Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по три касационни жалби, подадени съответно от директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Сливен, Комисията за защита от дискриминация и министъра на здравеопазването, против решение № 200 от 29. 10. 2019 г. постановено по адм. дело № 265/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – Сливен.

С оспореното решение е отменено решение № 205/08. 04. 2019 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), Трети специализиран постоянен заседателен състав, по преписка № 321/2018 г., с което е установено, че не е извършена дискриминация от директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Сливен и министъра на здравеопазването (МЗ). По същество съдът е приел за установено нарушение по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.) по отношение на В.Я и Е.Я в лично качество и като законни представители на децата М. Я. и Н. Я., извършено от директора на РЗИ-Сливен чрез даване на задължително предписание детето Н. Я. да бъде спряно от посещение на детска градина.

Касационният жалбоподател директорът на РЗИ-Сливен развива доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че е извършил неравно третиране чрез „издаване на задължително предписание“ по отношение на дете, което не е имунизирано със задължителните имунизации по Имунизационния календар на страната. Развива подробни съображения относно законово установената задължителност на имунизациите, защита на правата и законните интереси на децата, относимата национална и международноправна защита на основни човешки права и свободи, задължителността на предучилищното образование във връзка с твърдението, че чрез спиране от посещение на детска градина детето е лишено от пълноценен социален контакт и развитие. Иска отмяна на оспореното съдебно решение и отхвърляне на жалбата против решение № 205/08. 04. 2019 г. на КЗД по преписка № 321/2018 г. Иска присъждане на разноски по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК.

Касационният жалбоподател Комисията за защита от дискриминация оспорва решението на АС-Сливен. Излага доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Счита, че съдът неправилно прилага термините „пряка“ и „непряка“ дискриминация, повечето от мотивите на решението нямат никакво отношение към естеството на спора. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател министърът на здравеопазването навежда доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива конкретни съображения по отношение на установеното от съда неблагоприятно третиране по смисъла на ЗЗД спрямо детето Н. Я. чрез изразеното от директора на РЗИ становище. Иска отмяна на решението и потвърждаване на решението на КЗД. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък.

Ответните страни В.Я и Е.Я, чрез процесуален представител, оспорват касационните жалби по съображения, изложени в писмени бележки. Твърдят, че е доказано неравно третиране и решението на първоинстанционния съд е правилно. Искат подадените срещу решението три касационни жалби да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като е установено по делото, че по отношение на тях, в лично качество и в качество им на законни представители на децата М. Я. и Н. Я. е осъществяна пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗД чрез даване от директора на РЗИ-Сливен на задължително предписание Н. Я. да бъде спрян от посещение на детска градина.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационните жалби. Излага съображения за необоснованост и материална незаконосъобразност на решението на АС-Сливен. Преценява като недоказан и необоснован извода на съда относно упражнена пряка дискриминация от страна на директора на РЗИ-Сливен, поради което счита, че е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. Разгледани по същество са основателни по следните съображения:

Производството пред КЗД е започнало по субективно съединени жалби на В.Я и Е.Я срещу директора на РЗИ-Сливен с твърдение, че синът им Н. Я. е спрян принудително от посещение на детска градина поради отказа им да му бъдат поставени задължителните ваксини. Посочват, че двете им деца Н. Е. и сестра му М. Я. не получават месечни помощи по чл. 7, ал. 1 от ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ЗСП). В жалбата си до КЗД В. и Е.Яи развиват подробни съображения относно правото на информирано съгласие по чл. 87 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО) (ЗЗ) и приложимите спрямо него норми на международното право като твърдят, че са се възползвали от това право и не са ваксинирали децата със задължителните ваксини по чл. 58 от ЗЗ и Наредба № 15 от 12. 05. 2005 г. за имунизациите в Р. Б, издадена от МЗ, обн., ДВ, бр. 45 от 31. 05. 2005 г. Твърдят, че задължителното ваксиниране следва да бъде изоставено като остаряло и противоречащо на норми от Конвенцията за правата на човека и биомедицината и вместо него да се възприеме по-демократичен подход на препоръчителните имунизации с възможност за задължителни такива само при доказана конкретна нужда. Позовават се на право на неприкосновеност и на информирано съгласие на индивида, закрепени в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Формулирано е оплакване, че директорът на РЗИ е приложил ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО) и Наредба № 15/12. 05. 2005 г. в противоречие на чл. 5 от Конвенцията за правата на човека и биомедицината и чл. 3, ал. 1, и ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Петитумът до КЗД е да се установи дискриминация по отношение неваксинираните деца за забраната им да посещават общински детски градини, "като се постанови преустановяване на нарушението до установяване на положение на равно третиране и се наложат предвидените в закона санкции или принудителни административни мерки".

КЗД приема, че в жалбата са изложени оплаквания за дискриминация по признак „лично положение“. С уведомление № 44-01-102/13. 07. 2018 г. на жалбоподателите В.Я и Е.Я изрично е указано, че съгласно разпределението на доказателствената тежест по чл. 9 от ЗЗД трябва да представят факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация. Уведомление за образуваната преписка № 321/2018 г. и започналото проучване по чл. 55 и чл. 56 от ЗЗДискр е изпратено на директора на РЗИ-Сливен и МЗ. Изготвен е доклад-заключение по преписката, в който е прието, че жалбата с вх. № 44-01-88/22. 06. 2018 г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-2743/09. 07. 2018 г. съставляват годно правно основание за образуване на производството. Като жалбоподатели са конституирани В.Я и Е.Я, в лично качество и като законни представители на децата Н. Я. и М. Я., а като ответници директорът на РЗИ-Сливен и МЗ.

Насрочено е заседание на 11. 02. 2019 г., в което КЗД мотивира конституирането на министъра на здравеопазването като ответник с довод, че е работодател на директора на РЗИ и като такъв също е отговорен да предприеме действия, с които да предотврати дискриминация.

Постановено е решение № 205/08. 04. 2019 г. на КЗД, с което е прието, че на децата М. Я. и Н. Я. не са направени задължителните имунизации по Имунизационния календар на Р. Б по желание на техните родители. В приложената служебна бележка от ДГ „Мак“-[населено място] (л. 19) е посочено, че детето Н. Я. е спряно от посещение в същата на основание „предписание на РЗИ“, тъй като няма изискуемите имунизации. КЗД е очертала в решението като спорни следните въпроси: а/ дали представлява нарушение на антидискриминационното законодателство неотпускането на месечна помощ на неимунизирани деца и б/дали е такова недопускането на посещение на деца в детски заведения без извършените задължителни имунизации.

КЗД не е конституирала ответник по така формулирания от нея първи спорен въпрос и от мотивите не става ясно кой следва да носи отговорност за нарушение на ЗЗД. В съдебното производство няма наведени оплаквания от жалбоподателите. Следва да се има предвид, че в жалбата до КЗД няма искане за установяване на неравно третиране на основание неполучаване на месечни помощи за дете поради неимунизиране. КЗД обаче е изследвала нормативната уредба досежно месечните помощи за деца в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закон за семейните помощи за деца (ЗСПД), коЯто обвързва получаването на месечните помощи за дете до завършване на средно образование с поставянето на всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното състояние на детето. Развити са мотиви, че родителите имат право на избор дали да проведат или не задължителните имунизации на децата си, но ако откажат по силата на закона настъпват последици.

КЗД подробно е анализирала изискванията за здравния статус на децата при кандидатстването им за прием в детските градини, съгласно чл. 4, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 5 от Наредба № 3 от 5. 02. 2007 г. за здравните изисквания към детските градини, издадена от МЗ, обн., ДВ, бр. 15 от 16. 02. 2007 г., посл. изм., бр. 85 от 6. 11. 2012 г., в сила от 6. 11. 2012 г. (Наредба № 3/5. 02. 2007 г.). и определянето на кръга от лица, подлежащи на задължителна имунизация с Наредба №15/2005 г., издадена на основание чл. 58, ал. 1 от ЗЗ. Приела е за неоснователно оплакването за дискриминация с посочените разпоредби спрямо децата на жалбоподателите в сравнение с всяко дете в аналогична ситуация, защото правилата по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД и чл. 4, ал. 2, т. 5 от Наредба № 3/5. 02. 2007 г. се отнасят за всички деца, без да ги противопоставят по какъвто и да било признак. КЗД посочва доброволния по своя характер избор на родителите децата им да посещават детска градина до навършване на възрастта, когато подлежат на задължителна предучилищна подготовка и нормативно установеното задължение за определени лица да бъдат имунизирани, което административният орган приема, че е в съответствие с други основни човешки права като правото на живот (чл. 28 от Конституцията), на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи (чл. 55 от Конституцията), както и хармониращо със задължение на държавата по чл. 52, ал. 3 от Конституцията да закриля здравето на гражданите.

Обсъдена е разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 5 от Наредба № 3/5. 02. 2007 г. за здравните изисквания към детските градини в смисъл на закрилата на човешкото здраве и особената здравна закрила на децата по чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗ. Посочено е, че задължителни имунизации не мога да бъдат възприети като противопоставящи се на интересите на децата, защото целят прилагането на основните принципи и политиката на държавата, включително тази на ЕС за опазване здравето на гражданите. Условието на чл. 4, ал. 2, т. 5 от Наредба № 3/5. 02. 2007 г. е във връзка с превантивна защита на децата от заразни болести с оглед изграждането на имунитет в бъдеще срещу остри заразни болести, поради което отговаря на изключението по чл. 26, ал. 1 от Конвенцията за правата на човека и биомедицината, допускащо ограничения в прилагането й, когато те са установени от националното законодателство в защита на здравето или правата и свободите на другите. Такова ограничение в националното законодателство представляват разпоредбите на чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗ и приетите по тяхното приложение разпоредби от Наредба № 15/12. 05. 2005 г. за имунизациите в Р. Б относно лицата, които подлежат на имунизации, както и реда, начина и сроковете за извършването им. И тъй като издателят на обсъдените подзаконовите нормативни актове е министърът на здравеопазването, посочено е, че в това му качество е конституиран като ответник.

По същество КЗД е постановила, че министърът на здравеопазването не е извършил нарушение на ЗЗД по отношение на В.Я и Е.Я, в лично качество и като законни представители на децата М. Я. и Н. Я..

По отношение на директора на РЗИ-Сливен е прието, че също не е извършил нарушение на ЗЗД по отношение на В.Я и Е.Я, в лично качество и като законни представители на децата М. Я. и Н. Я.. Обсъдено е писмо изх. № ЗД-02-01-1803/01. 11. 2017 г. на директора на РЗИ-Сливен, в което е посочена нормативната уредба относно задължителните имунизации в Р. Б за определен кръг лица.

Решението на КЗД е обжалвано от В.Я и Е.Я в законоустановения срок. В жалбата не е посочено, че същата е подадена и от името на малолетните им деца чрез родителите като техни законни представители, поради което децата не са конституирани от съда по делото като жалбоподатели.

В първоинстанционното съдебно решение съдът е описал обстоятелствата по образуване и разглеждане на спора пред КЗД, но е извел правни изводи за наличието на дискриминация.

За да постанови решението си административният съд е обсъдил разпоредбите на чл. 4, ал. 1, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. § 1, т. 7 от ДР на ЗЗД. Пряка дискриминация е налице тогава, когато някой на основата на защитен признак бива неблагоприятно третиран в сравнение с другиго в сходна ситуация. Приел, че е налице неблагоприятно третиране спрямо детето Н. Я. със спирането му от посещение в детска градина на основание дадени задължителни предписания на „РЗИ-Сливен“ заради неизвършени задължителни имунизации по имунизационния календар в Р. Б по субективното решение на родителите му, а не поради наличие на трайни медицински противопоказания. Като се позовал на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 3/5. 02. 2007 г. съдът е посочил, че след като законът допуска определена категория неимунизирани деца с трайни противопоказания да посещават детска градина, то недопускането на неимунизирани деца по решение на родителите е неравно третиране и представлява пряка дискриминация. Резултатът спрямо имунизираните деца и поставянето им в риск, според съдът е един и същ. Оттук е изведен извод, че възможността за компрометиране здравето на имунизираните деца, посещаващи детска градина трябва да води до забрана за достъп на всички групи неимунизирани деца. И понеже това не е така, значи е налице различно законодателно разрешение по отношение на две групи деца, намиращи се в сходно и сравнимо положение – неимунизирани деца с противопоказания за имунизация и такива по решение на родителите им.

На тази основа съдът приема, че със спирането му от детска градина по предписание на РЗИ-Сливен Н. Я. е поставен в по-неблагоприятно положение спрямо други неимунизирани по медицински противопоказания деца, с което е осъществена пряка дискриминация. Отменил е цялото решение на КЗД и установил, че директорът на РЗИ-Сливен е осъществил пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. спрямо жалбоподателите в лично качество и като законни представители на Н. и М. Я. чрез даване на задължително предписание Н. Я. да бъде спрян от посещение на детска градина. По отношение на министъра на здравеопазването не е постановено решение за осъществена от него дискриминация.

Така постановеното решение е неправилно като материално незаконосъобразно и поради необоснованост, поради което следва да бъде отменено,

1.Настоящият съдебен състав не приема за доказано, че детето Н. Я. е принудително спрян от посещение на детска градина от РЗИ-Сливен, нито от директора на РЗИ-Сливен.

В жалбата до КЗД жалбоподателите В.Я и Е.Я не навеждат конкретни спорни факти за издаването на административен акт или извършване на определено действие от директора на РЗИ-Сливен, чрез което да е обективирана воля за принудителното спиране на Н. Я. от детска градина. Пред КЗД е представено писмо изх.№ ЗД-02-01-1803/1. 11. 2017 г. на директора на РЗИ, в което само е възпроизведена нормативната база, относима към имунизациите на деца и е цитирана Наредба № 15/2005 г. и чл. 209 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО) във връзка с молба вх.№ 4122/ 27. 10. 2017 г. на родителите /неприложена по делото/. Не може да се приеме за безспорно наличието на предписание като принудителна административна мярка, защото такъв довод в жалбата до КЗД няма, такова предписание не е цитирано и не е приложено. Затова не е настъпила и правната последица на чл. 9 от ЗЗД за прехвърляне на тежестта на доказване върху ответника директора на РЗИ-Сливен, за което Янакиеви са предупредени с уведомление на 13. 07. 2018 г. – л. 30. Поради това неравно третиране чрез принудително спиране от посещение на детска градина с предписание на директора на РЗИ-Сливен спрямо детето Н. не е извършвано.

Няма неравно третиране от страна на директора на РЗИ и на детето М., защото в жалбата до КЗД не се твърди да е спряно от детска градина. Дори детето Н. да не е допуснат до посещение в детска градина, това не е пряка дискриминация спрямо М., както необосновано приема АС-Сливен. Жалбата до КЗД е относно осъществена дискриминация от директора на РЗИ-Сливен спрямо Н. и произнасяне относно М. е извън предмета на спора.

Административният съд приема за установено, че детето Н. Я. е спрян от посещение в детска градина по дадени предписания от „РЗИ-Сливен“ заради неизвършени задължителни имунизации. Не РЗИ-Сливен, а директорът е административният орган, който принципно прилага принудителни административни мерки. Съдът въобще не излага мотиви кои от приложените по делото доказателства подкрепят направените от него изводи. В представената служебна бележка изх. № 301/12. 06. 2018 г. на директора на Детска градина „Мак“, [населено място]. е посочено, че Н. Я. е спрян от посещение на детска градина на основание предписание на РЗИ за нарушение на Наредба № 3/5. 02. 2007 г. за здравните изисквания към детските градини, но същото не е представено. Анализът на писмо изх. № ЗД 02-01-1803/01. 11. 2007 г. обосновава извод, че същото има уведомителен характер и чрез него директорът на РЗИ-Сливен не е упражнил свое законово правомощие в рамките на нормативно установена процедура по допускане, отказ да бъде допуснат или спиране на дете от посещение на детска градина. Доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, заявени в жалбата на оплакващите се от дискриминация лица е на самите тях, съгласно правилото на чл. 9 от ЗЗДискр. В.Я и Е.Я не са посочили и доказали факти, въз основа на които да може да се направи предположение, че е налице твърдяната дискриминация и с оглед на които данни директорът на РЗИ-Сливен да бъде задължен да докаже, че принципът на равно третиране не е бил нарушен.

Предвид недоказаното извършване на изпълнителното деяние, решението на съда за осъществена от страна на директора на РЗИ-Сливен пряка дискриминация спрямо жалбоподателите в лично качество и като законни представители на децата М. Я. и Н. Я. е необосновано и материално незаконосъобразно.

2. Неправилно е решението на съда и по отношение на министъра на здравеопазването.

Касационната жалба на МЗ следва да се приеме за допустима, тъй като с първоинстанционното решение е отменено едно благоприятно за адресата решение на КЗД. В мотивите към първоинстанционния съдебен акт са изложени мотиви, обуславящи извод за отмяна на решението на КЗД по отношение на министъра. Посочено е, че Наредба № 3/2007 г. вр. с Наредба №15/2005 г. въвежда изключение за прием на деца без документ за имунизации, когато са налице трайни противопоказания за имунизиране, а забраната за достъп до детска градина от неимунизирани деца би трябвало да е еднозначна, ако действително съображенията на законодателя са за предотвратяване на разпространение на епидемии. Като отменил решението на КЗД, с което е установена липса на дискриминация от страна на министъра на здравеопазването, съдът не е постановил диспозитив по отношение на министъра като ответник. В случая обаче спорът е изяснен от фактическа страна и за постановяване на решение по същество не се налага връщане на делото за ново разглеждане и установяването на нови факти, нито предприемането на процесуални действия, без които делото би имало друг резултат.

При постановяване на решението си съдът е изместил предмета на спора, очертан пред КЗД.В.Я и Е.Я са сезирали КЗД с оплакване, че синът им е неравно третиран като неимунизирано дете при сравнение с допуснати до посещение в детска градина имунизирани деца. АС-Сливен обаче необосновано приема, че в случая следва да бъдат сравнявани групата на неимунизирани деца по решение на родители с тази на неимунизирани деца поради медицински противопоказания. Затова правните изводи на съда са направени въз основа на неправилна интерпретация на релевантните към спора наведени факти и обстоятелства.

С чл. 4, ал. 2, т. 5 от Наредба № 3/5. 02. 2007 г. е поставено условие, но то не противопоставя една категория деца на други по какъвто и да било признак измежду предвидените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗД и се прилага спрямо всички деца на основание чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗ и Наредба № 15/12. 05. 2005 г.

Министърът на здравеопазването е издател на Наредба № 15/ 2015 г. и Наредба №3/ 2007 г., обсъдени от КЗД. И двете наредби са оспорвани пред съд по реда на чл. 185 и сл. от АПК в конкретни части, като съдът по реда на съдебния контрол и на основание по чл. 73 от ЗЗД е обсъдил доводи за техния дискриминационен характер .

Изискването на чл. 4, ал. 2, т. 5 от Наредба № 3/5. 02. 2007 г. за представяне на документ от личния лекар за извършени задължителни имунизациите на децата съобразно тяхната възраст като част от задължително изискуемите документи при прием на деца в детските градини е разгледан от КЗД в контекста на взаимодействието на тази разпоредба със законовата и подзаконова нормативна уредба, установяваща задължителност на имунизациите за определен кръг лица – чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗ, вр. с Наредба № 15/12. 05. 2005 г., както и с установеното в чл. 87 и чл. 88 от ЗЗ право на информирано съгласие на пациента в светлината на чл. 5 от Конвенцията за правата на човека и биомедицината.

Направените изводи съответстват на правните изводи в решение № 10423/ 12. 07. 2011 г. на ВАС, седмо отделение, постановено по адм. дело № 8288/2010 г., оставено в сила с решение № 3229 от 06. 03. 2012 г. на ВАС, петчл. състав, постановено по адм. дело № 15263/2011 г. Предмет на цитираното решение е законосъобразността на чл. 1, т. 1 и раздел III от Наредба № 15/12. 05. 2005 г. за имунизациите в Р. Б с основен довод на жалбоподателите за противоречие с чл. 29, ал. 2 от Конституцията на Р. Б, с чл. 5 от Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство и чл. 87, ал. 1 и чл. 88 от ЗЗ.Вният административен съд е приел, че предвидените в закона и в Наредба задължителни имунизации се правят за предпазване на гражданите от заразни болести, които могат да прераснат в епидемии, като чрез тях държавата съхранява здравето и живота на всички български граждани, не само на тези, които подлежат на имунизация. Задължителното имунизиране на определени лица срещу определени заразни болести е съобразено с изискванията на световните здравни организации и целта на закона да не бъде поставено в риск здравето на гражданите като национален приоритет, гарантиран от държавата, включително чрез осъществяване на надзор над заразните болести. Имунизациите целят имунопрофилактика с лекарствени продукти, предназначени за създаване на активен или пасивен имунитет или установяване състояние на имунитет на възрастова група лица, както и на лица, изложени на риск от зарязване вследствие контакт със заразноболни или експозиция на причинител. В решението е посочено също и нормативно установената обвързаност на получаването на месечни помощи за отглеждане на дете с факта на извършени задължителните имунизации и профилактични прегледи на децата до едногодишна възраст и до завършване на средно образование - с оглед разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗЗ и чл. 1, ал. 1 от Наредба № 15/12. 05. 2005 г. Прието е, че това допълнително изискване представлява законова гаранция за защита на интересите на децата и опазване на здравето и живота им.

Съгласно чл. 193, ал. 2 от АПК съдебното решение има действие спрямо всички. След като с влязъл в сила съдебен акт е решен въпроса за законосъобразността на оспорените чл. 1, т. 1 и раздел трети от Наредба №15/ 12. 05. 2005 г. решението на КЗД се явява постановено в съответствие със съдебно решение, постановено в производство по чл. 185 от АПК. Въпросът за законосъобразността на задължителните, целевите и препоръчителните имунизации срещу посочени заразни болести и за определени лица и възрастови групи, т. е. за спазване и на антидискриминационното законодателство, е решен и не може да бъде пререшаван в производство пред КЗД с доводи за дискриминационно съдържание на разпоредбите.

Правилно КЗД приема, че предвиденото в чл. 4, ал. 2, т. 5 от Наредба № 3/5. 02. 2007 г. условие за прием в детска градина няма дискриминационен характер, защото не противопоставя едни групи деца на други, а е насочено единствено към създаването на подходящи условия за осъществяване на установените и признати за законосъобразни от съда задължителни планови имунизации и реимунизации на деца, с оглед гарантиране изпълнението на конституционното задължение на държавата за защита интересите на децата и опазване на здравето и живота им. В този смисъл е решение № 9666/ 30. 06. 2011 г. по адм. д.№ 14369/ 2010 г. по описа на ВАС, пето отделение, постановено също в производство по чл. 185 и сл. от АПК и е оставено в сила с решение № 32/ 3. 01. 2012 г. по адм. д.№ 11433/2011 г. по описа на ВАС, петчленен състав. При постановяване на решението си по чл. 185 от АПК съдът е посочил, че оспорената разпоредба от Наредба №3/2007 г. се отнася за всички деца, не ги противопоставя по какъвто и да било признак, поради което не е дискриминационна.

Предвид изложеното се налага извод, че решението на КЗД спрямо министъра на здравеопазването е законосъобразно, тъй като при спазване на чл. 193, ал. 2 от АПК е прието, че административният орган не е издал подзаконови нормативни актове с дискриминационни разпоредби. С издаването на посочените наредби и въвеждането на изискване за посещение на общински детски градини с поставяне на задължителните за възрастта имунизации на децата министърът не е извършил нарушение на ЗЗД по отношение на В.Я и Е.Я нито в лично качество, нито като законни представители на децата.

Предвид изложеното Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение намира решение № 205/08. 04. 2019 г. на КЗД по преписка № 321/2018 г. за законосъобразно. Като е приел друго първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено като неправилно, а по същество жалбите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

При този изход на спора и с оглед представените от касационните жалбоподатели доказателства за действително направени от тях разноски, ответните страни в настоящото производство В.Я и Е.Я следва да бъдат осъдени да заплатят на основание чл. 143, ал. 4 от АПК сумата от 430. 00 (четиристотин и тридесет) лева в полза на РЗИ-Сливен, от които 70. 00 лева за държавна такса и 360. 00 лева, уговорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. В полза на КЗД следва да бъде присъдена сумата от 170. 00 (сто и седемдесет) лева и същата сума от 170. 00 лева в полза на министерството на здравеопазването. От тях по 70. 00 лева са за внесени държавни такси и по 100. 00 лева за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, определено съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 200 от 29. 10. 2019 г., постановено по адм. дело № 265/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Я и Е.Я срещу решение № 205/08. 04. 2019 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 321/2018 г. като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА В.Я и Е.Я да заплатят на Р. З. И СЛИВЕН сумата от 430. 00 (четиристотин и тридесет) лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА В.Я и Е.Я да заплатят на КОМИСИЯТА ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ сумата от 170. 00 (сто и седемдесет) лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА В.Я и Е.Я да заплатят на МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО сумата от 170. 00 (сто и седемдесет) лева, разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.