Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на пети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г. ЧЛЕНОВЕ:Ю. Т. Д. С. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Никола Невенчинизслуша докладваното от съдиятаЮ. Т. по адм. дело № 6481/2021
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Варна, чрез юрк. В. Р., срещу Решение №572/29.04.2021 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело №1566/2020 г., с което е отменено издаденото от него писмо с рег. №ПМС 1-03-02-05686#1/06.07.2020 г., в което е обективиран отказ за изплащане на компенсации по реда на Постановление №55 на Министерски съвет от 30.03.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение (само „Постановлението“ или ПМС №55/30.03.2020 г.), по заявление с peг. №ПМС 1-03-02- 05686#1/26.06.2020 г., с което по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС №55/30.03.2020 г., дружеството е заявило изплащане на компенсации, в качеството си на работодател, преустановил работа въз основа на заповед на държавен орган, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на „Астера I“ ЕАД и ответникът е осъден да заплати разноски от 710 лева.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният административен съд е постановил неправилно решение, което е в противоречие с материалния закон – чл. 2, ал. 1, т. 5 и чл. 2, ал. 1, т. 3 от Постановлението и е необосновано.
По подробно изложени доводи претендира за отмяна на решението и за разрешаване на спора по същество, като се отхвърли жалбата на дружеството срещу акта.
Ответникът – „Астера I“ ЕАД е подал писмен отговор, с който оспорва касационната жалба и счита, че същата е неоснователна, а първоинстанционното решение намира за правилно. Моли съдът да присъди направените пред касационната инстанция съдебни разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Варна е било писмо на и. д. директор на Дирекция „Бюро по труда“ – Варна рег. №ПМС 1-03-02-05686#1/06.07.2020 г., с което на „Астера І“ ЕАД е отказано изплащане на компенсации по реда на Постановление №55 на МС от 30.03.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение.
Пред първоинстанционния съд е установено, че административното производство, по което е издадено писмото, е започнало с подадено от „Астера І“ ЕАД заявление с рег. №ПМС 1-03-02-05686#1/26.06.2020 г., с което по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС №55/30.03.2020 г., дружеството е заявило изплащане на компенсации, в качеството си на работодател, преустановил работа въз основа на заповед на държавен орган, считано от 02.04.2020 г., като е посочен краен срок за предприятието общо до 16.06.2020 година.
Към заявлението се представя и Приложение по чл. 4, ал. 2, т. 4 от Постановлението към Заповед №12 от 17.03.2020 г. на директора на предприятието, в което приложение са посочени конкретните лица – служители на дружеството и срока за компенсация, индивидуализиран с начало и край. За лицата В. Г., Е. Й. и И. Р. началният период на компенсацията започва от 02.04.2020 г. и завършва на 22.04.2020 г. т. е. 13 работни дни.
На база на събраните по преписката и в хода на съдебното административно производство доказателства, административният орган е постановил Протокол №56/06.07.2020 г. за съответствие/несъответствие на работодатели, кандидатстващи за изплащане на компенсации, като е констатирал наличие на несъответствия относно представените документи и изискванията на Постановлението при отпускане на помощта.
Първото е свързано с обстоятелството, че дружеството има финансови задължения към общината, установени с влязъл в сила акт на административен орган, относно които работодателят не е предприел действия за разсрочване, отсрочване или обезпечение. Второто несъответствие касае декларирани неверни факти от страна на дружеството, а именно че ще запази заетостта на лицата, за които са получени компенсации, за период не по-малък от периода, за който са изплатени компенсации. На базата на така описаните фактически установявания от служителите на Дирекция „Бюро по труда“ – Варна, до компетентния административен орган е отправено предложение да не се изплащат компенсации на посоченото в заявлението на „Астера I“ ЕАД основание.
С обжалваното решение съдът обосновано е възприел фактическите обстоятелства, които са релевантни за правния спор. Въз основа на приетите за установени факти е извършил контрола за законосъобразност на обжалвания административен акт и на сочените в чл. 146 АПК основания. След задълбочен анализ и преценка на ангажираните от страните доказателства е извел правния извод, че оспореният пред него изричен отказ на административния орган е незаконосъобразен, като постановен при неспазване на установената от закона форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е очертал спорния по делото въпрос, който е свързан с обстоятелствата дали основание на административния орган да разпореди отказ за отпускане на поисканата парична компенсация.
Дължимостта й се основава на предвиденото в § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИПОРНС) и ПМС №55 от 30.03.2020 година. В § 6 от ПЗР ЗМДВИПОРНС законодателят е регламентирал, че за периода от 13 март 2020 г. до 30 юни 2020 г., но за срок не по-дълъг от три месеца, НОИ превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. и дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1 т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на правоимащия осигурител в срок до 5 работни дни, съобразно посочената от Агенцията по заетостта писмена информация.
В конкретната хипотеза дружеството е депозирало своето заявление на база на приложени документи за отпускане на помощта, в съответствие с изискването на чл. 4 от ПМС № 55 от 30.03.2020 година. Процедурата по оценка на доказателствата към заявлението и дали работодателят/осигурителят има право на заявеното плащане, се осъществява от комисия по чл. 5 от Постановлението, определена със заповед на директора на дирекция Бюро по труда.
Резултатите от проверката на комисията, имаща роля и на помощен орган, се обективират в нарочен протокол. В него следва да се заяви становище от комисията дали заявлението и приложените към него документи съответстват на критериите за изплащане на компенсации. На основание чл. 4, ал. 3 от Постановлението след приключване на работата на комисията в нормативно установения срок, директорът на Д. Б. по труда изпраща в Агенцията по заетостта списък на работодателите, които отговарят на критериите за изплащане на компенсации.
Правилно административният съд е констатирал, че оспореният изричен отказ, явяващ се индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, е издаден от материално и териториално компетентен орган - директора на Д. Б. по труда - Варна. При постановяването му не е спазена формата на акта, тъй като органът не е изложил ясни фактически основания за формирания отказ и е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът обосновано се е позовал на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Постановлението, която предоставя правото на работодателя, който поради извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., или обявената с Решение № 325 на МС от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка със своя заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган, е преустановил работата на предприятието или на част от предприятието, да може да получава суми на основание § 6 от ПЗР ЗМДВИПОРНС.
Целта на тази норма, която е и правното основание да се иска процесната компенсация, е да се запази заетостта на работниците. В случая работодателят с надлежна заповед по чл. 120в КТ е преустановил дейността в предприятието. Правилото на чл. 2, ал. 5 и ал. 6 от Постановлението създава задължение за работодателите, които кандидатстват по процедурата, а именно да запазят заетостта на работниците и служителите, за които са получили компенсация, за допълнителен период, равен на периода, за който са изплатени компенсациите, както и не трябва да прекратяват трудовите договори на работници и служители на основание чл. 328, ал.1, т. 2, 3 и 4 КТ през периода, за който им се изплащат компенсации.
В конкретната хипотеза, органът не е извършил дължимата проверка на приложените към заявлението на „Астера I“ ЕАД документи и в противоречие с нормите на чл. 35 и чл. 36 АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата, свързани с доказване на претендираното от дружеството право на компенсация.
Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 5 от ПМС 55/30.03.2020 г., за изплащане на компенсации по чл. 1, ал. 1 могат да кандидатстват работодатели, които запазят заетостта на работниците и служителите, за които са получили компенсация, за допълнителен период, равен на периода, за който са изплатени компенсациите. В случая „Астера І“ ЕАД е кандидатствал за компенсация за м. април, като в Приложение към чл. 4, ал. 2, т. 4 от Постановлението изрично е отбелязан периодът на компенсацията - 02.04.2020 г. - 22.04.2020 г. за тримата работници В. Г., Е. Й. и И. Р..
Съдът правилно е съобразил, че периодът на компенсация е 13 работни дни и попада в хипотезата на чл. 2 ал. 1 т. 5 от ПМС №55/30.03.2020 г., и не отговаря на възприетия от касатора период 02.04.2020 г. - 16.06.2020 г., за да му бъде отказано изплащане на компенсацията. След като е констатирал нередовности в заявлението на ответника, административния орган в съответствие с дължимото поведение, което чл. 9, ал. 2 и ал. 4 АПК му предписва, е следвало да събере всички необходими доказателства и да осъществи процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, включително със споразумение. Като не е изпълнил изискването на посочената разпоредба, органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Според писмо с рег. №РД21003737ВН_001ВН/10.03.2021 г. на директора дирекция „Местни данъци“ при община Варна е видно, че към 26.06.2020 г. „Астера І“ ЕАД няма непогасени задължения към общината, установени с влязъл в сила акт за установяване на задължения, с което е оборена една от констатациите на органа, дала основание за издаването на оспорения акт.
Следователно, за да постанови отмяна на административния акт, съдът обосновано се е позовал на обстоятелството, че органът се е аргументирал с фактически основания, които не са установени вярно и пълно в хода на административното производство. И при двете основания за отказ административният орган е бил длъжен да уведоми заявителя, че при подаване на документите към заявлението има допуснати неточности и липси, и съобразно регламента на чл. 34, ал. 3 АПК да го информира и да му предостави срок за тяхното поправяне, което той не е сторил, в противоречие с предвиденото в чл. 5, ал. 1 от Постановлението.
С оглед изложеното, съдебната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила.
Независимо от изхода на делото, на ответника разноски не следва да се присъждат, защото не са представени доказателства, че такива са реално направени.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №572/29.04.2021 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело №1566/2020 година.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Георгиев
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Юлия Тодорова
/п/ Десислава Стоева