля точно и ясно е отразена в диспозитива на решението. Обстоятелството, че преди да започне обсъждането на правната страна на спора, е посочила декларативно, че жалбата е неоснователна, е без значение – тъй като всички изложени мотиви точно обосновават решаващата воля и тя е коректно изложена и в диспозитива на решението. Отделен е въпросът, че дори да е налице несъответствие между формираната воля и външното й обективиране в диспозитива на решението – каквато не е разглежданата хипотеза, поправянето й става по реда на поправка на очевидна фактическа грешка, а не на инстанционния контрол. С оглед на изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.

Въпроси №.3-№.7 са неотносими. Те са конкретни, фактически, а не общи и абстрактни, каквито изисква чл.280 ал.1 ГПК. Предвид изложеното същите не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и т.1 ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС и не могат да бъдат годно общо основание за допускане на касационно обжалване. Такова, обаче, следва да се допусне във връзка с въпроса относно допустимостта на установяване на трудов стаж, респективно на съществуване на трудово правоотношение.

Доколкото е релевирано оплакване за очевидна неправилност /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. Предвид изложеното не е налице хипотеза на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.

С оглед на посочено по-горе, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване само в частта, с която първоинстанционното такова е обезсилено в частта, с която е отхвърлен предявения от касаторката иск с правно основание чл.124 ал.1 КТ за признаване за установено, че е полагала труд при ответното дружество за периода м.07.15-м.12.15; по отношение на останалата му част касационно обжалване не трябва да се допуска.

Предвид изложеното и доколкото касаторката не дължи държавна такса, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. А. В. срещу решение №.260983/4.11.20 по г. д.№.16758/19 на СГС, ІІ Е състав, В ЧАСТТА по исковете с правно основание чл.128 КТ и чл.224 ал.1 КТ като недопустима.

ДОПУСКА касационното обжалване на решение №.260983/4.11.20 по г. д.№.16758/19 на СГС, ІІ Е състав, В ЧАСТТА, с която решение №.99455/22.04.19 по г. д.№.10745816 на СРС, ІІ ГО, 75с., е обезсилено в частта, с която е отхвърлен предявен от В. А. В. иск с правно основание чл.124 ал.1 КТ за признаване за установено, че е полагала труд при „Би Шеърд“ООД за периода м.07.15-м.12.15.

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение №.260983/4.11.20 по г. д.№.16758/19 на СГС, ІІ Е състав, в останалата му част.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.

Определението в частта за недопускане и допускане на касация не подлежи на обжалване.

Определението в частта за оставяне без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: