Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.А, от [населено място] против Решение № 7098 от 27.11.2017 г. по адм. дело № 8361 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. трето АПК. По подробно изложени съображения, свързани с неправилното тълкуване и прилагане на нормата на чл. 82, ал.1 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) в сила от 01.01.2017 г., моли съдът да отмени първоинстанционното съдебно решение, да отмени обжалвания административен акт и да й присъди разноските по делото за двете съдебни инстанции.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София град - редовно призован, излага писмено становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Изтъква, че съгласно чл. 82, ал. 1 КСО (в редакцията му след допълнението в сила от 01.01.2017 г.) децата, които полагат стаж след дипломиране не се считат за учащи. На осн. чл. 42, ал. 8 от ЗВО (ЗАКОН ЗЗД ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ) (ЗВО) диплома за завършена степен по чл. 7 се присъжда, след успешно изпълнение на всички задължения по реда на ЗВО. В чл. 12 от Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност право и професионална квалификация „юрист“ е предвидено, че обучението на студентите по специалността „право“ по чл. 1, ал. 2 завършва с полагане на държавни изпити по публичноправни, гражданскоправни и наказателноправни науки. Поради това правилно административният съд е подвел правнорелевантните факти под хипотезиса на относимите норми и е отхвърлил жалбата на С.А против обжалвания административен акт.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК жалбата е основателна.

С Решение № 7098 от 27.11.2017 г. постановено по адм. дело № 8361 от 2017 г. Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на С.А, срещу Решение № 2153-21-98/03.05.2017 г., издадено от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София град (ТП на НОИ - София град), с което е оставена без уважение жалбата й с вх. № 1012-21-444/20.04.2017 г. против Разпореждане № [номер]/10.03.2017 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване („ПО”), с което считано от 16.02.2017 г. е прекратена наследствената й пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

От фактическа страна административният съд е установил, че Александрова е подала заявление №00050119/07.12.2005 г. да й бъде определена и изплатена наследствена пенсия, в качеството й на наследник на В.Ч, докато се обучава. Искането е уважено и с Разпореждане № [ЕГН] от 14.12.2005 г. на ръководител „ПО”, на С.А е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С Разпореждане № [ЕГН]/3 от 15.07.2011 г. наследствената пенсия е прекратена от дата 04.06.2011 г., тъй като жалбоподателката се е дипломирала. За последното обстоятелство се представя Диплома № 002924, издадена от НПМГ „Акад. Л.Ч“. След като Александрова е била записана като студент в редовна форма на обучение по специалността „право” в Софийски университет „Св. Кл. Охридски“, с Разпореждане № [ЕГН]/11.11.2011 г. и след подадено от нея изрично заявление, пенсията отново е възобновена.

Видно от Протокол № 02/15.02.2017 г. лицето се е дипломирало като студент след проведено обучение в юридическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. На това основание е разпоредено пенсията й да се прекрати, считано от 16.02.2017 г.

Към доказателствения материал по делото съдът е приобщил заповед № СД – 03 - 92 от 17.03.2017 г. издадена от министъра на правосъдието, съгласно която Александрова е разпределена като стажант - юрист в Софийски градски съд за срок от шест месеца, считано от датата на встъпване - 03.04.2017 г.

В съответствие с чл.168 АПК и на основанията посочени в чл.146 АПК, административният съд е извършил проверка за законосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ - София град. Достигнал е до извод, че е издадено от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила при издаване на акта, на материалноправните норми и при съобразяване с целта на закона. След обсъждане на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът формира извод за неоснователност на жалбата на С.А. По – конкретно обосновава материалната законосъобразност на акта с обстоятелството, че след дипломирането си по специалността „право“ тя не е учаща по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО, ред. в сила от 01.01.2017 г. и чл. 34, ал. 1, т. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Поради което след дата 15.02.2017 г. няма право да получава наследствената пенсия. Решението е неправилно.

Предвид установените релевантни факти и обстоятелства, и при извършената служебна проверка за законосъобраност и обоснованост на Решение № 2153-21-98/03.05.2017 г., издадено от директора на ТП на НОИ – София град, административният съд достига до неправилен извод за материална законосъобразност на акта. Доводът на жалбоподателката за допуснато нарушение на материалният закон и необоснованост, като касационни основания за отмяна на съдебното решение, е основателен.

Съгласно чл. 82, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) КСО, децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18 - годишна възраст, а след навършването ѝ, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26 - годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18 -, съответно до 26 - годишна възраст. Децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106. Децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи.

Жалбоподателката С.А е упражнила субективното си право да получи наследствена пенсия, като е подала заявление в качеството си на учащо дете преди изменението на текста на чл. 82, ал. 1 КСО (ред. ДВ бр. 98 от 2016 г.). Подлежащото на съдебен контрол пред административния съд Решение № 2153 – 21 – 98 от 03.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ - София град е постановено при действието на чл. 82, ал. 1 КСО, но след изменението на текста с редакция в сила от 01.01.2017 г. Като приложима материалноправна норма чл. 82, ал. 1 КСО съдържа фактическия състав, при наличието, на който лицата имат право да получат наследствена пенсия. По – конкретно това са лицата, които не са навършили 18 години, без оглед на това дали учат или не. Правоимащи са и децата, за които са налице кумулативните предпоставки, а именно да са на възраст от 18 до 26 години и да учат в качеството си на преки наследници на починалото лице, което ги е издържало, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18 -, съответно до 26 - годишна възраст. Според чл. 34, ал. 3 НПОС, лицата завършващи последния курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на втората сесия за дипломиране на курса. Също така видно от чл. 45, ал. 1 (изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) от ЗВО (ЗАКОН ЗЗД ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ) (ЗВО), обучението по всяка специалност на образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа. На осн. чл. 11, ал. 1 от Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „право“ и професионална квалификация „юрист“, (обн. ДВ. бр.31 от 12 април 1996г., отм. ДВ. бр.35 от 2 май 2017г., с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 82 от 26 април 2017 г. за приемане на Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист" - ДВ, бр. 35 от 2 май 2017 г., в сила от 06.05.2017 г.), действала и към датата на издаване на обжалвания административен акт – 03.05.2017 г., обучението на студентите по специалността „Право“ завършва с полагане на държавни изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки.

Жалбоподателката е [дата на раждане], като до дата 16.02.2017 г. е била студентка по специалността „право” в Юридически факултет на Софийски университет „Св. К. О”. Не е спорно, че към датата на издаване на процесната заповед, а и на приключване на устните състезания пред първата инстанция, тя не е навършила 26 години.

В съответните редакции на чл. 82, ал. 1 КСО до 01.01.2017 г. приложимата законова разпоредба не е дефинирала понятието „учащ” за целите на наследствените пенсии. С допълнението, обн. в ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. е предвидено, че децата, които се считат за учащи, са посочени с наредбата по чл. 106. В чл. 34 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е добавена нова ал. 4, според която лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи и не е променяна към датата на изменението на чл. 82, ал. 1 КСО в сила от 01.01.2017 г., нито към датата на издаване на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - София град.

Според установената съдебна практика до изменението на чл. 82, ал. 1 КСО в сила от 01.01.2017 г. стажът, който полагат дипломираните юристи по специалност „право”, се включва в „срока на обучение” по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО. За да придобият юридическа правоспособност и на осн. чл. 294, ал. 1 ЗСВ, завършилите висше образование по специалността „Право” следва да преминат 6 - месечен стаж като стажант - юристи и да положат изпит пред Министерство на правосъдието. От 01.01.2017 г. е в сила чл. 82, ал. 1 КСО и е добавено ново изречение трето със следния текст, цит. „Децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи (ДВ, бр. 98 от 2016 г.). Последното изречение на чл. 82, ал. 1 КСО възпроизвежда в цялост текста на чл. 34, ал. 4 НПОС. В случая не могат да намерят приложение текстовете на чл. 34, ал. 3 и ал. 4 НПОС, защото на осн. чл. 15, ал. 3 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), противоречат на акт с по – висока степен, а именно чл. 294 и сл. ЗСВ. В срока на обучението за придобиване на юридическа правоспособност дипломираните юристи я придобиват след полагане на стаж и изпит в съответствие със ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ). В постоянната си практика Върховният административен съд е приемал, че до полагането на държавния практико – теоретичен изпит след задължителен стаж, дипломираните стажант – юристи нямат юридическа правоспособност. Поради това децата, които са навършили 18 години и провеждат своя задължителен стаж по ЗСВ, следва да продължат за времето на стажа да получават наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 КСО.

Законодателното изменение на нормата на чл. 82, ал. 1 КСО ( в сила от 01.01.2017 г.), на която се основава административният орган за да разпореди спиране на изплащане на пенсията, е неприложимо за претендираното от жалбоподателката право, защото е в противоречие с текстове на Глава четиринадесета от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ). Законът е специален по отношение на определяне обучението на лицата, които завършват своето образование по специалността „право” и придобиват теоретични, и практически знания и умения, за упражняване на юридическата професия.

В Глава четиринадесета на ЗСВ „Придобиване на правоспособност” са разписани правилата и реда, по които завършилите специалност „право” придобиват юридическа правоспособност и квалификация. По арг. от чл. 294, ал. 1 ЗСВ в относимата редакция (вкл. и след 01.01.2017 г.) следва, че лицето, което се е дипломирало по тази специалност, но не притежава юридическа правоспособност, отново не може да упражнява юридическа професия.

Видно от разпоредбата на чл. 297, ал. 2 (нова - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) ЗСВ, стажът за придобиване на юридическа правоспособност се провежда на два етапа. Първият етап има за цел общо запознаване с основните функции, задълженията и с организацията на дейността на органите на съдебната власт с продължителност, не по-малка от два месеца, във всеки орган на съдебната власт на стажант-юриста се определя наставник. Вторият се определя от законодателя като професионален и се провежда при адвокат, нотариус, частен съдебен изпълнител, представител на друга професия, за която се изисква юридическо образование, в орган на изпълнителната власт или в друга институция, определена с наредбата по чл. 297а, чиято дейност е свързана с развитието на правото, съдебната власт или защитата на правата на човека. Професионалният стаж е с продължителност 4 месеца и се провежда под ръководството на наставник, като професионалният стаж може да бъде проведен и в орган на съдебната власт. Също така по ал. 3 на чл. 294 ЗСВ изрично е разписано, че по време на стажа стажант - юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж, освен когато договорът с лице по ал. 2, т. 2 предвижда друго. В глава „Придобиване на правоспособност” е въведено в чл. 297а (нова - ДВ бр.62 от 2016 г.) ЗСВ, задължение на Министъра на правосъдието да издаде наредба относно назначаването, контрол и изпит на стажантите, както и за поддържане на публичен регистър, на лицата които са придобили юридическа правоспособност. След приключване на стажа стажант - юристът полага изпит за придобиване на юридическа правоспособност. Изрично в чл. 300 ЗСВ е посочено същностното съдържание на този изпит, който най – общо е свързан с проверка на получените по време на стажа практически знания и умения.

Разписаната детайлна уредба на юридическия стаж, провеждан от лицата, които са се дипломирали по специалността „право”, сочи на извод, че той е задължителен елемент от сложния фактически състав по придобиване на юридическа правоспособност. Стажант – юристите след приключването на стажа трябва да имат способност да анализират фактите с правно значение и приложимото право. По време на задължителния теоретичен стаж стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на органите на съдебната власт, изготвят проекти на съдебни актове. Констатацията се извежда от целта на обучението по дадена специалност и дипломирането на студента, които са свързани с получаването на правоспособност да се упражнява съответната професия. Със стажа следователно продължава професионалното обучение на дипломираните студенти по специалността „право“, налице е обучение по смисъла на чл. 82, ал. 1, изр. последно КСО (ред. изм. в сила от 01.01.2017 г.). Затова стажът по чл. 294, ал. 1 ЗСВ се включва в срока на обучение по смисъла на тази норма, до полагането на задължителния изпит за правоспособност, през което време няма основание да бъде прекратявана получаваната наследствена пенсия.

При установената конкуренция на общ и специален закон (съответно чл. 82, ал. 1 КСО във вр. с чл. 45 ЗВО и чл. 294 ЗСВ) приложение с оглед правилото на чл.142 АПК, следва да намери специалния. Макар с цитираното изменение на КСО да е преодоляно противоречието на чл. 34, ал. 3 и ал. 4 НПОС с чл. 82, ал. 1 КСО, то цитираните текстове от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж са в противоречие със специалния закон – чл. 294 и сл. ЗСВ.

Административният акт предмет на съдебно оспорване противоречи и на целта на закона. В случая се констатира противоречие с чл. 3, т. 2 КСО, в който текст е посочен един от принципите на държавното обществено осигуряване, т. е. децата, които са учащи и са деца на починали преди приключване процеса на обучение осигурени лица, в условията на солидарност, следва да могат да получават наследствена пенсия до навършване на своята 26 годишна възраст.

При горните съображения и след като административният съд е приел, че са налице основания за прекратяване изплащането на наследствената пенсия на С.А по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО, в сила от 01.01.2017 г., е постановил материално незаконосъобразен и необоснован съдебен акт.

Предвид изложеното и при така установените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК решението на Административен съд София - град е неправилно и следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на други процесуални действия, поради което вместо първоинстанционното решение следва да се постанови друго, с което да се отмени решението на директора на ТП НОИ - София град и административната преписка да се върне за издаване на нов акт след спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Касаторът претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Такива се дължат в размера, в който са представени доказателства, че същите са реално сторени. На осн. чл. 143, ал. 1 АПК за първата инстанция разноските възлизат на 450 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по представен договор за правна защита и съдействие от 13.07.2017 г. (лист 70 от делото). Пред касационната инстанция от жалбоподателя разноски не са били направени. На основание чл. 120, ал. 1 КСО делата за пенсии са освободени от държавни такси, затова недължимо заплатената сума размер на 10 лв. за държавна такса не се присъжда.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 7098 от 27.11.2017 г. постановено по адм. дело № 8361 по описа за 2017 г. на Административен съд София – град и вместо него

ПОСТАНОВИ :

ОТМЕНЯ по жалба на С.А от [населено място], Решение № 2153-21-98/03.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ - София град и потвърденото с него Разпореждане № [номер]/10.03.2017г. издадено от длъжностно лице по "Пенсионно осигуряване", с което считано от 16.02.2017 г. е прекратена наследствената й пенсия.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – София град за ново произнасяне с разпореждане, съобразно дадените в мотивите указания по приложение на закона.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София град, да заплати на С.А от [населено място],[жк], [жилищен адрес] на осн. чл.143, ал.1 АПК разноски в размер на 450 лева.

Решението е окончателно.